Павел Зерка: Русия води класацията на страните, смятани от българите за техни съюзници
" Как европейците виждат мястото си в света ". Това е заглавието на оповестен тази седмица отчет на Европейския съвет за външна политика, учреден на социологическо изследване в 12 страни членки на Европейския съюз, в това число България.
Интересните данни в отчета и изненадите за настройките на жителите са доста -например, че в Германия е най-ниско доверието в евроинституциите - основно поради тромавата акция против коронавируса; че доверието към Съединените щати продължава да е ниско, макар напъните на президента Байдън да съживи трансатлантическия алианс след Доналд Тръмп; че европейците са за " партньорство по нужда " вместо за дълбоки съюзнически връзки с Америка, само че и с Китай и Русия; че Турция е най-популярна в Европа - като съперник.
Павел Зерка от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика разяснява в предаването " Събота 150 " :
" Окуражително е, че установихме, че на въпроса по какъв начин би трябвало да се промени Европейският съюз след пандемичната рецесия - болшинството европейци, също както предходната година, се застъпват за още по-единен метод към световните закани и провокации. Европейците заемат ясна позиция във връзка с комплицираната геополитическа обстановка, в която се оказва Съюзът - с възходящото напрежение сред Съединените щати и Китай и Русия.
Това допуска обаче установяване на общ метод в такива обстановки. Едва ли има единогласие?
" С тази цел зададохме въпрос какво би трябвало да съставлява Европейският съюз на интернационалната сцена. И с огромна преднина най-вече жители - една трета от всички - дадоха отговор, че Европа би трябвало да поеме водеща международна роля в отстояването на демокрацията, правата на индивида и върховенството на закона. Втора в класацията е визията, че Евросъюзът би трябвало да се трансформира в нещо като свръхсила - според визията на Еманюел Макрон. Общо над половината европейци желаят съюзът да е мощен интернационален състезател ".
Дори най-силните такива играчи обаче имат нужда от съдружници. Какви съдружници избират европейците? И кого считат за съперник?
" Имаше и подобен въпрос - по какъв начин се възприемат Съединените щати, Китай, Русия, Турция, Индия, Япония. И изненадващо - за нито една от тези страни не доминира настройка като към категоричен съдружник или съперник. Мнозинството гледа на тях по-скоро като на " сътрудници по нужда ", с които е по-добре да си сътрудничим. Изключение прави единствено Турция - водещият отговор за нея е, че е съперник ".
От предходно ваше паневропейско проучване - преди Джо Байдън да стане президент - изненадващо стана ясно, че множеството европейци биха предпочели Европейският съюз да резервира неутралитет при възможен спор сред Съединените щати и Русия. Има ли смяна в това отношение?
" Определено! Когато направихме допитване незабавно след изборите в Съединените щати предходната есен - огромна част от европейците смятаха, че американската народна власт е в рецесия и че по тази причина не може да се има доверие на Съединените щати. Сега към този момент мнението за американците се е подобрило, и то в цяла Европа - не коренно, само че въпреки всичко. Това, несъмнено, не значи, че ние европейците ще забравим толкоз елементарно избора на Доналд Тръмп за президент.
Но дано ви изтъквам малко цифри. Всеки пети от участниците в допитването ни - от всичките 12 страни, които то обгръща, споделя, че Съединените щати са наши безусловни съдружници. Такъв е процентът и за Обединеното кралство. Това са страните с най-вече гласове за съюзнически статут. В същото време обаче - два пъти повече европейци считат и двете страни за " сътрудници по нужда ".
И мисля, че макар забележимите старания за възобновяване на трансатлантическата връзка, в това число актуалната европейска совалка на Джо Байдън, Европа ще продължи да се стреми да се придържа единствено към стратегически партньорски връзки, а не към подобен вид съюзничество, което би я вкарало в клопката на американско-китайското опълчване. Значението на Китай за Европа е изцяло друго от това за Америка ".
А какво демонстрира допитването за Русия?
" След Турция, Русия е считана от най-вече участници в допитването за зложелател или съперник. Общо над една трета от европейците възприемат Русия като такава. Горе-долу толкоз я считат за съдружник или най-малко за сътрудник по нужда.
Съюзник тя е единствено за 7 % от популацията. И от тези 7% най-вече са българи. Следват унгарци и дребен % от жителите на страни като Италия и Португалия. Русия води класацията на страните, считани от българите за техни съдружници - една четвърт от българите са на това мнение. За близо половината пък тя е " сътрудник по нужда ".
И до момента в който в останалите елементи на Европа преобладаващото усещане на всички водещи международни сили е като такива сътрудници, там въпреки всичко има разлика сред настройките към Съединените щати, Англия и Япония от една страна и към Русия, Китай и Турция, към които отношението е не чак толкоз приятелско. Интересното за България е, че съвсем няма такава разлика. Предпочитанията към Русия се показват даже в настройките към другите ваксини против ковид.
Всичко това се отразява и върху разбиранията каква външна политика би трябвало да води Европейският съюз. В Европа като цяло доминира, и то мощно, упованието съюзът да се води от правила и полезности на интернационалната сцена, в това число във връзка с Китай и на Турция да вземем за пример. Но не и в България, където 4 пъти повече жители се застъпват за прагматизма над върховенството на демокрацията и правата на индивида в политиката към Китай и 2 пъти повече към Турция ".
Това не значи, че българите са станали евроскептици, уповавам се.
" Искам да отбележа, че съгласно данните ни България в същото време е изрично мощно проевропейска страна. За 60 % от българите участието в Европейския съюз е положително за страната. Докато едвам 9 на 100 считат, че то е неприятно. В този смисъл българското е измежду най-проевропейските общества - дружно с португалците, испанците, поляците и датчаните. В съпоставяне с останалите страни членки, доста малко - една трета от българите - са на мнение, че съюзът е в рецесия.
В същото време две трети, или два пъти повече хора, мислят, че българската политическа система е в рецесия и по този критерии България е към челото на класацията в Европа - дружно с Италия, Испания и Франция. Аз пояснявам това, че Европейският съюз към момента е решение, а не проблем за българите - сходно на поляците и на огромна част от унгарците, които са уверени, че не могат да се оправят без Европа ".
Интервюто на Деян Йотов с Павел Зерка в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Интересните данни в отчета и изненадите за настройките на жителите са доста -например, че в Германия е най-ниско доверието в евроинституциите - основно поради тромавата акция против коронавируса; че доверието към Съединените щати продължава да е ниско, макар напъните на президента Байдън да съживи трансатлантическия алианс след Доналд Тръмп; че европейците са за " партньорство по нужда " вместо за дълбоки съюзнически връзки с Америка, само че и с Китай и Русия; че Турция е най-популярна в Европа - като съперник.
Павел Зерка от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика разяснява в предаването " Събота 150 " :
" Окуражително е, че установихме, че на въпроса по какъв начин би трябвало да се промени Европейският съюз след пандемичната рецесия - болшинството европейци, също както предходната година, се застъпват за още по-единен метод към световните закани и провокации. Европейците заемат ясна позиция във връзка с комплицираната геополитическа обстановка, в която се оказва Съюзът - с възходящото напрежение сред Съединените щати и Китай и Русия.
Това допуска обаче установяване на общ метод в такива обстановки. Едва ли има единогласие?
" С тази цел зададохме въпрос какво би трябвало да съставлява Европейският съюз на интернационалната сцена. И с огромна преднина най-вече жители - една трета от всички - дадоха отговор, че Европа би трябвало да поеме водеща международна роля в отстояването на демокрацията, правата на индивида и върховенството на закона. Втора в класацията е визията, че Евросъюзът би трябвало да се трансформира в нещо като свръхсила - според визията на Еманюел Макрон. Общо над половината европейци желаят съюзът да е мощен интернационален състезател ".
Дори най-силните такива играчи обаче имат нужда от съдружници. Какви съдружници избират европейците? И кого считат за съперник?
" Имаше и подобен въпрос - по какъв начин се възприемат Съединените щати, Китай, Русия, Турция, Индия, Япония. И изненадващо - за нито една от тези страни не доминира настройка като към категоричен съдружник или съперник. Мнозинството гледа на тях по-скоро като на " сътрудници по нужда ", с които е по-добре да си сътрудничим. Изключение прави единствено Турция - водещият отговор за нея е, че е съперник ".
От предходно ваше паневропейско проучване - преди Джо Байдън да стане президент - изненадващо стана ясно, че множеството европейци биха предпочели Европейският съюз да резервира неутралитет при възможен спор сред Съединените щати и Русия. Има ли смяна в това отношение?
" Определено! Когато направихме допитване незабавно след изборите в Съединените щати предходната есен - огромна част от европейците смятаха, че американската народна власт е в рецесия и че по тази причина не може да се има доверие на Съединените щати. Сега към този момент мнението за американците се е подобрило, и то в цяла Европа - не коренно, само че въпреки всичко. Това, несъмнено, не значи, че ние европейците ще забравим толкоз елементарно избора на Доналд Тръмп за президент.
Но дано ви изтъквам малко цифри. Всеки пети от участниците в допитването ни - от всичките 12 страни, които то обгръща, споделя, че Съединените щати са наши безусловни съдружници. Такъв е процентът и за Обединеното кралство. Това са страните с най-вече гласове за съюзнически статут. В същото време обаче - два пъти повече европейци считат и двете страни за " сътрудници по нужда ".
И мисля, че макар забележимите старания за възобновяване на трансатлантическата връзка, в това число актуалната европейска совалка на Джо Байдън, Европа ще продължи да се стреми да се придържа единствено към стратегически партньорски връзки, а не към подобен вид съюзничество, което би я вкарало в клопката на американско-китайското опълчване. Значението на Китай за Европа е изцяло друго от това за Америка ".
А какво демонстрира допитването за Русия?
" След Турция, Русия е считана от най-вече участници в допитването за зложелател или съперник. Общо над една трета от европейците възприемат Русия като такава. Горе-долу толкоз я считат за съдружник или най-малко за сътрудник по нужда.
Съюзник тя е единствено за 7 % от популацията. И от тези 7% най-вече са българи. Следват унгарци и дребен % от жителите на страни като Италия и Португалия. Русия води класацията на страните, считани от българите за техни съдружници - една четвърт от българите са на това мнение. За близо половината пък тя е " сътрудник по нужда ".
И до момента в който в останалите елементи на Европа преобладаващото усещане на всички водещи международни сили е като такива сътрудници, там въпреки всичко има разлика сред настройките към Съединените щати, Англия и Япония от една страна и към Русия, Китай и Турция, към които отношението е не чак толкоз приятелско. Интересното за България е, че съвсем няма такава разлика. Предпочитанията към Русия се показват даже в настройките към другите ваксини против ковид.
Всичко това се отразява и върху разбиранията каква външна политика би трябвало да води Европейският съюз. В Европа като цяло доминира, и то мощно, упованието съюзът да се води от правила и полезности на интернационалната сцена, в това число във връзка с Китай и на Турция да вземем за пример. Но не и в България, където 4 пъти повече жители се застъпват за прагматизма над върховенството на демокрацията и правата на индивида в политиката към Китай и 2 пъти повече към Турция ".
Това не значи, че българите са станали евроскептици, уповавам се.
" Искам да отбележа, че съгласно данните ни България в същото време е изрично мощно проевропейска страна. За 60 % от българите участието в Европейския съюз е положително за страната. Докато едвам 9 на 100 считат, че то е неприятно. В този смисъл българското е измежду най-проевропейските общества - дружно с португалците, испанците, поляците и датчаните. В съпоставяне с останалите страни членки, доста малко - една трета от българите - са на мнение, че съюзът е в рецесия.
В същото време две трети, или два пъти повече хора, мислят, че българската политическа система е в рецесия и по този критерии България е към челото на класацията в Европа - дружно с Италия, Испания и Франция. Аз пояснявам това, че Европейският съюз към момента е решение, а не проблем за българите - сходно на поляците и на огромна част от унгарците, които са уверени, че не могат да се оправят без Европа ".
Интервюто на Деян Йотов с Павел Зерка в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ