Валя Ахчиева: Министерството на правосъдието установи, че Председателят на СГС няма българско гражданство
Журналистката Валя Ахчиева бе поканена от комисията по проверката в Народно събрание на чуване за следствието ѝ за замитането на италианския отпадък в България. След привършване на тематиката, Ахчиева изиска позволение от ръководителя на комисията Мая Манолова да заяви една гореща вест. Ето какво сподели тя:
Бих желала да ви оповестя една вест, тъкмо тук и тъкмо в този момент, тъй като Вашата комисия ревизира потъпкването на закона през последните години, в това число и от така наречен “правителство” на правосъдната власт – Висш съдебен съвет.
В рамките на служебното държавно управление, аз направих следващия си опит за последните две години и половина, способният орган по закон – Министерството на правораздаването, да извърши инспекция и да се произнесе – има ли българско поданство Председателят на Софийски градски съд? И служебният министър на правораздаването – проф. Янаки Стоилов извърши конституционните си отговорности, като довърши почналата през 2019-та година инспекция за законността на българското поданство на Председателя на Софийски градски съд – арбитър Алексей Трифонов.
Проверката удостовери подозренията ми в журналистическото ми следствие, че Софийски градски съд се ръководи и все още, от лице, което не е български жител. Тази истина беше грижливо потулвана две години и половина от: Съдийската гилдия и актуалният състав на Висш съдебен съвет, които са виновни за това предопределение, Шесто поделение на Върховен административен съд, тримата министри на правораздаването в последното държавно управление “Борисов 3”, както и двама Главни прокурори.
Всички тези най-висши длъжностни лица от правосъдната система и изпълнителната власт освен бранеха определения от тях самите Председател на Софийски градски съд, както и това, истината да не излезе нескрито, само че и аз персонално бях атакувана и порицана от Висш съдебен съвет за своите разкрития в следствието ми “Шпионски етюди зад завесата на Темида”.
Висш съдебен съвет ме осъди морално, поради това, че съм била атакувала с въпроси Председателя на Софийски градски съд – Алексей Трифонов, на улицата пред дома му, рано заран. А това се наложи, заради отхвърли му да разяснява проблема, тъй като той не се бил срещал с публицисти. Тоест, Висш съдебен съвет ме осъди морално, за това, че аз изпълних добросъвестно журналистическия си дълг, представяйки и гледната точка на основния воин в следствието ми.
Нещо повече – Висш съдебен съвет, който се ръководи от министъра на правораздаването и в него по право влизат – Председателят на Върховен административен съд и Главният прокурор, оказа обществена институционална поддръжка на Алексей Трифонов, посредством особено известие за това. А мен обществено ме порицаха. Само че, отхвърлиха да ревизират, дали обстоятелствата от следствието ми са правилни?
И на моето искане, да бъда изслушана пред Висш съдебен съвет, кадровиците в правосъдната власт дадоха отговор с безмълвие.
А в действителност, тяхно законово обвързване е било, да ревизират детайлно всички обстоятелства от кадровото досие на претендента за Председател на най-големия съд в България, както и автобиографията му, в която написа, че Алексей Трифонов е роден в град Курск, Съветски съюз, с родители – майка Алла – руски жител и татко Боян – български жител.
Вместо да бъда изслушана от Висш съдебен съвет, те ме порицаха. И в този момент на уеб страницата на Висш съдебен съвет, порицанието ми е вписано в Публичния указател на похищенията против правосъдната система – изтъквам: “ за нападателен метод към персоналните права на съдията, който не може да бъде аргументиран с откриване на информация от значим публичен интерес.”
Така ли? Не била от значим публичен интерес информацията, че към този момент 3 години, най-големият съд в България се ръководи от човек, който няма българско поданство? От извънреден публичен интерес е!
Защото, всички присъди, които е писал арбитър Алексей Трифонов по наказателни каузи, стартират с това:
“В името на народа…” Само че,… кой народ? В името на кой народ е писал присъдите арбитър Трифонов, откакто той не е част от българския народ? Не е и част от съветския народ, откакто той показа пред съда доказателство, че няма съветско поданство.
В името на никой народ! Излиза по този начин, че Председателят на Софийски градски съд няма никакво поданство. Фактите сочат, че той е …апатрид.
И в този момент, тежките въпроси висят във въздуха:
Защо Висш съдебен съвет си затваряше очите 3 години? Умишлено ли е било това? Защо пренебрегнаха обстоятелствата и законовите условия за магистратите, съгласно Закона за правосъдната власт? Нали в действителност, на тях е поверена най-важната функционалност – в името на народа, да вземат решение човешки ориси?
И още. Дали в този момент този състав на Висш съдебен съвет ще освободи от служба Председателя на Софийски градски съд, който няма българско поданство? И по какъв начин Висш съдебен съвет, който извърши това предопределение, ще поеме личната си отговорност?
Защото, вместо да раздадат правораздаване, те всички се скриха от истината и нападателно пренебрегнаха обстоятелствата.
И иска ми се извинят ли, че ме нарекоха “агресор” за това, че разкрих една истина, от извънреден публичен интерес?
Бих желала да ви оповестя една вест, тъкмо тук и тъкмо в този момент, тъй като Вашата комисия ревизира потъпкването на закона през последните години, в това число и от така наречен “правителство” на правосъдната власт – Висш съдебен съвет.
В рамките на служебното държавно управление, аз направих следващия си опит за последните две години и половина, способният орган по закон – Министерството на правораздаването, да извърши инспекция и да се произнесе – има ли българско поданство Председателят на Софийски градски съд? И служебният министър на правораздаването – проф. Янаки Стоилов извърши конституционните си отговорности, като довърши почналата през 2019-та година инспекция за законността на българското поданство на Председателя на Софийски градски съд – арбитър Алексей Трифонов.
Проверката удостовери подозренията ми в журналистическото ми следствие, че Софийски градски съд се ръководи и все още, от лице, което не е български жител. Тази истина беше грижливо потулвана две години и половина от: Съдийската гилдия и актуалният състав на Висш съдебен съвет, които са виновни за това предопределение, Шесто поделение на Върховен административен съд, тримата министри на правораздаването в последното държавно управление “Борисов 3”, както и двама Главни прокурори.
Всички тези най-висши длъжностни лица от правосъдната система и изпълнителната власт освен бранеха определения от тях самите Председател на Софийски градски съд, както и това, истината да не излезе нескрито, само че и аз персонално бях атакувана и порицана от Висш съдебен съвет за своите разкрития в следствието ми “Шпионски етюди зад завесата на Темида”.
Висш съдебен съвет ме осъди морално, поради това, че съм била атакувала с въпроси Председателя на Софийски градски съд – Алексей Трифонов, на улицата пред дома му, рано заран. А това се наложи, заради отхвърли му да разяснява проблема, тъй като той не се бил срещал с публицисти. Тоест, Висш съдебен съвет ме осъди морално, за това, че аз изпълних добросъвестно журналистическия си дълг, представяйки и гледната точка на основния воин в следствието ми.
Нещо повече – Висш съдебен съвет, който се ръководи от министъра на правораздаването и в него по право влизат – Председателят на Върховен административен съд и Главният прокурор, оказа обществена институционална поддръжка на Алексей Трифонов, посредством особено известие за това. А мен обществено ме порицаха. Само че, отхвърлиха да ревизират, дали обстоятелствата от следствието ми са правилни?
И на моето искане, да бъда изслушана пред Висш съдебен съвет, кадровиците в правосъдната власт дадоха отговор с безмълвие.
А в действителност, тяхно законово обвързване е било, да ревизират детайлно всички обстоятелства от кадровото досие на претендента за Председател на най-големия съд в България, както и автобиографията му, в която написа, че Алексей Трифонов е роден в град Курск, Съветски съюз, с родители – майка Алла – руски жител и татко Боян – български жител.
Вместо да бъда изслушана от Висш съдебен съвет, те ме порицаха. И в този момент на уеб страницата на Висш съдебен съвет, порицанието ми е вписано в Публичния указател на похищенията против правосъдната система – изтъквам: “ за нападателен метод към персоналните права на съдията, който не може да бъде аргументиран с откриване на информация от значим публичен интерес.”
Така ли? Не била от значим публичен интерес информацията, че към този момент 3 години, най-големият съд в България се ръководи от човек, който няма българско поданство? От извънреден публичен интерес е!
Защото, всички присъди, които е писал арбитър Алексей Трифонов по наказателни каузи, стартират с това:
“В името на народа…” Само че,… кой народ? В името на кой народ е писал присъдите арбитър Трифонов, откакто той не е част от българския народ? Не е и част от съветския народ, откакто той показа пред съда доказателство, че няма съветско поданство.
В името на никой народ! Излиза по този начин, че Председателят на Софийски градски съд няма никакво поданство. Фактите сочат, че той е …апатрид.
И в този момент, тежките въпроси висят във въздуха:
Защо Висш съдебен съвет си затваряше очите 3 години? Умишлено ли е било това? Защо пренебрегнаха обстоятелствата и законовите условия за магистратите, съгласно Закона за правосъдната власт? Нали в действителност, на тях е поверена най-важната функционалност – в името на народа, да вземат решение човешки ориси?
И още. Дали в този момент този състав на Висш съдебен съвет ще освободи от служба Председателя на Софийски градски съд, който няма българско поданство? И по какъв начин Висш съдебен съвет, който извърши това предопределение, ще поеме личната си отговорност?
Защото, вместо да раздадат правораздаване, те всички се скриха от истината и нападателно пренебрегнаха обстоятелствата.
И иска ми се извинят ли, че ме нарекоха “агресор” за това, че разкрих една истина, от извънреден публичен интерес?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ