Георги Тодоров пред ФАКТИ: В живота имаме една съставка в човека, която е с вечна годност – душата
В началото, в исторически аспект, чакаме смяна, тъй като имаме знамение, че ще имаме време за края на света. Светът ще има край, той не е безконечен. Виждаме, че всички развития – и софтуерни, и политически, и антропологически – в случай че щете, водят в тази посока. Има се поради деменцията на индивида, която сигурно ще се усили, тъй като технологиите „ изяждат “ мисленето ни, работата ни, микромоториката ни – всичко – и заемат мястото на индивида. И той няма по какъв начин да не деградира. Това разгласи пред Лили Маринкова в студио „ ФАКТИ “ и в предаването „ Разговор “ богословът Георги Тодоров.
„ Всички тези трендове, забележими и измерими, демонстрират, че това придвижване надолу на човечеството ще продължи. И в духовен смисъл не можем да чакаме в макроисторически проект някакви изненади. Можем да чакаме и се надяваме на положителни изненади в по-среден проект и в нашия човешки проект. Винаги има хора, които се избавят, и постоянно ще ги има. Да, допустимо е да има интервали да не е по този начин, както свети Атанасий Велики се е опълчил на целия свят и по-късно се е оказало, че е бил прав. Чисто теоретично би могло да се изживее някакъв интервал на напредък на някоя страна или някой континент. Защото виждаме по какъв начин се усилва опцията да се придвижваме – вместо с крайници, с галактически транспортен съд – и това е добре. Но технологиите усилват и опцията да се извърши грях. На равнище технологии нещата няма по какъв начин да спрат “, добави гостът.
„ Но по какъв начин може да се сгреши… Ако приказваме за тези трендове на многото полове, примерно. Така се слага въпросът за индивида. Ако индивидът стартира да се „ разтваря “ в пространството – да не се знае къде свършва, да не знае кой е той, да може да си сменя идентичността: през днешния ден съм мъж, на следващия ден съм жена, вдругиден съм котка, имам право и да съм дънер. И в случай че с помощта на технологията ние можем да променяме телата си – да кажем, вграждам си ръка, която е 5 метра, която се разгъва – тази софтуерна опция няма граници “, сподели още Георги Тодоров.
„ И най-интересното е, че с удължаването на живота имаме една единствена съставна част в индивида, която е с безконечна валидност – душата. Ние остаряваме, боледуваме – само че душата е безконечна. Когато индивидът се опита без душа да бъде безконечен, той подменя себе си “, показа още богословът.
Още от диалога вижте във ВИДЕОТО.
