Как се извършва сливането и консолидацията на университети по света

Как се прави сливането и консолидацията на университети по света и какви са резултатите от него? Анализ на Института за пазарна стопанска система, поръчан от МОН, популяризира през днешния ден пресцентърът на просветното министерство до медиите. Той се базира на повече от 120 сливания в Европа през последните 20 години и сходни процеси в Съединени американски щати и Азия и идва в миг, в който министърът на образованието и науката Николай Денков желае да извърши точно такава промяна във висшето ни обучение.

Представяме разбора със съкращения.

Мерки за централизация (при сливането на висши учебни заведения има изтриване, при консолидацията обособените организации могат да запазят правната си форма и автономия (вкл. в холдинги, консорциуми, обединявания, концентрации и др.) в Европа е имало в Дания, Естония, Финландия, Франция, Унгария, Норвегия и Англия (Уелс). За Съединени американски щати има такива образци в щатите Уисконсин, Канзас, Алабама, Луизиана, Тексас, Пенсилвания и Джорджия. В Япония и Китай консолидационната интензивност също е забележителна.

Основните цели и мотивацията са най-общо: за развиване и за оцеляване.

Рискове и изгоди

Малкият размер на институцията е главен фактор за риск от закриване, дружно с неналичието на онлайн образование, внезапни нараствания в таксите, ниски доходи от дарения, високи задължения и дефицитно финансиране.

За по-големите и диверсифицирани институции доста опасности произлизат от едва ръководство и невисок административен потенциал. Често консолидацията води до възстановяване и професионализиране на ръководството, и оттова – до по-добри финансови резултати, ръководство на качеството и стратегическо обмисляне.

За институции в положително финансово положение сливанията дават опция за диверсификация, възстановяване на резултатите, нарастване на интернационалната видимост и повишение на успеваемостта посредством реализиране на икономии от мащаба. Ако са със сходни профили, лимитират или отстраняват дублиращите се действия, а в случай че са с друг профил – реализират диверсификация.

Какво стимулира страните

Обикновено страните преследват няколко цели при вземането на решение за уедряване на университети: повишение на качеството на преподаването и научната дейност; стопански изгоди – повишение на капацитета за събиране на доходи, достъп до характерно и/или планово финансиране, икономии от мащаба.

Консолидация на цялата система на висше обучение е цел в да вземем за пример в Белгия, Дания, Финландия, Франция и Латвия. Тези държави държави преследват превъзмогване на фрагментацията, реализиране на сериозна маса, унищожаване на дублиращи се действия и стратегии, реагиране на демографската рецесия и основаване на синергия. В обособени случаи (Норвегия) университетите са дребни и разпръснати и страната прибягва към концентрация, с цел да реализира по-широко териториално покритие с университетски посоки.

Ефекти върху качеството на образованието

Като цяло резултатите от проучванията на резултатите от сливанията върху задържането на студентите и университетските им достижения са смесени.

Изследване от 2003 година на министерството на образованието на Англия да вземем за пример не открива обилни позитивни резултати от сливанията върху университетските достижения, само че демонстрира ясни и бързи изгоди за университети с финансови усложнения, които се сплотяват с висши учебни заведения в по-добро финансово положение.

Ефекти върху преподавателската активност

Преподаването е по-малко „ склонно “ към съдействие. В много колежи и университети то се подчинява на обичаи, които поддържат автономията и контрола върху стратегиите на равнище университет. Въпреки че е мъчно постижимо, сливанията могат да подобрят преподаването и надлежно – качеството на образованието при избрани условия, да вземем за пример посредством:

• Разширяване на предлаганите стратегии за обучение;

• Институции с общи посоки да имат опция да комбинират най-силните си страни;

• По-добра съгласуваност сред университетите, която да разреши на преподавателите да се концентрират върху преподаване на най-силните си дисциплини и да се развиват в мечтаната научна област;

• Създаване на благоприятни условия за студентите да се оправят с условия, които ги лимитират (географски, стопански или социални) да завършат образованието си;

• Концентрация на запаси за реализиране на модерни способи на преподаване;

• Подобряване на прозрачността на практиките за академично признание, изключително при взаимни стратегии сред университети и други

Научни проучвания

Като цяло в кратковременен проект сливанията не се отразяват значимо върху местата в интернационалните ранглисти на университетите, в основата на които стои по-качествена научна активност.

Финансови резултати

Могат да се чакат положителни резултати при дребни и слаби финансово университети; университети, които търсят икономии от мащаб в административната активност и ръководството на собствеността и ресурсите си, както и такива, които желаят да се развиват стратегически като уголемяват и развиват своя портфейл или търсят по-добра известност за насърчаване на научна активност.

Продължава на стр. 2

Страница на публикацията: 01