Един мъж може да е глупав и да не го знае, но не и ако е женен ~ Хенри Луис МЕНКЕН
Журналист, журналист, сатирик, есеист, културен критик и езиковед, прочут като „ Балтиморският влъхва ”, Хенри Луис Менкен е считан за един от най-влиятелните американски писатели от първата половина на 20-ти век. Франсис Скот Фицджералд споделя, че Менкен е „ човек, направил за американската литература повече, от който и да било различен ”.
Син на притежател на цигарена фабрика, на 9 години Менкен се влюбва в творчеството на Марк Твен и избистря фантазията си – да стане публицист. Литературната му активност се разпростира при започване на 20-ти век, а главните му произведения са: „ Джордж Бърнард Шоу. Пиеси ” (1905); „ Философията на Фридрих Ницше ” (1907), „ Предразсъдъци ”(1919-1927); „ Записки за демокрацията ” (1926).
Менкен се изявява и като ослепителен публицист, създавайки списанието The American Mercury, в което написа публикации по литературни проблеми и публично политически тематики. Става прочут като създател на книгата The American Language (1919) – многотомно проучване на това, по какъв начин приказват британски в Съединени американски щати. Широка известност получават и неговите сатирични публикации.
(1880 ~ 1956)
Когато се оженят мъжът и дамата стават един човек. Първата мъчнотия е да се реши кой от двамата!
Мъжете прекарват живота си надалеч по-добре от дамите. Те се женят по-късно, също така умират по-рано.
Жените не обичат страхливите мъже. Котките не обичат внимателните плъхове.
Прелюбодеянието е проекция на демокрацията в любовните връзки.
Без значение какъв брой щастлива е една омъжена жена, постоянно й доставя наслаждение да открива, че има мъже, които мечтаят да не е.
Всички мъже се гордеят с децата си, само че егоизмът на някои стига до там, че да се гордеят и с дамите си.
Ергените знаят повече за дамите от женените мъже; в случай че не знаеха, и те щяха да са женени.
Един мъж може да е малоумен и да не го знае, само че не и в случай че е женен.
Женомразец – това е мъж, който ненавижда дамите с не по-малка мощ от тази, с която дамите се ненавиждат една друга.
Когато дами се целуват, постоянно се сещам за ръкостискането сред противници.
Любовта е заблуждението, което прави една жена друга от останалите.
Пуританството е боязън, че някъде някой може да бъде благополучен.
Съвестта, това е тъща, която непрекъснато живее с вас.
Жената до брака е подбудител, а след брака – стражар.
Снимка: Henry Louis Mencken by Ben Pinchot, photographer - Theatre Magazine, August 1928 - en.wikipedia.org
