Примерът на Чили
Как България може да сътвори и развие сполучлива предприемаческа екосистема и от кое място да почерпим опит? Това бяха два от основните въпроси, на които съумяха да отговорят специалистите, взели участие в конференцията. Оказва се, че ослепителен образец в тази тенденция може да бъде Чили - страната, която за седем години си завоюва признанието на всички, посредством основаването на сполучлива среда за подкрепяне на своите млади бизнесмени и започващи компании.
Показателно за чилийците е, че те употребяват цифровия маркетинг, с цел да доближат до повече бизнесмени от целия свят и да отсеят най-хубавите хрумвания за започващ бизнес. Не по-малко значимо е, че страната построява добра система за оценка на концепциите, с които се кандидатства за приемане на финансиране. Оценката се прави от експертни комисии и журита. У нас това наподобява използвано посредством чиновниците във Фонда на фондовете, както и посредством хората, които дават отговор за средствата по оперативните стратегии. Например за "Иновации и конкурентоспособност ".
На трето място идва ролята на менторите с интернационален опит, които обаче в България са недостиг или просто са неразпознаваеми за хората. В Чили тези така наречен ментори (по-големи или компании майки) съветват хората с хрумвания за бизнес, разпореждат им задания и наблюдават за тяхното качествено и навременно осъществяване. Отличните резултати на започващите компании в южноамериканската страна са свързани значително и с построяването на интернационална мрежа за контакти с евентуални вложители и сътрудници.
Възходът на стартъпите в Чили потегля през 2010-а със основаването на държавна организация. Програмата й стартира с 20 компании от 14 страни. През 2012-а компаниите към този момент са 500 компании от 20 страни, което е реализирано посредством нейната към този момент одобрена политика.
В началото организацията работи главно за насърчаването на дами бизнесмени на възраст сред 20 и 30 години. По това време по към 30 дами годишно получавали безплатно 14 хиляди $, с цел да развият своята бизнес концепция. След това стартира акселераторската част от стратегия, която има за цел да обхване повече компании - сред 80 и 100. В този интервал компаниите получават безплатно до 30 хиляди $ по два пъти в годината. Отделно, за тази помощ не се изисква дял в самото сдружение. През третия стадий пък помощта за започващите предприятия нараства до 100 хиляди $, само че фирмите са по-малко - сред 20 и 30.
Впоследствие "Стартъп Чили " притегля задгранични фондове с рисков капитал, а с поддръжката на страната корпорациите основават свои иновационни центрове. Разбира се, всичко разказано е постижимо поради добре устроената законова рамка. Накрая се провеждат и конгреси, на които компаниите се показват пред вложители. Целта е да получат в допълнение финансиране, само че в случай че това не се случи, стартират програмата изначало. И по този начин до момента в който не станат сполучливи. В резултат на положителната и постоянно обновена държавна политика се стига до основаването на 3000 компании, 59% от които към момента са дейни. Портфолиото им се прави оценка на към 3 милиарда лв..
Във форума, проведен от "БАНКЕРЪ " взаимно с икономическото министерство, взе присъединяване Венеция Нецова, която е развила сполучливо своя компания като бенефициент на фондация "Америка за България ". Тя обърна внимание на някои моменти, на които българските институции могат да се спрат и да почерпят от образеца на Чили. Хубавото съгласно нея е, че България няма да гради от нулата, защото сега разполага с някои обособени детайли на предприемаческата екосистема. Например бизнесмени, вложители и инфраструктура. Нецова обаче акцентира, че най-важно е те да бъдат обединени в общественост, която да усъвършенства връзките сред бизнеса и институциите. Нецова увери също по този начин, че обособяването на една сходна общественост ще докара до превръщането на положителните планове в действителни доходи за стопанската система, увеличение на Брутният вътрешен продукт и конкурентоспособността. По думите й точно започващите предприятия носят добавена стойност и имат опцията по едно и също време да се грижат и за благосъстоянието на своите вложители, и за своята общественост.
Показателно за чилийците е, че те употребяват цифровия маркетинг, с цел да доближат до повече бизнесмени от целия свят и да отсеят най-хубавите хрумвания за започващ бизнес. Не по-малко значимо е, че страната построява добра система за оценка на концепциите, с които се кандидатства за приемане на финансиране. Оценката се прави от експертни комисии и журита. У нас това наподобява използвано посредством чиновниците във Фонда на фондовете, както и посредством хората, които дават отговор за средствата по оперативните стратегии. Например за "Иновации и конкурентоспособност ".
На трето място идва ролята на менторите с интернационален опит, които обаче в България са недостиг или просто са неразпознаваеми за хората. В Чили тези така наречен ментори (по-големи или компании майки) съветват хората с хрумвания за бизнес, разпореждат им задания и наблюдават за тяхното качествено и навременно осъществяване. Отличните резултати на започващите компании в южноамериканската страна са свързани значително и с построяването на интернационална мрежа за контакти с евентуални вложители и сътрудници.
Възходът на стартъпите в Чили потегля през 2010-а със основаването на държавна организация. Програмата й стартира с 20 компании от 14 страни. През 2012-а компаниите към този момент са 500 компании от 20 страни, което е реализирано посредством нейната към този момент одобрена политика.
В началото организацията работи главно за насърчаването на дами бизнесмени на възраст сред 20 и 30 години. По това време по към 30 дами годишно получавали безплатно 14 хиляди $, с цел да развият своята бизнес концепция. След това стартира акселераторската част от стратегия, която има за цел да обхване повече компании - сред 80 и 100. В този интервал компаниите получават безплатно до 30 хиляди $ по два пъти в годината. Отделно, за тази помощ не се изисква дял в самото сдружение. През третия стадий пък помощта за започващите предприятия нараства до 100 хиляди $, само че фирмите са по-малко - сред 20 и 30.
Впоследствие "Стартъп Чили " притегля задгранични фондове с рисков капитал, а с поддръжката на страната корпорациите основават свои иновационни центрове. Разбира се, всичко разказано е постижимо поради добре устроената законова рамка. Накрая се провеждат и конгреси, на които компаниите се показват пред вложители. Целта е да получат в допълнение финансиране, само че в случай че това не се случи, стартират програмата изначало. И по този начин до момента в който не станат сполучливи. В резултат на положителната и постоянно обновена държавна политика се стига до основаването на 3000 компании, 59% от които към момента са дейни. Портфолиото им се прави оценка на към 3 милиарда лв..
Във форума, проведен от "БАНКЕРЪ " взаимно с икономическото министерство, взе присъединяване Венеция Нецова, която е развила сполучливо своя компания като бенефициент на фондация "Америка за България ". Тя обърна внимание на някои моменти, на които българските институции могат да се спрат и да почерпят от образеца на Чили. Хубавото съгласно нея е, че България няма да гради от нулата, защото сега разполага с някои обособени детайли на предприемаческата екосистема. Например бизнесмени, вложители и инфраструктура. Нецова обаче акцентира, че най-важно е те да бъдат обединени в общественост, която да усъвършенства връзките сред бизнеса и институциите. Нецова увери също по този начин, че обособяването на една сходна общественост ще докара до превръщането на положителните планове в действителни доходи за стопанската система, увеличение на Брутният вътрешен продукт и конкурентоспособността. По думите й точно започващите предприятия носят добавена стойност и имат опцията по едно и също време да се грижат и за благосъстоянието на своите вложители, и за своята общественост.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ