Един хвърлен фас, а толкова много проблеми
Как цигарените угарки да стават от рисков отпадък потребни
C моето семейство обичаме един запустял плаж по Северното Черноморие. Почти всяка година го посещаваме, макар че стигането до него става все по-трудно. Навремето имаше крайбрежен горски път, само че се скапе и достъпът в този момент е през нивите, когато ги ожънат. Преди нормално плажувахме на него при започване на юли, само че тази година позакъсняхме и заварихме много отпадъци. Най-дразнещото обаче бяха стотиците фасове, заровени в пясъка.
По принцип това не е плаж, който някой чисти. Затова посещаващите го хора гледат да не оставят боклуци след себе си. А и множеството са фенове на дивата природа и гледат да я пазят.
Споделих разочарованието си с стара двойка, с която се засичахме на плажа. Нещата се трансформират, а и след някой и различен ден, като се скапе времето, морето ще почисти всичко, отвърна ми метафизичен мъжът.
Трябваше ми много време да оборя неговата доктрина в очите на моите деца, изключително във връзка с фасовете, за които той твърдеше, че са най-безобидният замърсител на природата, защото се разграждат от морската вода. Слава Богу, тъкмо преди ваканцията бях попаднала на едно много съществено изследване по въпроса и бях снабдена с научни причини. Въпросното проучване е на университета “Англия Ръскин ” и демонстрира какви съществени вреди нанасят на природата цигарените угарки, които безсистемно се хвърлят в нея. Учените са изследвали региони към Кеймбридж, като в някои от тях са намерили по 128 фаса на квадратен метър. Чрез разнообразни проби са потвърдили, че тяхното оставане в природата понижава поникването на детелината с 27%, а дължината на стръковете ѝ с 28 на 100. Корените ѝ пък са на половина по-леки. Никненето на трева пък се забавя с 10 %, а израстването ѝ с 13. “Насочихме се към тези растения, тъй като се срещат в парковете и зелените площи, където най-често се изхвърлят цигарени угарки ”, споделя Даниел Грийн от изследователския екип. По думите му към момента доста хора считат този нездравословен табиет за допустим, тъй като не са осведомени с вредите, които нанасят на околната среда. Във Англия да вземем за пример единствено 38% от пушачите знаят, че фасовете съдържат пластмаса, която се разгражда над 10 година И макар че от години се постановат санкции от 150 паунда, или 328 лева, изхвърлянето им продължава. Само в Лондон годишно се събират над 6 млн. угарки. Общо в света пък те са 4,5 трилиона, което се равнява на две трети от всички изпушени цигари.
“Това е по този начин, тъй като доста пушачи допускат, че филтрите са направени от биоразградим материал, само че те са от целулозен ацетат, тип пластмаса, за чието разложение е належащо десетилетие ”, споделя Елизабет Смит от Калифорнийския университет.
Затова и Световната здравна организация бие паника, че те стартират да стават също доста сериозен замърсител като найлоновите торбички и пластмасовите сламки. Европейски Съюз също стартира да умува върху ограничения за ограничение на тяхното безсистемно изхвърляне.
Първо имаше проект компаниите да бъдат задължени да понижат употребяваната пластмаса във фасовете на половина до 2025 година и до 80% до 2030 година След това обаче това желание отпадна и се реши да се вършат разяснителни акции по въпроса, да се поставят обществени пепелници и върху цигарите да има и предупреждаващ надпис, че филтрите им са рискови за околната среда.
През последните години у нас също на някои места се води по-активна битка с тях. В Пловдив започнаха да постановат санкции от 10 до 50 лева, откакто стана ясно, че всеки ден чиновниците по чистотата събират 10 кг цигарени угарки по улиците и зелените площи на града.
В София битката с изхвърлените фасове е по-скоро кампанийна. Според столичните наредби това се счита за маловажно нарушаване и се санкционира с разписка за 10 лева Ако обаче човек откаже да заплати, може да му се наложи санкция до 50 лева с фиш. За задачата обаче би трябвало да бъде открита неговата идентичност, а това може да направи единствено служител на реда. И защото до всеки общински контрольор не може да върви и еднообразен, нормално ловенето на извършители се прави кампанийно и глобените са към 150 души годишно.
Варненският плаж пък бе измит от доброволци при започване на сезона, като акцията им се споделяше “Фас Off ” и по-късно бе подета и в Шумен.
В по-малките обитаеми места обаче хората са демотивирани да вземат участие в такива начинания, тъй като събраните фасове не се рециклират и в последна сметка още веднъж отиват в общия отпадък, който се депонира някъде в природата. Техните причини са доста разумни, само че евентуално не е надалеч времето някой и в България да реши да печели от цигарените угарки и на тях да се гледа също като на добър материал за преправка сходно на пластмасовите бутилки сега.
По света към този момент има такива опити. Австралийски учени да вземем за пример са създали технология за огнеупорни тухли от фасове, а японски – за изработка на тениски.
В Америка пък рециклираща компания извлича целулозния ацетат и го трансформира в пластмасови топчета, от които по-късно се създават мебели за пикник, раници, саксии и пепелници. Според нейните технолози за един стол са нужни 20 000 филтъра. /24chasa.bg
C моето семейство обичаме един запустял плаж по Северното Черноморие. Почти всяка година го посещаваме, макар че стигането до него става все по-трудно. Навремето имаше крайбрежен горски път, само че се скапе и достъпът в този момент е през нивите, когато ги ожънат. Преди нормално плажувахме на него при започване на юли, само че тази година позакъсняхме и заварихме много отпадъци. Най-дразнещото обаче бяха стотиците фасове, заровени в пясъка.
По принцип това не е плаж, който някой чисти. Затова посещаващите го хора гледат да не оставят боклуци след себе си. А и множеството са фенове на дивата природа и гледат да я пазят.
Споделих разочарованието си с стара двойка, с която се засичахме на плажа. Нещата се трансформират, а и след някой и различен ден, като се скапе времето, морето ще почисти всичко, отвърна ми метафизичен мъжът.
Трябваше ми много време да оборя неговата доктрина в очите на моите деца, изключително във връзка с фасовете, за които той твърдеше, че са най-безобидният замърсител на природата, защото се разграждат от морската вода. Слава Богу, тъкмо преди ваканцията бях попаднала на едно много съществено изследване по въпроса и бях снабдена с научни причини. Въпросното проучване е на университета “Англия Ръскин ” и демонстрира какви съществени вреди нанасят на природата цигарените угарки, които безсистемно се хвърлят в нея. Учените са изследвали региони към Кеймбридж, като в някои от тях са намерили по 128 фаса на квадратен метър. Чрез разнообразни проби са потвърдили, че тяхното оставане в природата понижава поникването на детелината с 27%, а дължината на стръковете ѝ с 28 на 100. Корените ѝ пък са на половина по-леки. Никненето на трева пък се забавя с 10 %, а израстването ѝ с 13. “Насочихме се към тези растения, тъй като се срещат в парковете и зелените площи, където най-често се изхвърлят цигарени угарки ”, споделя Даниел Грийн от изследователския екип. По думите му към момента доста хора считат този нездравословен табиет за допустим, тъй като не са осведомени с вредите, които нанасят на околната среда. Във Англия да вземем за пример единствено 38% от пушачите знаят, че фасовете съдържат пластмаса, която се разгражда над 10 година И макар че от години се постановат санкции от 150 паунда, или 328 лева, изхвърлянето им продължава. Само в Лондон годишно се събират над 6 млн. угарки. Общо в света пък те са 4,5 трилиона, което се равнява на две трети от всички изпушени цигари.
“Това е по този начин, тъй като доста пушачи допускат, че филтрите са направени от биоразградим материал, само че те са от целулозен ацетат, тип пластмаса, за чието разложение е належащо десетилетие ”, споделя Елизабет Смит от Калифорнийския университет.
Затова и Световната здравна организация бие паника, че те стартират да стават също доста сериозен замърсител като найлоновите торбички и пластмасовите сламки. Европейски Съюз също стартира да умува върху ограничения за ограничение на тяхното безсистемно изхвърляне.
Първо имаше проект компаниите да бъдат задължени да понижат употребяваната пластмаса във фасовете на половина до 2025 година и до 80% до 2030 година След това обаче това желание отпадна и се реши да се вършат разяснителни акции по въпроса, да се поставят обществени пепелници и върху цигарите да има и предупреждаващ надпис, че филтрите им са рискови за околната среда.
През последните години у нас също на някои места се води по-активна битка с тях. В Пловдив започнаха да постановат санкции от 10 до 50 лева, откакто стана ясно, че всеки ден чиновниците по чистотата събират 10 кг цигарени угарки по улиците и зелените площи на града.
В София битката с изхвърлените фасове е по-скоро кампанийна. Според столичните наредби това се счита за маловажно нарушаване и се санкционира с разписка за 10 лева Ако обаче човек откаже да заплати, може да му се наложи санкция до 50 лева с фиш. За задачата обаче би трябвало да бъде открита неговата идентичност, а това може да направи единствено служител на реда. И защото до всеки общински контрольор не може да върви и еднообразен, нормално ловенето на извършители се прави кампанийно и глобените са към 150 души годишно.
Варненският плаж пък бе измит от доброволци при започване на сезона, като акцията им се споделяше “Фас Off ” и по-късно бе подета и в Шумен.
В по-малките обитаеми места обаче хората са демотивирани да вземат участие в такива начинания, тъй като събраните фасове не се рециклират и в последна сметка още веднъж отиват в общия отпадък, който се депонира някъде в природата. Техните причини са доста разумни, само че евентуално не е надалеч времето някой и в България да реши да печели от цигарените угарки и на тях да се гледа също като на добър материал за преправка сходно на пластмасовите бутилки сега.
По света към този момент има такива опити. Австралийски учени да вземем за пример са създали технология за огнеупорни тухли от фасове, а японски – за изработка на тениски.
В Америка пък рециклираща компания извлича целулозния ацетат и го трансформира в пластмасови топчета, от които по-късно се създават мебели за пикник, раници, саксии и пепелници. Според нейните технолози за един стол са нужни 20 000 филтъра. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ