Живовляк
Живовлякът е растение билка от жанр едногодишни или многогодишни треви, по-рядко шубраци от семейство Живовлякови. Листата му нормално са са елементарни, линейни, яйцевидни, при основата са в розетка. Цветовете са събрани в класовидни съцветия с прицветници. Чашелистчетата на живовляка са керемидообразно подредени, като нормално двете предни са разнообразни от двете задни.
Венчето е вярно, ципесто и срасналолистно. Съществуват над 250 типа, виреещи най-вече в умерените области. Сред най-известните са:
- Индийски живовляк (Psyllium);
- Теснолистен живовляк (Plantago lanceolаta)
- Широколистен живовляк (Plantago major).
В България са публикувани към 15 типа. Един от тях е предпазен от Закона за биологичното многообразие.
Някои типове живовляк имат лечебни свойства и са с необятно приложение в националната медицина. Популярността на живовляка се популяризира още през 12 в. пр.н.е. Тогава билкари в Китай са продавали живовляка много скъпо поради лечебните му свойства. Дори античният алхимик и врач Плиний бил на мнение, че в случай че в котела, в който се вари месо, се пусне лист живовляк, приготвеният по този метод бульон работи като панацея и може да излекува човек от всевъзможни заболявания.
Видове живовляк
Индийският бял живовляк (Plantago Psyllium, Plantaginaceae) e прочут в цяла Европа, Азия и в двете Америки най-много поради скъпите му разтворими фибри. Индийският живовляк е синоним на " разтворими фибри ", тъй като съдържа огромното количество нишки (10-30%), най-много в семенните му снопчета.
Използването на влакната от този тип живовляк става още в древността в земите на централна и югоизточна и Азия. В китайската национална медицина и в индийската здравна процедура Аюрведа с фибрите на живовляка се правела профилактика на чревната перисталтика и се потискат положения като констипация (запек) и стомашно-чревни разстройства (диария).
Индийският живовляк съдържа както разтворимите фибри, по този начин и огромна порция неразтворими нишки. Заедно в контакт с водата в стомашно-чревния тракт двата типа несмилаеми въглехидрати образуват желиран клей, който не може да бъде надробен от стомашните киселини и ензими или пък да бъде всмукан през клетъчните мембрани.
Теснолистият живовляк е прочут още като дълголистен, ланцетолистен или остролистен живовляк. Листата са с къси дръжки, ситуирани в приосновна розетка, със мощно изпъкнали жилки. Цветовете са събрани в цилиндричен клас на върха.
Широколистният живовляк е прочут още като огромен живовляк, бръци, едролистен живовляк, жиловник, жиловляк, петрожилка. Има късо коренище и безлистно цветоносно стъбълце, като цветоносният филиз е цилиндричен, а цветовете са събрани на върха като клас.
Състав на живовляка
Листата на живовляка са голям контейнер на витамини С, А и К. Високо е наличието и на дъбилни субстанции и полизахариди и фибри, изключително в Индийския живовляк, които трансформират суровината от растението в скъп запас за разнообразни лекарствени и аптечни смеси. Фитохимичните проучвания потвърждават, че листата на живовляка съдържат редица субстанции оказващи противовъзпалително деяние. Сокът на растението убива патогенните микроби, пречиства раните от гнойни тайни, подкрепя бързото им зарастване.
Сухата растителна маса, която се употребява като билка, съдържа слузни и горчиви субстанции, каротин, доста витамин С и витамин К. Богата е на лимонена киселина, танини, ензими (инвертин и емулсин), гликозиди и други В семената и листат на ланцетовидният живовляк се съдържа и салицилова киселина.
Съхранение на живовляк
Листата на живовляка се събират в през месеците от май до октомври, а самото растение цъфти пролетта до лятото. Именно и това е интервалът, в който може да закупите билката от професионални билкари или хора, занимаващи се с търговията им. Изсушавайте листата на изсъхнало и проветливо място, само че наложително на сянка. Вече изсушените листа би трябвало да се съхраняват на изсъхнало място.
Ползи от живовляка
Индийският живовляк и неговите водноразтворимите фибри са потребни за вярното асимилиране на храната, стомашно чревна детоксикация, възстановяване на перисталтиката и други Тази билка е мощен стомашно-чревен детоксикатор, който гони върху насъбраните отпадни молекули из микрогънките по повърхността на тънките вътрешности, преди вредителите да станат токсични и да попаднат в тъканите на чревните кафези, а от там и в кръвообращението.
Индийският живовляк може да се приема и като средство за намаляване и понижаване на апетита. Фибрите му основават възприятие за задоволеност. С живовляка могат да се подготвят разнообразни нискокалорични и засищащи ястия, както и да се прибавя към небогати на фибри храни, повишавайки по този метод усвоимостта им. Живовлякът понижава гликемичнят показател и способства за попречване на преяждането и поглъщането на огромни количества храна. Индийският живовляк спомага за закъснение или ускорение на перисталтиката.
Той е добър при диария, тъй като фибрите изсушават хранителната маса и по този начин забавят пътя ѝ. При запек желираният клей натрупва маса в изпражненията, трие се в стените на червата и по този начин подтиква перисталтиката да форсира придвижването на хранителната маса. При диети с консумация на яйца с млечни артикули, млечни с месни, бобови с месни, ядки с млечни и други или при свръхконсумация на протеини и ниска консумация на нишки, живовлякът има газогонно деяние.
Теснолистният живовляк се употребява като противомикробно, противовирусно и слабително средство. Прилага се при инфектиране на горните дихателни пътища, фарингит, ларингит, изострен и продължителен бронхит, пневмония, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит, болести на жлъчните пътища, цистит с хематурия и други С теснолистния живовляк се лекуват рани и други кожни болести.
Широколистният живовляк има сходни удобни дейности върху тялото и организма. Помага при възпалителни процеси на горните дихателни пътища, характеризиращи се с жилест, нищожен секрет (хроничен бронхит), проблеми с храносмилателния канал (гастрити, язви, колити). Според националната ни медицина счукани свежи листа от живовляк се ползват при захапване от инсекти, циреи, повърхностни гнойни рани, за жабурене на устата при инфектиране, при екзема, за компреси при инфектиране на очите.
Живовлякът се употребява като кръвоспиращо средство, има и бактериологично секретолитични и отхрачващо деяние. Ланцетовидният живовляк съдържа силициева киселина се употребява и при болести на съединителната тъкан - вътрешни кръвоизливи и вътрешни рани, за подкрепяне на лекуването на леки форми на белодробна туберкулоза. Според съветски медици брашно от листата на живовляк оказва помощ за лекуване на някои типове рак.
Благодарение на горчивите субстанции, който се съдържат в живовляка, той е положително средство за повишение на стомашната секреция и апетита, а също по този начин и до известна степен повлияват удобно кръвотворния развой. Сред заболяванията, които се повлияват добре от живовляк, са стомашно-чревен катар, метеоризъм, колики, стомашна и дуоденална язва, хронични възпаления на дихателните пътища, коклюш, бронхиален катар, астма, заболявания на черния дроб и прочие
Народната медицина прибягва към живовляк за при инфектиране на пикочния мехур, разширени вени, гъбични болести, дизентерия, инфектиране на венците, кръвохрачене, киселини в стомаха, оригвания, чернодробни и жлъчни болести, газове, увеличена простата, сърдечни заболявания.
Билкова запарка от листа и смачкани пресни листа се ползват външно като компрес за облекчение и омекотяване на отоци от контузии, болки от циреи, ухапвания от инсекти, инфектиране на очите. Прясно счукани листа оказват помощ за лекуване на гъбични болести сред пръстите на краката и ръцете и в слабинната област.
За задачата всяка вечер поставяйте прясна лапа или компрес на засегнатото място, в продължение на 10 дни. Сокът от пресни листа се употребява при заболяване на стомашно-чревния тракт, както и при пострадвания на роговицата на окото. Жабуренето с запарка или сок от живовляк оказва помощ за подсилване на венците и при зъбобол, гаргара при болки в гърлото
Лечебни предписания с живовляк
Отварата за рани, циреи и пъпки от ухапвания се подготвя като 2 с.л. суха растителна маса се смесват с 400 мл кипяща вода и се вари 10 минути. Прецежда, подслажда се с мед и се пие 3 пъти дневно преди ястие по 50-100 мл или пък неподсладената запарка се ползва при компресите.
Семената на жиловлека се ползват при захарен диабет, диспепсия, кашлица, женско и мъжко неплодородие. Прашец от семената се приема по 1 грам 3-4 пъти на ден 20 до 40 минути преди хранене. Настойката се подготвя от 3 с.л. листа на чаша вряла вода, запарват се за 4 часа, прецеждат се и се използва по 1/3 чаша 3 пъти дневно.
Против кашлица се подготвя сок от живовляк. Пресен живовляк се вари 20 минути и се смесва с мед, след леко изстудяване. Издържа дълго време в добре затворена опаковка. При язви на стомаха с намалена киселинност се употребява запарка от живовляк в чист тип, като се пие по една с.л. 3 пъти дневно или сок от билката.
Против циреи се стриват листа от живовляк със сол и мехлем, прибавя се среда от черен самун и с получената примес се постанова болното место.
При изострен гастрит 200 г листа от живовляк се поставят в 2 чаши водка и сместа се поставя да ври единствено пет минути. Прецедете, изстудете и налейте в една дребна бутилка. Приема се на гладно по една с.л. един час преди да ставане от леглото. Строго неразрешено е да се пуши при тази процедура.
