Варненка на инсулин измина сама Ел Камино
Журналистът Доротея Николова може несмущаемо да назова себе си съумяла персона. Тя е диабетик на инсулин, страда и от други болести, само че все пак ражда три деца - при големи опасности основава цели трима индивиди. Доротея има и още едно неповторимо достижение – сама, с инсулинова инжекция в раницата, изминава именития испански поклонически път Ел Камино. По специалност е публицист. Кой сподели, че публицистите нямат свои персонални истории?, написа " Сега ".
Доротея Николова се омъжва през 2006 година Със брачна половинка си Ивайло Цонев вземат решение, че ще имат повече от две деца. Нищо до този миг не допуска, че ще има спънка пред това да основат мечтаното семейство. Скоро 31-годишната жена забременява, само че през шестия месец проучванията установяват висока кръвна захар – така наречен гестационен диабет, появяващ се при някои родилки. Без прецизни грижи диабетът води до увреждания и даже съдбовни последици за плода и майката.
Шокът за Доротея е голям. Изживява стрес, разбираем само на дамите, минали през сходно тестване. Влиза в болница, лекарите не съумяват да я окуражат. Тогава хваща телефона и звъни на първия прочут човек с диабет, за който се сеща. А той, индивидът (Калина Цачева, също публицист от Варна), идва с разпечатка на изявление на Боян Петров. В него алпинистът изяснява, че е преодолял рак, живее с диабет и макар него катери върхове. Интервюто има повратен резултат. Силата измества страха: " Просто той споделя: " Продължавам да пребивавам ". Диабетът не е присъда. Дадох си сметка - има метод. Никой не ти споделя, че има метод, Боян го сподели ".
Лекарите поучават Доротея да премине на инсулин. Това е сигурен метод за сваляне на захарта, въпреки да значи обвързване със спринцовката вечно. Другият вид – по-рискован, е диета. Избира нея. И съумява - през февруари 2007 година се ражда Калина. Днес, спомняйки си алтернативите, отговорността за персоналните решения, какво е станало, или какво щеше, в случай че.... Доротея плаче.
За повече от година след раждането диабетът изчезва, Доротея стартира да живее изцяло обикновено. Един ден обаче почва да се задъхва, ожаднява... Решава да си мери кръвната захар, цената е 16 - съвсем три пъти над нормата. Инсулинът става единствената ѝ алтернатива. Но преди да ѝ бъде изписан, съумява с йога и диета да го снижи с четири пункта за два месеца – потвърждава, че няма да се остави на самотек.
Вече животът става друг за нея. На диабетиците се постанова да живеят с ред ограничавания и внимание към най-малкия подробност. Но Доротея все по този начин не се предава.
Стриктно следи Боян Петров - " има метод човек да се оправи! ", споделя той и в другите си изявленията. За Доротея методът е да изчете и най-дебелите учебници за диабета, да свикне и да се пригоди. " Ужасно е да съзнаващ по какъв начин тялото те предава. Но от духа зависят нещата ", изяснява тя. След обвързването с инсулина не разискват ще имат ли още деца. Но и не отхвърлят тази опция. Не ги стопира фактът, че Доротея страда още от влошено зрение, пък е и алергична към някои типове антибиотици (преодолими проблеми, само че с тях рисковете се натрупват). Така през 2011 година журналистката влиза във втора бременност. Често инжектиране, въпреки да се опасява от игли, надзор над кръвното налягане, превъзмогване на опасности от хипогликемия (животозастрашаващо положение за диабетиците) – това са единствено част от превъзмогнатите рискове. Но най-трудни за преглъщане се оказват лекарските стандарти:
" В България на бременните с диабет им се вменява непрестанно, че са отговорни. Нещо все не са създали както би трябвало, нещо са сбъркали ". Но тя се оправя още веднъж и ражда второ бебенце, Виктория.
През 2013 година се случва нещо ненадейно – без никакви религиозни претекстове инсулинозависимата Доротея потегля по поклонническия маршрут Ел Камино. " Просто по този начин се случи. Казват за Ел Камино, че е път, който те вика. Колкото необичайно да звучи, повика ме. Реших да ревизира може ли тялото ми да издържи ", изяснява. След ровене в интернет открива, че единствените инсулинозависими диабетици, минали дистанцията, са американка – на велосипед, и немец, придружаван от щерка си. Съпругът Ивайло не може да вземе отпуск, по този начин походът ѝ става неповторим – пеш и сама. Трасето започва от френските Пиренеи с 28 километра преход, който би трябвало да се преодолее за ден - няма заслон на него. Предизвикателството е извънредно за човек, който би трябвало да уточни по тип и количество всяка хапка, глътка, с тежка раница на тил, не може да разчита на никого наоколо; а и заболяването постоянно може да я изненада с ново проявяване.
Нещо повече: маршрутът през този първи ден в действителност е извънреден риск, тъй като кръвната захар се въздейства от надморската височина, а тя започва от 165 метра, доближава 1400 и слиза на 700. Седем пъти Доротея усеща по треперенето си, че изпада в хипоглекимия. Твърди, че я избавят глътки вода. Разбира какъв брой значимо в живота ѝ е нещо толкоз просто като водата.
Нататък по пътя ѝ се случва да изхвърли бисквити или тениска, тъй като даже 300 грама са от голяма важност при изтощителното натоварване. Спира, посядва, потегля отначало, върви превита, пресмята разхода си на сила... Хора със спортни натури се отхвърлят по средата, тя продължава. Връхлитат я всевъзможни компликации, само че и чудеса: пред очите ѝ двама души от разнообразни краища на света се срещат, откакто са се срещнали преди 8 години на Ел Камино, без да поддържат връзка в това време (Пътят ги е повикал!). След 30 дни и къси странични лутания тя е минала 840 километра - Ел Камино е високомерен.
Равносметка от това нечовешко предизвикателство звучи по този начин: " По пътя имаш ужасно доста време да мислиш – кой си, какъв си, кое си коства, кое не... Разбираш, че може да постигнеш доста повече, в сравнение с самичък предполагаш. Даваш си сметка, че постоянно имаш излаз. От духа зависи ".
А мислите, за които загатва при Ел Камино, са всевъзможни. По едно време Доротея позволява, че може и да няма трето дете – не би било нелогично. Спира и плаче. Но Господ още веднъж си знае работата – през юни 2015 година 40-годишната (нов риск) Доротея Николова ражда трета дъщеричка, Михаела.
Днес тя работи, спортува, и, несъмнено – щастлива е в грижите си за огромното си семейство. Остава ѝ и време да поучава бременни дами с диабет, появяващи се изплашени и комплицирани в интернет форумите. Казва им едно: " Има метод. Винаги има! ".
Доротея Николова се омъжва през 2006 година Със брачна половинка си Ивайло Цонев вземат решение, че ще имат повече от две деца. Нищо до този миг не допуска, че ще има спънка пред това да основат мечтаното семейство. Скоро 31-годишната жена забременява, само че през шестия месец проучванията установяват висока кръвна захар – така наречен гестационен диабет, появяващ се при някои родилки. Без прецизни грижи диабетът води до увреждания и даже съдбовни последици за плода и майката.
Шокът за Доротея е голям. Изживява стрес, разбираем само на дамите, минали през сходно тестване. Влиза в болница, лекарите не съумяват да я окуражат. Тогава хваща телефона и звъни на първия прочут човек с диабет, за който се сеща. А той, индивидът (Калина Цачева, също публицист от Варна), идва с разпечатка на изявление на Боян Петров. В него алпинистът изяснява, че е преодолял рак, живее с диабет и макар него катери върхове. Интервюто има повратен резултат. Силата измества страха: " Просто той споделя: " Продължавам да пребивавам ". Диабетът не е присъда. Дадох си сметка - има метод. Никой не ти споделя, че има метод, Боян го сподели ".
Лекарите поучават Доротея да премине на инсулин. Това е сигурен метод за сваляне на захарта, въпреки да значи обвързване със спринцовката вечно. Другият вид – по-рискован, е диета. Избира нея. И съумява - през февруари 2007 година се ражда Калина. Днес, спомняйки си алтернативите, отговорността за персоналните решения, какво е станало, или какво щеше, в случай че.... Доротея плаче.
За повече от година след раждането диабетът изчезва, Доротея стартира да живее изцяло обикновено. Един ден обаче почва да се задъхва, ожаднява... Решава да си мери кръвната захар, цената е 16 - съвсем три пъти над нормата. Инсулинът става единствената ѝ алтернатива. Но преди да ѝ бъде изписан, съумява с йога и диета да го снижи с четири пункта за два месеца – потвърждава, че няма да се остави на самотек.
Вече животът става друг за нея. На диабетиците се постанова да живеят с ред ограничавания и внимание към най-малкия подробност. Но Доротея все по този начин не се предава.
Стриктно следи Боян Петров - " има метод човек да се оправи! ", споделя той и в другите си изявленията. За Доротея методът е да изчете и най-дебелите учебници за диабета, да свикне и да се пригоди. " Ужасно е да съзнаващ по какъв начин тялото те предава. Но от духа зависят нещата ", изяснява тя. След обвързването с инсулина не разискват ще имат ли още деца. Но и не отхвърлят тази опция. Не ги стопира фактът, че Доротея страда още от влошено зрение, пък е и алергична към някои типове антибиотици (преодолими проблеми, само че с тях рисковете се натрупват). Така през 2011 година журналистката влиза във втора бременност. Често инжектиране, въпреки да се опасява от игли, надзор над кръвното налягане, превъзмогване на опасности от хипогликемия (животозастрашаващо положение за диабетиците) – това са единствено част от превъзмогнатите рискове. Но най-трудни за преглъщане се оказват лекарските стандарти:
" В България на бременните с диабет им се вменява непрестанно, че са отговорни. Нещо все не са създали както би трябвало, нещо са сбъркали ". Но тя се оправя още веднъж и ражда второ бебенце, Виктория.
През 2013 година се случва нещо ненадейно – без никакви религиозни претекстове инсулинозависимата Доротея потегля по поклонническия маршрут Ел Камино. " Просто по този начин се случи. Казват за Ел Камино, че е път, който те вика. Колкото необичайно да звучи, повика ме. Реших да ревизира може ли тялото ми да издържи ", изяснява. След ровене в интернет открива, че единствените инсулинозависими диабетици, минали дистанцията, са американка – на велосипед, и немец, придружаван от щерка си. Съпругът Ивайло не може да вземе отпуск, по този начин походът ѝ става неповторим – пеш и сама. Трасето започва от френските Пиренеи с 28 километра преход, който би трябвало да се преодолее за ден - няма заслон на него. Предизвикателството е извънредно за човек, който би трябвало да уточни по тип и количество всяка хапка, глътка, с тежка раница на тил, не може да разчита на никого наоколо; а и заболяването постоянно може да я изненада с ново проявяване.
Нещо повече: маршрутът през този първи ден в действителност е извънреден риск, тъй като кръвната захар се въздейства от надморската височина, а тя започва от 165 метра, доближава 1400 и слиза на 700. Седем пъти Доротея усеща по треперенето си, че изпада в хипоглекимия. Твърди, че я избавят глътки вода. Разбира какъв брой значимо в живота ѝ е нещо толкоз просто като водата.
Нататък по пътя ѝ се случва да изхвърли бисквити или тениска, тъй като даже 300 грама са от голяма важност при изтощителното натоварване. Спира, посядва, потегля отначало, върви превита, пресмята разхода си на сила... Хора със спортни натури се отхвърлят по средата, тя продължава. Връхлитат я всевъзможни компликации, само че и чудеса: пред очите ѝ двама души от разнообразни краища на света се срещат, откакто са се срещнали преди 8 години на Ел Камино, без да поддържат връзка в това време (Пътят ги е повикал!). След 30 дни и къси странични лутания тя е минала 840 километра - Ел Камино е високомерен.
Равносметка от това нечовешко предизвикателство звучи по този начин: " По пътя имаш ужасно доста време да мислиш – кой си, какъв си, кое си коства, кое не... Разбираш, че може да постигнеш доста повече, в сравнение с самичък предполагаш. Даваш си сметка, че постоянно имаш излаз. От духа зависи ".
А мислите, за които загатва при Ел Камино, са всевъзможни. По едно време Доротея позволява, че може и да няма трето дете – не би било нелогично. Спира и плаче. Но Господ още веднъж си знае работата – през юни 2015 година 40-годишната (нов риск) Доротея Николова ражда трета дъщеричка, Михаела.
Днес тя работи, спортува, и, несъмнено – щастлива е в грижите си за огромното си семейство. Остава ѝ и време да поучава бременни дами с диабет, появяващи се изплашени и комплицирани в интернет форумите. Казва им едно: " Има метод. Винаги има! ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ