Както е известно, доставките на стоки и компоненти от Азия

Както е известно, доставките на артикули и съставни елементи от Азия и Далечния изток за Европа доста се усложниха и станаха доста по-бавни, а като похлупак на всичко затварянето на Суецкия канал през март сътвори спомагателни компликации. Доставките на артикули и съставни елементи на такива дълги дистанции по принцип са комплицирана работа, периодите от време на време са прекомерно дълги, а проблеми основават и някои протекционистични държавни ограничения в страните-производителки. Ето за какво редица европейски компании съществено обмислят дали да не избягат от " благословения " Далечен изток и да се завърнат в по-близки географски райони - наклонност, която измежду експертите се води под британските обозначения reshoring и nearshoring. Авторитетният Виенски институт за интернационалните стопански съпоставения счита, че наклонността към този момент е налице, а от нея ще завоюват основно балкански страни - и изключително страните от Западните Балкани. " Шанс за България " Икономистът от виенския институт Бранимир Йованович споделя пред най-голямото австрийско икономическо издание " Тренд " следното: " Заради протекционистичните трендове в международната търговия, през последните десетилетия стартира завръщане на производства от Азия към райони, по-близки до индустриалните страни ". Германският " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " също написа, че редица концерни се боят от прокъсвания в индустриалния цикъл и по тази причина гледат да съкратяват веригите на доставка и местят производствата си по-близо до своите пазари. Вестникът цитира и едно изявление след стопански конгрес в България с присъединяване на президента Румен Радев. Фолкер Трайер, който дава отговор за външната търговия в Германската промишлено-търговска палата, също употребява стилния термин nearshoring и споделя: " Завръщането на вложенията е късмет и за България като индустриална площадка. " Германският вестник предизвестява обаче да не се бърза с оптимизма и цитира друга експертка от виенския институт. Ола Пиндюк счита, че ситуацията с директните задгранични вложения в Източна и Югоизточна Европа е положително единствено в два бранша: осведомителните технологии и енергетиката. " Досега пандемията не оказва съвсем никакво въздействие върху процесите на reshoring и nearshoring, " твърди тя. Една от аргументите е несигурността на вложителите, които отсрочват огромните вложения както вътре в страните си, по този начин и в чужбина заради сегашната неопределеност. И въпреки всичко ситуацията в Централна, Източна и Югоизточна Европа е релативно по-добро, в сравнение с другаде. ФАЦ назовава " дребна разтуха " обстоятелството, че през предходната година задграничните вложения в източноевропейските страни членки на Европейски Съюз са спаднали единствено с 34%, а в международен мащаб - с цели 42 %. Примерът с България Като изключително позитивен образец изданието показва България, където директните задгранични вложения даже са нарастнали с цели 39%, въпреки и стартирайки от ниско ниво. На другия полюс е Румъния, където задграничните вложения са спаднали с 61%. Двете представени издания пишат за възможностите изключително на страните от Западните Балкани отсега нататък да притеглят повече западни вложения. Със своята географска и културна непосредственост до Западна Европа тези страни имат добър капацитет, само че би трябвало " да си напишат домашното ": да модернизират инфраструктурата, да подобрят образованието, да изградят правови страни и да се преборят против корупцията.