Как се гради висше образование, което да подсигурява бъдещи професионалисти

Как се гради висше обучение, което да подсигурява бъдещи експерти от най-високо равнище, е въпрос, който не намира еднопосочен отговор
(снимка: CC0 Public Domain)

Дали е добра концепция университетите в страната да се окрупнят, обединявайки се по видове? Тази концепция, подхвърлена от просветителното ведомство, провокира бурни мнения измежду всички, които имат упования за развиването на висшето обучение у нас. Може би концепцията е хубава, считат експерти от ИТ сферата, когато става дума за техническите университети. Но, както с всяка друга добра концепция, осъществяването може да докара до повече негативи, в сравнение с изгоди.

Идеята на МОН за обединяването на ВУЗ-овете допуска всички механически университети да се обединят под една шапка. Това са ТУ в София, Русе, Варна, Габрово. По подобен метод следва да се обединят и университетите с икономическа устременост: УНСС, Икономически университет – Варна и Стопанската академия в Свищов.

Как би се отразило обединяването на техническите университети върху ИТ бизнеса – този въпрос накара мнозина експерти от бранша да се замислят.

Образование за конкурентоспособност

Висшето обучение би трябвало да обезпечава бъдеще и конкурентоспособност за стопанската система на страната. Спрямо това разбиране в сектора няма нито грам спор. Как обаче се гради висше обучение, което да подсигурява бъдещи експерти от най-високо равнище – е въпрос, който не намира еднопосочен отговор.

След години на „ произвеждане” на ИТ експерти в родните механически университети е видно, че доста от тях са се оказали бъдеще за непознати страни.

От друга страна, ИКТ компаниите от десетилетия се оплакват от недостиг на квалифицирани фрагменти. Въпреки високото равнище на възнаграждение в бранша дефицитът продължава. Почти всички огромни и междинни (за нашия мащаб) компании самообучават експерти посредством стажантски стратегии и всевъзможни курсове. Недостигът докара до появяването на „ академии”, които, въпреки да нямат статут на ВУЗ, въпреки всичко приготвят експерти за родния ИТ бизнес.

С други думи, концепцията на просветното министерство да преструктурира висшето обучение идва в миг, в който промишлеността е много сериозно настроена, а упованията са големи. Задачата е комплицирана, тъй като даже при напълно осъществяване резултатите от нея ще стартират да се демонстрират едвам след няколко години.

Едни и същи преподаватели

Ключов мотив в интерес на проекта на МОН е детайлност, която е „ обществена тайна”, а точно, че едни и същи преподаватели обикалят множеството университети от даден профил и четат лекции на студентите „ на бегом”. Често пъти не им стига време. В резултат, някои „ претупват” лекционните си задания. Нямат задоволително запас да извърнат внимание на студентите по този начин, че в действителност да подкрепят капацитета на младежите.
още по темата
На доктрина окрупняването на техническите университети (както и на икономическите) би поставило ред в тази процедура. Вместо контракти с голям брой ВУЗ, всеки учител ще има един контракт с едно юридическо лице. Учебните стратегии ще бъдат по-съгласувани и координирани, с цел да имат време преподавателите да извърнат задоволително внимание на студентите от всички райони. Поне на доктрина.

Не единствено това. Според някои ИТ експерти, „ едно положително централизирано ръководство (ключовата дума е „ добро”) може да помогне за възстановяване на образованието посредством „ кръстосано опрашване” на образователните програми”. Наред с това „ опцията за продан на преподаватели по локациите ще стане по-голяма, ще отвори динамичност (която е забавна на студентите), ще е потребна и за самите преподаватели”.

Водени от сходни причини, някои ИТ специалисти поддържат предлагането за събиране на всички механически ВЪЗ под една шапка. Те показват още, че „ от смяна постоянно се тормозят единствено некадърниците”.

Баланс сред частни и държавни ВУЗ

Идеята за уедряване на университетите може, вместо да изпише вежди, да избоде очи, предизвестяват други специалисти от ИТ бизнеса. Създаването на обединен, народен механически университет може да редуцира, на процедура, конкуренцията по отношение на многочислените частни университети. Това ще улесни бизнеса им, само че по всяка възможност ще утежни и без друго незадоволителното качество на висшето обучение.

В един миг частните ВУЗ-ове се рояха и качеството тотално спадна, напомнят някои ИТ експерти с дълготраен опит в бранша. „ Ако е правилно, че проектът за уедряване касае единствено държавните университети, това е цялостна дивотия”, споделят тези, които се замислят за салдото сред държавни и частни ВУЗ.

Оставяйки единствено 12 държавни университета против безкрайно голям брой от частни, освен качеството на образованието ще се срине дефинитивно, само че „ това си е преструктуриране в интерес на частните вузове”, считат критиците на смяната.

Обединяване на дребните

Много по-смислена концепция би било да се насърчи доброволното сливане на по-малките просветителни структури, оферират експерти с дълъг опит в ИТ сектора. „ Това може да стане, да вземем за пример с въвеждане на строго профилиране на образователните заведения и единни минимални условия за банкет във всички университети – държавни и частни”.

Стремеж към престиж и високо равнище

Идеята на МОН за уедряване на университетите занапред ще бъде обсъждана, а особено показване се чака на 22 февруари. Предполага се, че по това време своите мнения ще са подготвили и ръководителите на множеството от висшите образователни заведения.

Единственото значимо нещо за бъдещето на университетите в този момент е по какъв начин да се увеличи качеството на образованието в тях, единомислещи са всички експерти от ИТ бранша. Нужно е да се откри метод условията към кандидат-студентите да се завишат, с цел да подсигуряват положително равнище на познания у постъпващите във ВУЗ. Към самите университети би трябвало да се завишат критериите, гарантиращи лиценз.

Каквато и да е организацията на държавните университети, всяка смяна би трябвало да се обмисля през призмата на въпроса по какъв начин образованието в даден ВУЗ да стане гаранция за висок професионализъм. Така, както през днешния ден е горделивост за един експерт да каже, че е ученик на даден механически ВУЗ – да вземем за пример на ТУ в Мюнхен или пък ТУ в Карлсруе, или на Политехническия институт в Лозана – по този начин за българските студенти би трябвало да е въпрос на чест и горделивост да са подготвени в някой от родните университети. Промените, подготвяни от МОН, следва да бъдат в тази посока.