Психолог за домашното насилие: Тези, които искат да контролират другите, не могат да се въздържат
Психологът доктор Пламен Димитров разяснява пред Нова нюз домашното принуждение.
„ В по-малките общности, в които родовият и съседският живот е по-активен, има предварителна защита при домашното принуждение. Хората търсят поддръжка и я получават при свои близки, съседи и другари ”, сподели Димитров.
Той счита, че в обществото няма надзор върху принудата да наложиш с принуждение върху другите нещо, което им вреди.
Психологът уточни, че държанието на „ насилника демонстрира мощта, която си показва психопатът, когато надали не не убива жертвата си. Това се назовава свръхкомпенсация – чувстваш се незначителен, превръщаш го в комплекс и с цел да го преработиш искаш предимство ”.
Той уточни, че домашното принуждение във всичките му форми е най-недокладваното и несподеляното. „ Ранното детско развиване е моментът, в който се попиват образците, че насилието е средство, което не се глоби и с него се реализират цели ”, изясни още психологът.
По негови думи насилието има за цел да наложиш себе си върху волята на другия и неговия интерес.
„ Силата и култа към предимство, да не смяташ другия за важен и заслужен, е спусъкът, който отключва при доста хора подтиснически импулси ”, добави още Димитров.
Той посочи, че по тази причина е значимо децата да имат достъп до стратегии, с цел да образуват умения за живота.
„ Свръхжеланието за надзор прераства или в принуждение, или в насила, или в операция. Ако се огледаме в обществото, ще забележим, че стремящите се към надзор върху другите минимум управляват себе си ”, счита още специалистът.
„ В по-малките общности, в които родовият и съседският живот е по-активен, има предварителна защита при домашното принуждение. Хората търсят поддръжка и я получават при свои близки, съседи и другари ”, сподели Димитров.
Той счита, че в обществото няма надзор върху принудата да наложиш с принуждение върху другите нещо, което им вреди.
Психологът уточни, че държанието на „ насилника демонстрира мощта, която си показва психопатът, когато надали не не убива жертвата си. Това се назовава свръхкомпенсация – чувстваш се незначителен, превръщаш го в комплекс и с цел да го преработиш искаш предимство ”.
Той уточни, че домашното принуждение във всичките му форми е най-недокладваното и несподеляното. „ Ранното детско развиване е моментът, в който се попиват образците, че насилието е средство, което не се глоби и с него се реализират цели ”, изясни още психологът.
По негови думи насилието има за цел да наложиш себе си върху волята на другия и неговия интерес.
„ Силата и култа към предимство, да не смяташ другия за важен и заслужен, е спусъкът, който отключва при доста хора подтиснически импулси ”, добави още Димитров.
Той посочи, че по тази причина е значимо децата да имат достъп до стратегии, с цел да образуват умения за живота.
„ Свръхжеланието за надзор прераства или в принуждение, или в насила, или в операция. Ако се огледаме в обществото, ще забележим, че стремящите се към надзор върху другите минимум управляват себе си ”, счита още специалистът.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ