Как спомените се съхраняват в мозъка
Животът на актуалния човек е прекомерно богат на страсти и информация, и всичко това би трябвало по някакъв метод да бъде запаметено в мозъка.
През последните години група откриватели от Швейцария работиха интензивно и съумяха да разбият паметта на структурни детайли и даже да я изучат на молекулярно равнище.
Те стигнали до извода, че спомените се съхраняват в разнообразни мозъчни структури, в свързващите звена сред невроните и даже могат да зависят от способността на дадена молекула към дълготрайна резистентност.
Мозъкът съхранява мемоари по два метода. Краткотрайните мемоари, да вземем за пример кой е номерът на стаята ви в хотела, се обработват в предната част на мозъка.
Краткотрайната памет се преобразува в дълготрайна в хипокампуса, надълбоко скритата област на мозъка. Той по едно и също време събира мемоари от разнообразни сензорни области и ги свързва в обединен епизод на паметта.
В резултат на това, защото спомените се свързват в хипокампуса, връзката сред невроните, която също се асоциира с паметта, става в последна сметка закрепена композиция.
Тоест в случай че чуете несъмнено музикално произведение, бихте могли да си спомните избрана преживелица от живота си, която е обвързвана с тази мелодия.
При сканиране на мозъка учените виждат по какъв начин напряко светват избрани области, когато човек се пробва да си спомни избрана преживелица. Това значи, че спомените съставляват азбучник на разнообразни чувства и мисли.
Хипокампусът оказва помощ за подсилване на структурата на съединенията, които образуват паметта, само че паметта зависи от положителната връзка сред обособените кафези на мозъка.
Клетките пък зависят от изработването на белтъчини и други химични субстанции, които им оказват помощ да поддържат връзка между тях. Липсата единствено на една молекула може да спре процеса на образуване на мемоари или да унищожи съществуващи мемоари.
