Къде отиват любовта, разбирателството и уважението 4 години по-късно –

Къде отиват любовта, разбирателството и уважението 4 години по-късно – от сватбата и ли взаимното общуване? Оказва се, за краха на брака има еволюционни аргументи. В това е уверена Хелън Фишер – антрополог и биолог от университета в Ню Джърси и създател на известната книга Anatomy of Love: The Natural History of Monogamy, Adultery and Divorce.

В продължение на доста години, тя изучавала историята на еволюция и редом с това международната статистика по разводите. Макар междинната дълготрайност на браковете, зъвъшващи с бракоразвод да е към 7 - 8 години, все по-често раздялата се случва 4 години след сватбата. В тази рискова категория попадат хора изживяващи разцвета на своята фертилност и половост – мъже от 25 до 29 година и дами на възраст 20 - 24 години.
Моногамията е все по-рядко срещано събитие в днешно време, припомня Фишер. Болшинството бозайници са полигамни, единствено 25% от някои примати се отличават с моногамност. 90% от птиците живеят в съюз, отдаден на основаване и развъждане на мощно поколение. Често след развъждане на дребните тези съюзи се разпадат.
Не е изключено човек да е част от тази наклонност. Изследванията на Фишер демонстрират, че в античните общества дамите са раждали деца един път на 4 години, след което са ги давали за образование в общността, а те самите са намирали нов сътрудник. Това осигурявало мощно и генетически крепко поколение.
Възможно ли е актуалната наклонност да е ехтене от тези забравени обичаи и времена? Такова е професионалното мнение на антропологът Хелън Фишер. В същото време, човешката природа е устроена комплицирано, а инстинктът за основаване на потомство не е по този начин мощен, както хилядолетия обратно. Бързите раздели евентуално са естествена част от нашето пристрастяване към бързите промени въобще – работа, местоживеене, метод на живот. Но в бързината ли е всичко?

Източник: nationalgeographic.com
Изображения: Alfonso Casas