Както никога, ние няма да започнем с обещания какво ще

Както в никакъв случай, ние няма да стартираме с обещания какво ще създадем.

Няма какво да обещаваме.

Има какво да довършваме.

Ние, вие, всички дружно. Всички, които преди пет години, гласувахме на референдума и поискахме смяна в системата, по която действа страната.

Тогава не стана. Не стана, тъй като системата е построила към себе си защитна стена, в която волята на два и половина милиона дали своят вот се разруши и не се трансформира в решение.

Сега е друго. Сега, на тези избори, имаме опцията най-накрая да пробием системата. Достатъчно е просто да излезем и да повторим желанието си за смяна. Да гласуваме. Да изпратим в Парламента хора, които не желаят да играят досегашната игра. Казваме го ясно и тъкмо – нашата цел не е да седнем на масата, на която се играе от години. Нашата цел е да обърнем масата. Да сменим разпоредбите. Да създадем по този начин, че на идващите избори ще се гласоподава по метод, по който в Народното събрание ще влязат хора, които имат доверието на останалите. И че ще подсигуряват това с имената си, с лицата си, с работата си. И че ще носят отговорност.

Влизането в Народното събрание не е цел. То е просто средство. Последното средство, което имаме, откакто стана ясно, че по различен метод гласът на естествените, мислещи, работещи хора няма по какъв начин да бъде чут.

Тези, които до момента пълнеха Народното събрание, все едно като ръководещи или не, са част от една порочна картина, която се възпроизвежда година след година.

Те ще обещаят всичко, с цел да бъдат отново там. И да продължат да вършат същото.

Те ще ви убеждават да им дадете властта.

Ние желаеме друго от вас.

Искаме да вземете властта.

Вие, тези, които работите и сте работили, плащали сте и плащате налози, гледате деца, грижите се за родители и близки. Вие, тук в България, там, в Англия, в Щатите, в Испания, в Германия, на всички места, където ви е разхвърлял животът в търсене на по-добро.

Искаме да упражните правото си на власт. Да кажете думата си, да излезете, да гласувате, да покажете, че сте свободни и че никой не може да се подиграва с вас.

Ние не идваме от друга планета. Идваме от същите градове и квартали, където живеем всички дружно. Виждаме живота подобен, какъвто е, а не какъвто ни го описват по новините. Знаем какво и къде би трябвало да се направи, с цел да бъде друго.

Експертите и стратегиите ще приказват със периоди и с числа. Ако това е нужно за някого, с цел да получи съображение да гласоподава, ще го откри там.

Но друго е по-важното. Няма да рецитираме обещания. Защото знаем, че приказваме с умни хора, които имат отношение към живота си и страната си. И знаем, че не обещанията печелят. Печелят хората – свободните хора, които ще създадат смяната сами, а няма да я чакат като подарък.

Печелят тези, които няма да повярват на заклинанията за ниска изборна интензивност, на това, че „ няма смисъл да се гласоподава “, тези, които няма да повярват, че да излезеш за един час да гласуваш, е по-страшно, в сравнение с да отидеш до магазина…

На четвърти април всеки свободен българин може да направи две неща.

Да остави всичко „ както постоянно “.

Или да покаже, че всичко зависи единствено от него. Кой ръководи България и накъде я води.

Както постоянно или както в никакъв случай досега…

Другите ще изискат да слушате обещания и да им вярвате.

Ние желаеме да вярвате в себе си.

Другите ще изискат да им дадете властта.

Ние желаеме да я вземете.

Да бъдете властта.

Отсега нататък, както в никакъв случай.