Защо „Раждането на Венера“ е толкова хубава картина?
Както Джокондата на е знак на, по този начин „ Раждането на Венера “ на Ботичели е знак на изложба " Уфици " във Флоренция. Но най-много е знак на италианския Ренесанс.
Днес във Флоренция нейното почтено лице гледа отвред – магнити за хладилници, ключодържатели, чинийки, престилки за готвене, тефтерчета, торбички, светещи писалки, моливчета... Нейната уникалност е минала през мелачката на потреблението, с цел да можем, ние, хорицата на XXI век, да я имаме – където си пожелаем по допустимо най-обикновен метод. Като едни насилници.
Миналата неделя прекарах три-четири часа в галерията. А пред „ Раждането на Венера “, до която се стига в относително ранен миг от обиколката, се застоях доста. Не колкото пред „ Пролет “, която ми харесва повече, само че доста. Толкова, че няколко дни по-късно мисля за тази картина и в какво тъкмо се състои хубостта й, за какво е знак на Ренесанса, кой дефинира това, кой сподели, че това е най-хубавата картина, по какво се разграничава от другите...
И моите изцяло аматьорски заключения в последна сметка обобщих по този начин: не може да се каже, че нещо е хубаво, тъй като на теб персонално ти харесва или не, когато го гледаш. Цивилизацията и хубостта са нещо доста по-сложно, огромно и значимо от това дали съответно на един човек нещо му харесва.
На пръв взор за мен „ Раждането на Венера “ е хубава картина. Изключвам това, че я намирам леко кичозна (след като съм я видяла на милион магнити за хладилници, тя е и голямо факсимиле все пак). Виждам я светла, жива, харесва ми роклята на женската фигура вдясно, която е луксозна. Картината „ пръска наслада “ и ме кара да се усещам добре, щастлива, да се усмихвам. Но самите фигури ми се костват като приложения. Не виждам особена преспектива, дълбочина. Самата Венера ми се коства в леко крива и неестествена поза. Шията й е прекомерно дълга. Гърдите – прекомерно дребни. Пръстите (особено на краката, които постоянно ме шокират в картините от тази епоха), са едри и въпреки всичко търсещи някакво великолепие, посредством избран жест или раздалечаване... И въпреки всичко е жива, прелестна, нежна, почтена. Великолепна.
Така че какво ѝ е на тази картина? Оказва се, че има какво и че всичките ми въпроси имат отговори, което затвърди и различен мой аматьорски извод – нищо в изкуството не е инцидентно, всичко е струпване. Всичко е обучение. Никой просто по този начин не се е събудил, с цел да нарисува каквото и да било ей по този начин, просто тъй като е талантлив.
Има още...
Днес във Флоренция нейното почтено лице гледа отвред – магнити за хладилници, ключодържатели, чинийки, престилки за готвене, тефтерчета, торбички, светещи писалки, моливчета... Нейната уникалност е минала през мелачката на потреблението, с цел да можем, ние, хорицата на XXI век, да я имаме – където си пожелаем по допустимо най-обикновен метод. Като едни насилници.
Миналата неделя прекарах три-четири часа в галерията. А пред „ Раждането на Венера “, до която се стига в относително ранен миг от обиколката, се застоях доста. Не колкото пред „ Пролет “, която ми харесва повече, само че доста. Толкова, че няколко дни по-късно мисля за тази картина и в какво тъкмо се състои хубостта й, за какво е знак на Ренесанса, кой дефинира това, кой сподели, че това е най-хубавата картина, по какво се разграничава от другите...
И моите изцяло аматьорски заключения в последна сметка обобщих по този начин: не може да се каже, че нещо е хубаво, тъй като на теб персонално ти харесва или не, когато го гледаш. Цивилизацията и хубостта са нещо доста по-сложно, огромно и значимо от това дали съответно на един човек нещо му харесва.
На пръв взор за мен „ Раждането на Венера “ е хубава картина. Изключвам това, че я намирам леко кичозна (след като съм я видяла на милион магнити за хладилници, тя е и голямо факсимиле все пак). Виждам я светла, жива, харесва ми роклята на женската фигура вдясно, която е луксозна. Картината „ пръска наслада “ и ме кара да се усещам добре, щастлива, да се усмихвам. Но самите фигури ми се костват като приложения. Не виждам особена преспектива, дълбочина. Самата Венера ми се коства в леко крива и неестествена поза. Шията й е прекомерно дълга. Гърдите – прекомерно дребни. Пръстите (особено на краката, които постоянно ме шокират в картините от тази епоха), са едри и въпреки всичко търсещи някакво великолепие, посредством избран жест или раздалечаване... И въпреки всичко е жива, прелестна, нежна, почтена. Великолепна.
Така че какво ѝ е на тази картина? Оказва се, че има какво и че всичките ми въпроси имат отговори, което затвърди и различен мой аматьорски извод – нищо в изкуството не е инцидентно, всичко е струпване. Всичко е обучение. Никой просто по този начин не се е събудил, с цел да нарисува каквото и да било ей по този начин, просто тъй като е талантлив. Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ