Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство.

Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство. Завършил история в Англия и ”Европеистика и политика ” в католическият университет в Льовен, Белгия. Работил в посолството на Полша в София и непрекъснатите представителства на България и Полша към Съвета на Европа в Брюксел. Политически анализатор от платформата Мисъль, член на Младежкия Консервативен Клуб и създател в Петте Кьошета. Frognews.bg го потърси за коментар на парламентарните избори в Унгария, следващата победа на Виктор Орбан и бъдещето на държавните от Централна Европа в границите на Европейски Съюз.

– Г-н Шкварек, парламентарните избори в Унгария бяха следени с огромен интерес от цяла Европа. Какви заключения можем да създадем от третата поредна безапелационна победа на партия ФИДЕС и нейния водач Виктор Орбан?

– Основния извод, който следва да създадем, е че сега една от най-ефективните тактики за печелене на избори в Европа се обрисува новата композиция от три фактора, които както Орбан, по този начин и няколко други политици (Качински, Курц, Салвини) започнаха сполучливо да осъществяват. А точно позиции, които са десни стопански (в контрастност на левите опити в Южна Европа), националистически и консервативни обществено (в контрастност на мултикултурните, прогресивни опити в Западна и Северна Европа), и новаторски във връзка с Европейски Съюз, в контрастност на анти-ЕС и евроскептични позиции на досегашните националисти като Льо Пен и Герт Вилдерс.

ФИДЕС дължи своя триумф на консистентното съблюдаване на тази линия от 2010 година насам. Те поеха ръководството на Унгария след много тежко икономическо положение, оставено от фискално и стопански левите политики на предходните 8 години ръководство на социалдемократите. Въпреки запазването на някои от тези политики (национализация на избрани сектори), в унисон с унгарската икономическа традиция от началото на прехода си насам, те въпреки всичко вкараха и редица съществени пазарни и фискално консервативни промени, които доста усъвършенстваха макроикономическото положение на страната.

През последвалите два мандата на ФИДЕС, годишният растеж на стопанската система се учетвори, публичният дълг падна от 81% от Брутният вътрешен продукт до 73%, кредитният рейтинг беше усъвършенстван, процентът на хората под прага на бедността спадна на половина, безработицата понижа с две трети (до 3.8%), и редица други сходни макроикономически знаци видяха доста усъвършенстване. Според Организацията за икономическо съдействие и развиване (OECD) Унгария ще бъде преди всичко в Европа по растеж на чистото възнаграждение през 2018 година (4,9%). Всичко това показа ФИДЕС в лицето на унгарците като защита пред левите стопански опити на Южноевропейските страни, довели до редица проблеми в страни като Гърция и Испания.

Същевременно с това ФИДЕС консистентно поддържаше публично консервативна и националистическа позиция в контрастност с мултикултурните и ксенофилски опити в западните и северни европейски общества. Те се трансфораха в главен съперник на това, което преглеждат като огромен публичен опит целящ дълбокото демографско балканизиране на континента за изваждането му от обичайните, етнонационални и християнски основи, явяващи се спънка пред реализирането на прогресивните и демократични утопии. В тази си позиция Орбан съумя сполучливо да откри верния баланс с едно положително отношение към съществуването на Европейски съюз и неговата промяна, вместо унищожаване. Именно по това се отличи от предходни националистически придвижвания като тези на Льо Пен и Герт Вилдерс, което и се оказа ключът към продобиване гласовете на унгарците, които не престават да бъдат една от най-позитивно настроените към Европейски Съюз народи.

– Какви бяха главните послания по време на парламентарните избори в Унгария и с какво Орбан съумя да надделее над съперниците си?

– След като през първите си два мандата главната „ борба “ на ФИДЕС бе с гореописаните стопански проблеми, оставени от наследството на социалдемократите, то при тези избори се наблюдаваше към този момент пренасяне на фокуса към втората „ борба “, а точно по-общоевропейската за бъдещето на континента, и затова всяка една страна членка на него. Икономическите послания се трансфораха по-скоро в предизвестия за опцията да бъдат изгубени триумфите досега, в сравнение с в обещания за нови такива. Също толкоз мощни бяха предизвестията по отношение на възможното връщане на фрагменти от старите партийни структури отпреди 1989 година И двете, обаче, бледнееха пред главния разказ – този за Унгария като централна фигура в новосформиращия се закостенял и националистически блок от страни членки на Европейски Съюз, искащи реформирането на Съюза.

– Мнозина упрекват Орбан, а и останалите страни от Вишеградската четворка, в антиевропейска изразителност и евроскептицизъм. Има ли аргумент в тези обвинявания и значи ли върховенството на ФИДЕС в Унгария в допълнение утежняване на връзките сред Будапеща и Брюксел?

– Причината за сходни обвинявания се корени в желанието им да употребяват същата стигма против тях, която попречи на предходни националистически или консервативни придвижвания като тези на към този момент упоменатите Льо Пен и Вилдерс да завоюват избори. А точно това, че множеството европейци, в това число националистически и консервативно настроени, не желаят разпадането на Европейския съюз. Това точно и изплаши сериозен сегмент от тези хора да гласоподават за евроскептични партии като Front National, а сегашните съперници на придвижвания като Fidesz, PiS или ÖVP биха желали да видят същото.

За тяхно отчаяние, обаче, въпросните партии осъзнават този проблем и не показват евроскептични планове – т.е. такива за унищожаване на страните си от Съюза или неговото разформироване. Вместо това, консервативните политици в централна Европа, Австрия и Италия съчетаха отстояването на Европейската цивилизация и нации с промяна, а не унищожаване на Европейски Съюз, което мигновено им отвори пътя към печелен на избори. Това се случи и в Унгария, където обществото е с рекордно високи проценти на утвърждение за участието на страната в Европейски Съюз (над 70%), само че в същото време и с високо публично отменяне на демократичните, ксенофилски, антихристиянски и антинационални идеали, които демократичното статукво в Брюксел постанова.

– Какво значи за България успеха на Виктор Орбан?

– Какво ще значи за България тази победа зависи напълно от това дали българските политици ще проучват случилото се там и извадят нужните поучения от това. Ако те осъзнаят околните публични настройки, които съществуват в Източна и Централна Европа, би следвало да вземат рационалното решение да се причислят към новосформиращия се закостенял блок в Европейски Съюз, от страни членки практикуващи десни, пазарни стопански политики от една страна, и националистически, консервативни публични и геополитически такива от друга.

Подобно решение освен, че би подсигурило дълготрайните изборни триумфи на групировката, която първа и най-категорично ги заеме, само че и би оказало мощно положително въздействие за геополитическото състояние на България, придавайки и неведнъж по-голямо значение и дума в границите на сходен блок в Европейски Съюз, в сравнение с има сега като прекомерно дребна част от по-голямата ЕНП и ненапълно мощно „ послушна “ по отношение на демократичното статукво в Брюксел.

Интервю на Михаил Кръстев

На фотографията – Виктор Орбан