Как да отопляваме къщата без електричество или батерии
Как да отопляваме къщата без електричество или акумулатори? Слънчевите топлинни колектори са добър спомагателен източник на отопление, който може да обезпечи на хората топлота за домовете им, когато грее слънце. Слънчевите колектори са сходни на кутия структури, които улавят силата от слънцето и я трансформират в използваема сила за отопление. Вътре в колектора слънчевата сила просто се преобразува в използваема топлинна сила.
От предната страна на слънчевите колектори се употребява транспарантен панел или остъклен материал, нормално поликарбонатен лист. Единичното/двойното стъкло са обърнати към слънцето и пропущат слънчевата светлина в колекторната кутия. От вътрешната страна на колектора, кутията е топлообменник или абсорбатор.
Топлообменникът или абсорберът е виновен за прехвърлянето на топлината на слънцето в приложим топлинен източник на топлота. Топлообменникът е окачен или прикован вътре в колекторната кутия и би трябвало да бъде затрупан с черна багра, устойчива на висока температура.
Този план обгръща построяването на напълно независим безоблачен въздушен радиатор, който не употребява никакво зареждане от мрежата. Устройството изтегля студения въздух от стаята и изпуска горещия въздух в стаята благодарение на 2 безчеткови вентилатора със 7 лопатки от 5 V. Тези вентилатори се зареждат от 16-ватов безформен слънчев панел. И двете всмукателни и изпускателни тръби са с диаметър 12 см.
Стъпка 1: направа на колектораната кутия
Кутията за слънчевия въздухоотоплител е направена от листове от алуминиева сплав. Размерите на кутията са 230 см височина и 61 см широчина. Използваме 2.5 см фланец и железна спирачка за прегъване, с цел да огънем алуминия и да създадем страните на кутията. Горната и долната капачки са огънати, с цел да паснат на горната и долната част на кутията.
Следващата стъпка е закрепването на алуминиевата кутия от горната страна и изпод. Процедурата включва потребление на свредло с по-малък диаметър като водач и по-късно продупчване до крайния размер за нита единствено откакто двете елементи са свързани дружно. Частите се държат дружно посредством крепежни детайли Cleco. Функцията на Cleco е краткотрайно да държи материала в точната позиция по време на индустриалния развой.
Две 13 см дупки се изрязват в горната и долната част на кутията. Всмукателните и изпускателните тръби за двата слънчеви въздухонагревателя са създадени от едно парче 13-см HVAC камера. Те се слагат и закрепват в дупките благодарение на строително лепило.
Как да изградим пасивна слънчева оранжерия и за какво
Гърбът на кутията е изолиран благодарение на два листа от 1 см пенопласт. Един лист пяна е инсталирана в профил. За рязане на листовете се употребява пневматична въздушна пила.
Ние инсталираме термостат с бързодействащо деяние навътре в изпускателния колектор, като непрекъснато следим температурата на въздуха, който се вкарва в жилището. Всмукателният и изпускателният колектори би трябвало да подсигуряват, че целият въздух минава през вътрешността на кутиите, по тази причина е значимо да има положително уплътнение на всяка кутия. Това също значи, че самият колектор би трябвало да уплътнява добре вътрешността на топлинната кутия.
Девет дупки са изрязани на два листа шперплат от 1 см, с цел да създадат всмукателния и изпускателния колектор. Тези колектори са закрепени на място към кутиите благодарение на PL строителни лепила.
Стъпка 2: покритие ка колекторната кутия – по какъв начин да отопляваме къщата без електричество
Черната багра оказва помощ да се всмуква топлинната сила от слънцето. Много е значимо да употребявате черна олеум багра (спрей) вътре в колекторната кутия. Ако боята има отразяващо покритие, тя ще отразява слънцето назад отвън колектора, което води до загуба на евентуална сила. Той оказва помощ за улавянето на тази топлинна сила, вместо да я отразява от колектора.
След като слънчевата светлина проникне в колекторната кутия през стъклото, топлообменният материал и черната багра ще всмукват тази топлота и ще стартират да затоплят въздуха вътре в колектора. Когато въздухът вътре в колектора и към абсорбера се затопли, той ще се разшири и ще се издигне. Разширяването на топлия въздух естествено ще сътвори конвекционен поток.
Докато въздухът вътре в колектора се издига, той ще продължи да поема топлота посредством търкане с абсорбера. На въздуха, преминаващ над и през абсорбера, се дава повече опция да получи топлота посредством търкане в повърхността, която се нагрява от слънцето.
Стъпка 3: инсталиране на вентилационните отвори
Сега, когато въздухът е топъл, набира топлота и се нуждае от метод да се движи през колекторната кутия, ние инсталираме два вентилационни отвора на гърба на слънчевия колектор, обърнати към стаята или пространството, което желаеме да отопляваме. През вентилационния отвор в горната част на колектора нагрятият въздух се движи в дома. А отдушникът в долната част разрешава на по-хладния въздух да се върне назад в колектора.
Наличието на отвор за връщане на въздуха в долната част и отвор в горната част на слънчевия колектор разрешава естествения развой на конвекция. Въздухът вътре в колектора поема топлота от абсорбера и естествено желае да се издигне нагоре и да излезе от колектора. Естествената мощ на издигане на въздуха ще провокира конвекционен поток, който ще изтегли по-хладния възвратен въздух от стаята или климатичното пространство в дъното на колекторната кутия.
Колекторът основава конвекционен поток вътре в стаята. Той отстранява по-хладния компактен въздух от дъното на помещението и го води през колектора, където е топъл, и по-късно извежда нагрятия въздух от захранващия канал назад в стаята.
9 реда от 17 кутии от газирани питиета (общо 153 кутии от 355 мл) се употребяват за колектора. Алуминиевите кутии са боядисани с черна багра, с цел да се подсигурява, че цялата слънчева светлина се всмуква и не се отразява. Освен това има 13 см всмукателен и изпускателен колектор в долната и горната част на устройството. Това подсигурява, че целият въздух минава през вътрешността на алуминиевите кутии.
Стъпка 4: създаване на топлообменника – по какъв начин да отопляваме къщата без електричество
За да увеличим оптимално преноса на топлота от слънцето към въздуха в обещано пространство, би трябвало да изградим по-добър топлообменник. Слънчевите системи за въздушно отопление употребяват въздуха като работно средство за попиване и транспорт на слънчева сила. Преносът на топлота от едно място на друго по формулировка е топлообменник.
Когато слънцето нагрява метала, горещият метал загрява въздуха, циркулиращ върху метала на топлообменника. Работата е да улови радиацията от слънцето и да трансферира тази топлинна сила във въздуха посредством кондуктивен топлопренос. Изходът за транспорт на топлота зависи от повишението на температурата и въздушния поток.
За да минимизираме загубата на топлота през плексигласа, поддържаме температурата на абсорбера толкоз ниска, колкото нормално е допустимо. Колкото по-хладен е абсорберът, толкоз по-малко топлота ще се загуби от стъклото. Начин да поддържате абсорбера по-хладен, до момента в който извличате същото количество сила от слънцето, е да увеличите въздушния поток.
Стъпка 5: инсталиране на въздушните тръби
Слънчевите въздушни тръби се държат крепко вътре в кутията благодарение на две 1/16-ти см алуминиеви екструдери. Те упражняват лек напън върху кутиите, като ги държат крепко към гърба на нагревателната камера. Върху кутията се нанасят три обособени пласта черна остатъчна олеум багра за висока температура в границите на 60 минути.
Стъпка 6: възстановяване на проводимостта
За да подобрим проводимия топлопренос без доста понижаване на въздушния поток, ние нарушаваме въздушния поток в слънчевите въздушни тръби. В някои от алуминиевите кутии се слагат четири дупки, с цел да се сътвори бариера, която усилва турбуленцията. Тези загради се слагат отмерено върху тръбите, с цел да разпределят въздушния поток. Поставяме първите преградни кутии на втория ред изпод с желанието да нарушим въздушния поток по-рано. Втората бариера ще бъде ситуирана в 10-та кутия.
За да подредим празните кутии, ние вършим носеща структура с V-образна форма на монтажна тава, като използваме остатъчна дъска. Кутиите са залепени дружно благодарение на строително лепило PL Premium, което е водоустойчиво, не се свива и може да се боядисва. Кутиите от безалкохолно се слагат върху тавата за зареждане и постепенно се въртят, с цел да се разпредели отмерено строителното лепило. “V ” каналът, изработен от дъски, държи кутиите идеално прави.
Стъпка 7: монтиране на плексигласа – по какъв начин да отопляваме къщата без електричество
Прозрачното силиконово лепило ще бъде главният способ за залепване на плексигласа към слънчевия радиатор. След точно позициониране на стъклото върху нагревателната камера, използвахме 1/8 см пилотно свредло, с цел да преминем през плексигласа. Една цялостна силиконова тръба се употребява към периметъра преди слагането на стъклото.
Инсталираме 2 16 W канални изпускателни вентилатора Sailflo с потенциал от 4 кубични метра в минута за въздух. Те се зареждат от дребен безоблачен панел. Единият издухва въздух в камерата, а другият изсмуква въздуха. Това оказва помощ да се преодолее спомагателното вътрешно противодействие на въздушния поток, вградено в дизайна.
Стъпка 8: монтиране на готовият слънчев въздушен колектор
Завършеният безоблачен въздушен колектор е инсталиран на открито с южно ревю, с цел да се усили оптимално излагането на слънце. След като слънчевият въздушен колектор е инсталиран на открито, ние поемаме повишението на температурата сред входящия и изходящия въздух, до момента в който пренасяме 4 кубически метра въздух на минута от вентилаторите. За да изчислим количеството транспорт на топлота, ние умножаваме пренесения въздух и повишението на температурата с коефициент 1,08.
