Учени прогнозират как ще изглеждат последните дни на нашата Слънчева система
Как ще наподобява нашето Слънце, откакто почине? Учените са създали прогнози за това по какъв начин ще наподобяват последните дни на нашата Слънчева система и по кое време ще се случат те. И ние, хората, няма да сме наоколо, с цел да забележим това, написа „ Сайънс Алерт “, представен от " Дарик ".
По-рано астрономите смятаха, че Слънцето ще се трансформира в планетарна мъгливост - светещ мехур от газ и галактически прахуляк - до момента в който не се появиха доказателства, че това би трябвало да бъде малко по-масивно.
През 2018 година интернационален екип от астрономи откри, че планетарната мъгливост в действителност е най-вероятната слънчева гибел.
Слънцето е на към 4,6 милиарда години - измерено по възрастта на други обекти в Слънчевата система, които са се образували почти по същото време. Въз основа на наблюденията на други звезди астрономите предвиждат, че то ще доближи края на живота си след още към 10 милиарда години.
Разбира се, има и други неща, които ще се случат по този път. След към 5 милиарда години Слънцето ще се трансформира в червен колос. Ядрото на звездата ще се свие, само че външните му пластове ще се разширят до орбитата на Марс, като обхванат нашата планета. Ако тя въобще още съществува.
Едно нещо е несъмнено: по това време нас няма да ни има. Всъщност на човечеството му остават единствено към 1 милиард години, в случай че не намерим метод да се измъкнем от тази канара. Това е по този начин, тъй като яркостта на Слънцето се усилва с към 10 % на всеки милиард години. Това не звучи като доста, само че това нарастване на яркостта ще постави завършек на живота на Земята. Океаните ни ще се изпарят, а повърхността ще стане прекомерно гореща, с цел да се образува вода.
Трудно е да се дефинира какво ще се случи след аления колос. Няколко предходни проучвания откриха, че с цел да се образува ярка планетарна мъгливост, първичната звезда би трябвало да е два пъти по-масивна от Слънцето.
В проучването от 2018 година обаче е употребявано компютърно моделиране, с цел да се дефинира, че сходно на 90% от другите звезди, нашето Слънце най-вероятно ще се свие от червен колос, с цел да се трансформира в бяло джудже и по-късно да приключи като планетарна мъгливост.
" Когато една звезда умира, тя изхвърля в пространството маса от газ и прахуляк - известна като нейната обвивка. Обвивката може да доближи до половината от масата на звездата. Това разкрива ядрото на звездата, което към този миг от живота на звездата е на привършване на горивото, като в последна сметка се изключва преди да почине дефинитивно ", изяснява астрофизикът Алберт Зейлстра от Университета в Манчестър, Англия, един от създателите на публикацията. " Едва тогава горещото ядро кара изхвърлената обвивка да свети блестящо за към 10 000 години - къс интервал в астрономията. Именно това прави планетарната мъгливост забележима. Някои от тях са толкоз ярки, че могат да се видят от извънредно огромни дистанции, в размер на десетки милиони светлинни години. "
Планетарните мъглявини са относително постоянно срещани в цялата наблюдаема Вселена, като измежду известните са мъглявината Спирала, мъглявината Котешко око, Пръстеновидната мъгливост и мъглявината Мехурче. Наречени са планетарни мъглявини не тъй като в действителност имат нещо общо с планетите, а тъй като, когато първите от тях са открити от Уилям Хершел в края на XVIII в., те наподобяват на планети в тогавашните телескопи.
Преди съвсем 30 години астрономите виждат нещо изключително: най-ярките планетни мъглявини в други галактики имат почти еднообразно равнище на бляскавост. Това значи, че най-малко теоретично, като гледат планетарните мъглявини в други галактики, астрономите могат да изчислят какъв брой надалеч се намират те. Данните демонстрираха, че това е правилно, само че моделите противоречаха, което тормозеше учените още от момента на откритието.
" Старите звезди с ниска маса би трябвало да основават доста по-слаби планетарни мъглявини, в сравнение с младите, по-масивни звезди. Това се трансформира в източник на спорове през последните 25 години ", сподели Зейлстра през 2018 година " Данните твърдяха, че може да се получат ярки планетни мъглявини от звезди с ниска маса като Слънцето, а моделите споделяха, че това не е допустимо, че всичко, което е по-малко от към два пъти масата на Слънцето, би дало планетна мъгливост, прекомерно слаба, с цел да се види. "
Моделите на екипа вземат решение този проблем, като демонстрират, че Слънцето е долната граница на масата на звезда, която може да сътвори забележима мъгливост. Дори звезда с маса, по-малка от 1,1 пъти тази на Слънцето, няма да сътвори забележима мъгливост. От друга страна, по-големите звезди с маса до три пъти по-голяма от тази на Слънцето ще основат по-ярки мъглявини. За всички останали звезди сред тях предсказаната бляскавост е доста близка до следената.
" Това е прекрасен резултат ", споделя Зейлстра. " Сега освен имаме метод да измерим съществуването на звезди на възраст няколко милиарда години в далечни галактики, което е диапазон, извънредно сложен за премерване, само че даже открихме какво ще прави Слънцето, когато умира! "
По-рано астрономите смятаха, че Слънцето ще се трансформира в планетарна мъгливост - светещ мехур от газ и галактически прахуляк - до момента в който не се появиха доказателства, че това би трябвало да бъде малко по-масивно.
През 2018 година интернационален екип от астрономи откри, че планетарната мъгливост в действителност е най-вероятната слънчева гибел.
Слънцето е на към 4,6 милиарда години - измерено по възрастта на други обекти в Слънчевата система, които са се образували почти по същото време. Въз основа на наблюденията на други звезди астрономите предвиждат, че то ще доближи края на живота си след още към 10 милиарда години.
Разбира се, има и други неща, които ще се случат по този път. След към 5 милиарда години Слънцето ще се трансформира в червен колос. Ядрото на звездата ще се свие, само че външните му пластове ще се разширят до орбитата на Марс, като обхванат нашата планета. Ако тя въобще още съществува.
Едно нещо е несъмнено: по това време нас няма да ни има. Всъщност на човечеството му остават единствено към 1 милиард години, в случай че не намерим метод да се измъкнем от тази канара. Това е по този начин, тъй като яркостта на Слънцето се усилва с към 10 % на всеки милиард години. Това не звучи като доста, само че това нарастване на яркостта ще постави завършек на живота на Земята. Океаните ни ще се изпарят, а повърхността ще стане прекомерно гореща, с цел да се образува вода.
Трудно е да се дефинира какво ще се случи след аления колос. Няколко предходни проучвания откриха, че с цел да се образува ярка планетарна мъгливост, първичната звезда би трябвало да е два пъти по-масивна от Слънцето.
В проучването от 2018 година обаче е употребявано компютърно моделиране, с цел да се дефинира, че сходно на 90% от другите звезди, нашето Слънце най-вероятно ще се свие от червен колос, с цел да се трансформира в бяло джудже и по-късно да приключи като планетарна мъгливост.
" Когато една звезда умира, тя изхвърля в пространството маса от газ и прахуляк - известна като нейната обвивка. Обвивката може да доближи до половината от масата на звездата. Това разкрива ядрото на звездата, което към този миг от живота на звездата е на привършване на горивото, като в последна сметка се изключва преди да почине дефинитивно ", изяснява астрофизикът Алберт Зейлстра от Университета в Манчестър, Англия, един от създателите на публикацията. " Едва тогава горещото ядро кара изхвърлената обвивка да свети блестящо за към 10 000 години - къс интервал в астрономията. Именно това прави планетарната мъгливост забележима. Някои от тях са толкоз ярки, че могат да се видят от извънредно огромни дистанции, в размер на десетки милиони светлинни години. "
Планетарните мъглявини са относително постоянно срещани в цялата наблюдаема Вселена, като измежду известните са мъглявината Спирала, мъглявината Котешко око, Пръстеновидната мъгливост и мъглявината Мехурче. Наречени са планетарни мъглявини не тъй като в действителност имат нещо общо с планетите, а тъй като, когато първите от тях са открити от Уилям Хершел в края на XVIII в., те наподобяват на планети в тогавашните телескопи.
Преди съвсем 30 години астрономите виждат нещо изключително: най-ярките планетни мъглявини в други галактики имат почти еднообразно равнище на бляскавост. Това значи, че най-малко теоретично, като гледат планетарните мъглявини в други галактики, астрономите могат да изчислят какъв брой надалеч се намират те. Данните демонстрираха, че това е правилно, само че моделите противоречаха, което тормозеше учените още от момента на откритието.
" Старите звезди с ниска маса би трябвало да основават доста по-слаби планетарни мъглявини, в сравнение с младите, по-масивни звезди. Това се трансформира в източник на спорове през последните 25 години ", сподели Зейлстра през 2018 година " Данните твърдяха, че може да се получат ярки планетни мъглявини от звезди с ниска маса като Слънцето, а моделите споделяха, че това не е допустимо, че всичко, което е по-малко от към два пъти масата на Слънцето, би дало планетна мъгливост, прекомерно слаба, с цел да се види. "
Моделите на екипа вземат решение този проблем, като демонстрират, че Слънцето е долната граница на масата на звезда, която може да сътвори забележима мъгливост. Дори звезда с маса, по-малка от 1,1 пъти тази на Слънцето, няма да сътвори забележима мъгливост. От друга страна, по-големите звезди с маса до три пъти по-голяма от тази на Слънцето ще основат по-ярки мъглявини. За всички останали звезди сред тях предсказаната бляскавост е доста близка до следената.
" Това е прекрасен резултат ", споделя Зейлстра. " Сега освен имаме метод да измерим съществуването на звезди на възраст няколко милиарда години в далечни галактики, което е диапазон, извънредно сложен за премерване, само че даже открихме какво ще прави Слънцето, когато умира! "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ