Свещарската гробница няма аналог в България
Къде се е намирала столицата на гетите Хелис? Преди към 2500 година тракийското племе населявало земите както на север, по този начин и на юг по устието на Дунав, заради което през днешния ден Румъния и България водят неприсъствен спор към отговора на този въпрос.
Макар нито една от двете страни да няма безапелационни доказателства в своя изгода, може с огромна доза убеденост да се допусна, че основният град на гетите въпреки всичко е бил на наша територия. За това приказват всички открити доказателства в археологическия резерват " Сборяново " край Исперих.
Разположен сред селата Свещари и Малък Поровец, той включва тракийски светилища и некрополи от дълбока античност. Местността, където се счита, че бил ситуиран Хелис, е при днешната водна централа " Димитрово " на река Крапинец, наричана още Царицар. Завоите на реката, обикалящи селището, го трансформират в самобитен полуостров, като единственият натурален вход към него е от югозапад.
Разкопките се открили, че античният град от края на IV век прочие н. е. е бил с повърхност към 80 дка и се е отличавал с монументална фортификационна система. Обграждащите го стени повтарят извивките на терена и имат солиден каменен строеж с две лица от огромни варовикови блокове и заряд от ломени камъни без заварка. Северната и южната врати са били предпазени чрез комплицирана система бастиони.
Най-яркото доказателство, че
точно тук би трябвало да е бил Хелис,
е съществуването в комплекса на десетки тракийски гробни могили, в това число царска - Свещарската гробница, датирана от III век прочие н. е. Смята, че в нея са заровени гетският държател Дромихет и неговата брачна половинка - дъщерята на македонския цар Лизимах.
Самата гробница е един от най-впечатляващите и най-добре непокътнати тракийски некрополи по българските земи. Открита е през 1982 година при разкопаването на високата Гинина могила (Могила №7 от резервата " Сборяново " ) край Свещари и мигновено се трансформира в една от най-сензационните археологически находки на предишния век. Заради своята безподобна архитектура и декорация единствено след три години - през 1985-а, царската гробница е включена в листата на ЮНЕСКО за международното културно и естествено завещание.
Уникален за Свещарската гробница е фактът, че откакто е изцяло разкопана и проучена, към нея е издигната съхраняваща камера, която още веднъж е затрупана и през днешния ден извън наподобява като непокътната тракийска могила със особено построен вход за туристи в загадъчно напредничав жанр.
Веднъж влезнали навътре в могилата, посетителите имат опция да прегледат цялата външна част на гробницата с 360-градусова обиколка, както и да видят от близко огромна част от интериора и напълно съхранените орнаменти от изящната декорация.
Времето за престой обаче е закрепено на 15 минути, а броят на посетителите - до 10 души, и рестриктивните мерки се съблюдават напълно прецизно още надалеч преди коронавирус времената. Целта е хилядолетната гробница да бъде оптимално защитена от въздействията на външния свят, заради което през множеството време е капсулована в херметическа изолираност.
Правени са планове за вероятно изграждане на тъкмо нейно копие, което да бъде показвано на туристите. Изчисленията обаче са открили, че то би коствало несравнимо повече спрямо обезпечаването на
цялостната цялост и следен климат за оригинала
Построена е през първата половина на третото столетие преди Христа с впечатляващи размери - дълга е 7.5 метра, необятна е 6.5 метра, а височината ѝ от вътрешната страна е 4.45 метра. Изградена е напълно от огромни бели блокове от обработен мек варовик.
Състои се от кулоар, наименуван дромос, водещ към три пространства - преддверие, странично помещение и гробна камера. Върху всяко от тях са построени полуцилиндрични сводове, като трите пространства са ситуирани асиметрично и са с друга височина.
Входът на преддверието е декориран с колони с йонийски капители, а над тях лежи плоча с изпъкнал фриз от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни украшения, в това число животни, има на доста места в гробницата.
Изключително красива е украсата на самата гробна камера. Тя е построена в елинистичен жанр, само че е пречупена през вярванията и културата на гетите. Три от страните на камерата са завършени като колонада, само че вместо да се поддържат от колони, блоковете на свода се поддържат от фигурите на 10 дами с вдигнати ръце нагоре към тавана - така наречен кариатиди.
Височината им е към 1.2 метра. Облечени са в дълги, ситно надиплени рокли без ръкави, препасани под гърдите с колан. Долният завършек на облеклата им е мощно подвит на открито и прилича чашка на цвете. Удивителното е, че всяка една от тях е с друго лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и облеклата им са били оцветени с багра и повече от две хилядолетия по-късно
към момента може ясно да се види червеникаво-кафявият цвят по тях
На полукръглата стена под свода на гробната камера посредством рисунка е изобразен ритуалът по хероизация (обожествяване) на починалия държател. Царят е показан на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня с четири други дами зад нея, които носят блага в ръцете си.
По статуите на кариатидите и по нарисуваната под свода сцена обаче се схваща, че нито скулпторите, нито художниците са съумели да завършат работата си. Тези елементи демонстрират, че владетелят, за който е била предопределена гробницата, е умрял ненадейно. Ръцете на някои от дамите са издялани жестоко, а рисунката е обрисувана единствено с черна креда.
За благосъстоянията на владетеля, които са положени, с цел да му служат в отвъдния живот, не може да се вършат догатки, тъй като най-вероятно всичко е било заграбено още в древността. В страничната камера на гробницата са открити костите на пет коня, които са били посечени там, с цел да служат на мъртвия в задгробния му път.
Всичко това дава убеденост на археолозите да считат, че точно това е последният дом на Дромихет. В гробната камера са ситуирани две каменни кревати, човешки остатъци, както и гробни блага. Костите са били на трима души - мъж на към 36-годишна възраст, жена на към 25 години и частични остатъци евентуално от родственик на царя, които са положени по-късно.
Смята се, че гетският държател е умрял точно на такава възраст - малко преди да навърши 40, към 280 година прочие н. е. Най-паметният му героизъм е обвързван не толкоз с военнотактическите му умения, колкото с неговата дипломация.
Историята споделя, че към 290 година прочие н. е. Дромихет завладял непобеждавания до тогава в борба Лизимах - някогашен военачалник на Александър Македонски и негов наместник в Тракия и Мала Азия. Вместо да го убие обаче,
гетският държател провел угощение
за него и армията му, на което гърците били ситуирани на сребърна маса, отрупана с храна в златни съдове и със сребърни принадлежности, а тракийците се хранели непретенциозно на дървена маса в дървени купи и с дървени лъжици.
" Щом имате такива сребърни чинии във вашата страна, за какво пристигна тук, с цел да вземеш нашите дървени чинии? - обърнал се Дромихет към слисания Лизимах. - Защо изостави твоя прелестен живот и по-славно царство и пристигна измежду варварите? Защо проправи път против природата, с цел да докараш войска на място като това, където никаква непозната мощ не може да оцелее навън? "
Накрая македонският цар и бойците му били освободени и изпратени с блага. А мирът с гетите бил в допълнение скрепен с женитбата сред Дромихет и дъщерята на Лизимах - същата онази госпожица, която се счита, че през днешния ден почива в Свещарската гробница край Исперих.
МЮСЮЛМАНСКА НИШКА
Царската гробница не е независим архитектурен обект. На територията на резервата " Сборяново " има още 26 непокътнати тракийски могили, две от които също са изцяло или отчасти налични за туристи. Освен това са разкрити част от крепостните стени на селището, което се счита за Хелис, както и разнообразни религиозни уреди и голям брой артефакти.
Също по този начин в резервата се намира и мюсюлманското светилище Демир баба теке, датирано към средата на XVI или началото на XVII век. То е построено върху останките от тракийско светилище от IV в. прочие н. е. и съставлява паметен за алианите (религиозно течение в исляма, почитащо не пророка Мохамед, а неговия братовчед Али ибн Аби Талиб) комплекс, в който централно място заема заветен извор.
Легендата споделя за незапомнена суша, която моряла жителите на региона в края на Средновековието. Духовният лидер Демир баба Пехливан чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата, откъдето бликнала животворната вода. В памет на сътвореното знамение изворът през днешния ден се назовава Беш пармак, или " пет пръста " в превод от турски.
Водата от аязмото в действителност може да има лечебни свойства, защото има богато наличие на магнезий и сребърни йони. Затова и мястото има притегателна мощ за представители на всевъзможни вярвания - и мюсюлмански, и християнски, и езически.
В построения храм се намира и гробът на Железния татко (буквалния превод от турски на Демир баба), също уважаван като светец и врач от разнообразни религии. Вероятно поради мъдростта, закодирана в непреходните му думи:
" Ако търсиш Бога, иди търси го в индивида. "
Макар нито една от двете страни да няма безапелационни доказателства в своя изгода, може с огромна доза убеденост да се допусна, че основният град на гетите въпреки всичко е бил на наша територия. За това приказват всички открити доказателства в археологическия резерват " Сборяново " край Исперих.
Разположен сред селата Свещари и Малък Поровец, той включва тракийски светилища и некрополи от дълбока античност. Местността, където се счита, че бил ситуиран Хелис, е при днешната водна централа " Димитрово " на река Крапинец, наричана още Царицар. Завоите на реката, обикалящи селището, го трансформират в самобитен полуостров, като единственият натурален вход към него е от югозапад.
Разкопките се открили, че античният град от края на IV век прочие н. е. е бил с повърхност към 80 дка и се е отличавал с монументална фортификационна система. Обграждащите го стени повтарят извивките на терена и имат солиден каменен строеж с две лица от огромни варовикови блокове и заряд от ломени камъни без заварка. Северната и южната врати са били предпазени чрез комплицирана система бастиони.
Най-яркото доказателство, че
точно тук би трябвало да е бил Хелис,
е съществуването в комплекса на десетки тракийски гробни могили, в това число царска - Свещарската гробница, датирана от III век прочие н. е. Смята, че в нея са заровени гетският държател Дромихет и неговата брачна половинка - дъщерята на македонския цар Лизимах.
Самата гробница е един от най-впечатляващите и най-добре непокътнати тракийски некрополи по българските земи. Открита е през 1982 година при разкопаването на високата Гинина могила (Могила №7 от резервата " Сборяново " ) край Свещари и мигновено се трансформира в една от най-сензационните археологически находки на предишния век. Заради своята безподобна архитектура и декорация единствено след три години - през 1985-а, царската гробница е включена в листата на ЮНЕСКО за международното културно и естествено завещание.
Уникален за Свещарската гробница е фактът, че откакто е изцяло разкопана и проучена, към нея е издигната съхраняваща камера, която още веднъж е затрупана и през днешния ден извън наподобява като непокътната тракийска могила със особено построен вход за туристи в загадъчно напредничав жанр.
Веднъж влезнали навътре в могилата, посетителите имат опция да прегледат цялата външна част на гробницата с 360-градусова обиколка, както и да видят от близко огромна част от интериора и напълно съхранените орнаменти от изящната декорация.
Времето за престой обаче е закрепено на 15 минути, а броят на посетителите - до 10 души, и рестриктивните мерки се съблюдават напълно прецизно още надалеч преди коронавирус времената. Целта е хилядолетната гробница да бъде оптимално защитена от въздействията на външния свят, заради което през множеството време е капсулована в херметическа изолираност.
Правени са планове за вероятно изграждане на тъкмо нейно копие, което да бъде показвано на туристите. Изчисленията обаче са открили, че то би коствало несравнимо повече спрямо обезпечаването на
цялостната цялост и следен климат за оригинала
Построена е през първата половина на третото столетие преди Христа с впечатляващи размери - дълга е 7.5 метра, необятна е 6.5 метра, а височината ѝ от вътрешната страна е 4.45 метра. Изградена е напълно от огромни бели блокове от обработен мек варовик.
Състои се от кулоар, наименуван дромос, водещ към три пространства - преддверие, странично помещение и гробна камера. Върху всяко от тях са построени полуцилиндрични сводове, като трите пространства са ситуирани асиметрично и са с друга височина.
Входът на преддверието е декориран с колони с йонийски капители, а над тях лежи плоча с изпъкнал фриз от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни украшения, в това число животни, има на доста места в гробницата.
Изключително красива е украсата на самата гробна камера. Тя е построена в елинистичен жанр, само че е пречупена през вярванията и културата на гетите. Три от страните на камерата са завършени като колонада, само че вместо да се поддържат от колони, блоковете на свода се поддържат от фигурите на 10 дами с вдигнати ръце нагоре към тавана - така наречен кариатиди.
Височината им е към 1.2 метра. Облечени са в дълги, ситно надиплени рокли без ръкави, препасани под гърдите с колан. Долният завършек на облеклата им е мощно подвит на открито и прилича чашка на цвете. Удивителното е, че всяка една от тях е с друго лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и облеклата им са били оцветени с багра и повече от две хилядолетия по-късно
към момента може ясно да се види червеникаво-кафявият цвят по тях
На полукръглата стена под свода на гробната камера посредством рисунка е изобразен ритуалът по хероизация (обожествяване) на починалия държател. Царят е показан на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня с четири други дами зад нея, които носят блага в ръцете си.
По статуите на кариатидите и по нарисуваната под свода сцена обаче се схваща, че нито скулпторите, нито художниците са съумели да завършат работата си. Тези елементи демонстрират, че владетелят, за който е била предопределена гробницата, е умрял ненадейно. Ръцете на някои от дамите са издялани жестоко, а рисунката е обрисувана единствено с черна креда.
За благосъстоянията на владетеля, които са положени, с цел да му служат в отвъдния живот, не може да се вършат догатки, тъй като най-вероятно всичко е било заграбено още в древността. В страничната камера на гробницата са открити костите на пет коня, които са били посечени там, с цел да служат на мъртвия в задгробния му път.
Всичко това дава убеденост на археолозите да считат, че точно това е последният дом на Дромихет. В гробната камера са ситуирани две каменни кревати, човешки остатъци, както и гробни блага. Костите са били на трима души - мъж на към 36-годишна възраст, жена на към 25 години и частични остатъци евентуално от родственик на царя, които са положени по-късно.
Смята се, че гетският държател е умрял точно на такава възраст - малко преди да навърши 40, към 280 година прочие н. е. Най-паметният му героизъм е обвързван не толкоз с военнотактическите му умения, колкото с неговата дипломация.
Историята споделя, че към 290 година прочие н. е. Дромихет завладял непобеждавания до тогава в борба Лизимах - някогашен военачалник на Александър Македонски и негов наместник в Тракия и Мала Азия. Вместо да го убие обаче,
гетският държател провел угощение
за него и армията му, на което гърците били ситуирани на сребърна маса, отрупана с храна в златни съдове и със сребърни принадлежности, а тракийците се хранели непретенциозно на дървена маса в дървени купи и с дървени лъжици.
" Щом имате такива сребърни чинии във вашата страна, за какво пристигна тук, с цел да вземеш нашите дървени чинии? - обърнал се Дромихет към слисания Лизимах. - Защо изостави твоя прелестен живот и по-славно царство и пристигна измежду варварите? Защо проправи път против природата, с цел да докараш войска на място като това, където никаква непозната мощ не може да оцелее навън? "
Накрая македонският цар и бойците му били освободени и изпратени с блага. А мирът с гетите бил в допълнение скрепен с женитбата сред Дромихет и дъщерята на Лизимах - същата онази госпожица, която се счита, че през днешния ден почива в Свещарската гробница край Исперих.
МЮСЮЛМАНСКА НИШКА
Царската гробница не е независим архитектурен обект. На територията на резервата " Сборяново " има още 26 непокътнати тракийски могили, две от които също са изцяло или отчасти налични за туристи. Освен това са разкрити част от крепостните стени на селището, което се счита за Хелис, както и разнообразни религиозни уреди и голям брой артефакти.
Също по този начин в резервата се намира и мюсюлманското светилище Демир баба теке, датирано към средата на XVI или началото на XVII век. То е построено върху останките от тракийско светилище от IV в. прочие н. е. и съставлява паметен за алианите (религиозно течение в исляма, почитащо не пророка Мохамед, а неговия братовчед Али ибн Аби Талиб) комплекс, в който централно място заема заветен извор.
Легендата споделя за незапомнена суша, която моряла жителите на региона в края на Средновековието. Духовният лидер Демир баба Пехливан чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата, откъдето бликнала животворната вода. В памет на сътвореното знамение изворът през днешния ден се назовава Беш пармак, или " пет пръста " в превод от турски.
Водата от аязмото в действителност може да има лечебни свойства, защото има богато наличие на магнезий и сребърни йони. Затова и мястото има притегателна мощ за представители на всевъзможни вярвания - и мюсюлмански, и християнски, и езически.
В построения храм се намира и гробът на Железния татко (буквалния превод от турски на Демир баба), също уважаван като светец и врач от разнообразни религии. Вероятно поради мъдростта, закодирана в непреходните му думи:
" Ако търсиш Бога, иди търси го в индивида. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ