Проф. Михаил Неделчев: Какъв тато ми е Тодор Живков?
Какъв бай ми е той на мен и какъв тато ми е още по-малко? Това е индивидът, който дълги години задържаше развиването на България с това, че движеше всички свои бойни приятели като ту ги правеше началници, ту ги махаше. Той непрестанно се занимаваше с това. Този, който му е втори – трети човек и по някакъв метод го застрашаваше го махаше “.
Така българският книжовен историк и някогашен народен представител проф. Михаил Неделчев разяснява своето отношение към Т. Живков и свалянето му от власт преди 31 години.
Самият 10-ти ноември 1989 година беше един спокоен ден. Аз бях в писателското кафене на „ Ангел Кънчев “ и в един миг бяхме излезли с моя другар поетът Николай Кънчев, когато срещнахме поета и драматург Иван Радоев, който ни сподели: „ Тодор Живков е паднал “. Ние се върнахме в кафенето, поръчахме си напитки и стартира тържество. В един миг пристигнаха и писатели, които бяха членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия и потвърдиха истината, че фактически се е взело такова решение.
„ То беше ненадейно събитие, тъй като всички имахме чувството, че е Тодор Живков. Вече се бяха изпарили очакванията, че ще пристигна Александър Лилов, тъй като се очакваше той да смени Живков. Бяхме привикнали, че тези процеси ще се разпрострат и Лилов беше престанал да ни е значим и да ни е супер либерален предстоящ водач “, връща се обратно във времето проф. Неделчев пред БГНЕС.
Така българският книжовен историк и някогашен народен представител проф. Михаил Неделчев разяснява своето отношение към Т. Живков и свалянето му от власт преди 31 години.
Самият 10-ти ноември 1989 година беше един спокоен ден. Аз бях в писателското кафене на „ Ангел Кънчев “ и в един миг бяхме излезли с моя другар поетът Николай Кънчев, когато срещнахме поета и драматург Иван Радоев, който ни сподели: „ Тодор Живков е паднал “. Ние се върнахме в кафенето, поръчахме си напитки и стартира тържество. В един миг пристигнаха и писатели, които бяха членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия и потвърдиха истината, че фактически се е взело такова решение.
„ То беше ненадейно събитие, тъй като всички имахме чувството, че е Тодор Живков. Вече се бяха изпарили очакванията, че ще пристигна Александър Лилов, тъй като се очакваше той да смени Живков. Бяхме привикнали, че тези процеси ще се разпрострат и Лилов беше престанал да ни е значим и да ни е супер либерален предстоящ водач “, връща се обратно във времето проф. Неделчев пред БГНЕС.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ




