Издръжката на дете трябва да му осигури живот като преди развода
Как се дефинира издръжката за деца при разведени родители?
В.К., София
При бракоразвод съпрузите по общо единодушие вземат решение въпросите по отношение на развъждането и възпитанието на ненавършилите пълноправие деца от брака в техен интерес. Това разпорежда настоящият Семеен кодекс (СК). Ако не се реализира съглашение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се дава упражняването на родителските права, дефинира ограниченията по отношение на упражняването на тези права, както и режима на персоналните връзки сред децата и родителите.
Не на последно място, определя и издръжката на децата. Веднага по-късно Семеен кодекс разпорежда, че " размерът на издръжката би трябвало да обезпечи изискванията на живот на детето, които е имало преди развода ". Все отново кодексът позволява изключение, като категорично показва: " в случай че това би основало особени усложнения на дължащия прехрана родител ".
Принципът, правилото, общото обаче е ясно - родителят, който заплаща издръжката, би трябвало да дава такава сума, която да не трансформира живота на детето. То да може да учи, да се лекува, да се храни, да върви на уроци по музика или футбол и така нататък по метод, по който това е ставало преди съответния бракоразвод.
И тук идваме до разпоредбите за самата прехрана, до определянето ѝ, до нейния размер. Те са основно в Глава 10 на Семейния кодекс. Тя определя кой, по кое време, при какви условия, в какъв размер, по какъв ред може да желае, получава или заплаща прехрана. Изрично е маркирано, че всеки, който дължи прехрана, би трябвало да заплаща такава първо на дете и брачен партньор.
Двамата родители дължат по едно и също време прехрана на детето си. Задълженията сред тях се разпределят съгласно опциите им. Ако издръжката е давана от един от тях, детето може да търси от останалия това, което е бил длъжен да дава, дружно със законната рента. В същото време в член 143 от Семеен кодекс е маркирано, че всеки родител е " задължен съгласно своите благоприятни условия и материално положение да обезпечава условия на живот, нужни за развиването на детето ". Там обаче написа, че родителите дължат прехрана на своите ненавършили пълноправие деца, без значение дали са работоспособни и дали могат да се устоят от имуществото си.
В СК към този момент няма избран оптимален размер на издръжката, какъвто имаше преди години. Определен е единствено най-малко - една четвърт от минималната работна заплата. Максимум обаче няма. Така че може да бъде избрана прехрана и от 300, 500, 1000, че и повече лв.. Най-добре е това да стане с решение на съда. За да е несъмнено, че ще се заплаща, а при неиздължаване да се подхващат ограничения - административни, наказателни, събиране по насилствен път. Съдът преценя както потребностите на детето, по този начин и опциите на този, който ще заплаща.
Семеен кодекс разпорежда, че родителите дължат прехрана и когато детето е настанено отвън фамилията. Както и че по искане на родител, на който са предоставени грижи за дете, съдът може да дефинира добавка към избраната по правосъден ред прехрана за покриване на изключителни потребности на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени усложнения. Съдът дефинира и периода, за който се дължи добавката.
Паричната прехрана се изплаща ежемесечно. При веселба се дължи законната рента. Искът за прехрана се преглежда по реда на бързото произвеждане по Гражданския процесуален кодекс. Друго общо предписание е, че отводът от прехрана за бъдеще време е незабележим. Не се позволява и прихващане на взимане със обвързване за прехрана. Издръжка за минало време може да се търси най-вече за една година преди предявяването на желае. При изменение на събитията присъдената прехрана или добавката към нея може да бъде променена или прекъсната.
В.К., София
При бракоразвод съпрузите по общо единодушие вземат решение въпросите по отношение на развъждането и възпитанието на ненавършилите пълноправие деца от брака в техен интерес. Това разпорежда настоящият Семеен кодекс (СК). Ако не се реализира съглашение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се дава упражняването на родителските права, дефинира ограниченията по отношение на упражняването на тези права, както и режима на персоналните връзки сред децата и родителите.
Не на последно място, определя и издръжката на децата. Веднага по-късно Семеен кодекс разпорежда, че " размерът на издръжката би трябвало да обезпечи изискванията на живот на детето, които е имало преди развода ". Все отново кодексът позволява изключение, като категорично показва: " в случай че това би основало особени усложнения на дължащия прехрана родител ".
Принципът, правилото, общото обаче е ясно - родителят, който заплаща издръжката, би трябвало да дава такава сума, която да не трансформира живота на детето. То да може да учи, да се лекува, да се храни, да върви на уроци по музика или футбол и така нататък по метод, по който това е ставало преди съответния бракоразвод.
И тук идваме до разпоредбите за самата прехрана, до определянето ѝ, до нейния размер. Те са основно в Глава 10 на Семейния кодекс. Тя определя кой, по кое време, при какви условия, в какъв размер, по какъв ред може да желае, получава или заплаща прехрана. Изрично е маркирано, че всеки, който дължи прехрана, би трябвало да заплаща такава първо на дете и брачен партньор.
Двамата родители дължат по едно и също време прехрана на детето си. Задълженията сред тях се разпределят съгласно опциите им. Ако издръжката е давана от един от тях, детето може да търси от останалия това, което е бил длъжен да дава, дружно със законната рента. В същото време в член 143 от Семеен кодекс е маркирано, че всеки родител е " задължен съгласно своите благоприятни условия и материално положение да обезпечава условия на живот, нужни за развиването на детето ". Там обаче написа, че родителите дължат прехрана на своите ненавършили пълноправие деца, без значение дали са работоспособни и дали могат да се устоят от имуществото си.
В СК към този момент няма избран оптимален размер на издръжката, какъвто имаше преди години. Определен е единствено най-малко - една четвърт от минималната работна заплата. Максимум обаче няма. Така че може да бъде избрана прехрана и от 300, 500, 1000, че и повече лв.. Най-добре е това да стане с решение на съда. За да е несъмнено, че ще се заплаща, а при неиздължаване да се подхващат ограничения - административни, наказателни, събиране по насилствен път. Съдът преценя както потребностите на детето, по този начин и опциите на този, който ще заплаща.
Семеен кодекс разпорежда, че родителите дължат прехрана и когато детето е настанено отвън фамилията. Както и че по искане на родител, на който са предоставени грижи за дете, съдът може да дефинира добавка към избраната по правосъден ред прехрана за покриване на изключителни потребности на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени усложнения. Съдът дефинира и периода, за който се дължи добавката.
Паричната прехрана се изплаща ежемесечно. При веселба се дължи законната рента. Искът за прехрана се преглежда по реда на бързото произвеждане по Гражданския процесуален кодекс. Друго общо предписание е, че отводът от прехрана за бъдеще време е незабележим. Не се позволява и прихващане на взимане със обвързване за прехрана. Издръжка за минало време може да се търси най-вече за една година преди предявяването на желае. При изменение на събитията присъдената прехрана или добавката към нея може да бъде променена или прекъсната.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ