На 40 години съм и съм сама
Животът на една жена стартира след 40 годишна възраст! Поне по този начин пишат във всички женски конгреси. Но по какъв начин в действителност се усещат дамите след 40-годишна възраст?
За страдание, не всичко е благополучие и наслада. В днешната публикация ще се опитаме да разберем какво въздейства на отношението на една зряла жена и нейната обич към живота.
Никога не съм страдала от комплекси по отношение на външния си тип. Имам красиво лице и фигура. Но това в никакъв случай не ми е пособие в живота. На 40 години съм и съм сама. На млади години претърпях тежко заболяване и останах у дома 5 години.
Не съумях да се обвържа, когато бях млада. С ученето също нямах шанс. Баща ми ми откри работа в една компания. Така че работя там и до през днешния ден. На 30-годишна възраст дефинитивно изгубих религия, че мога да си намеря естествен мъж.
Излизала съм с мъже, несъмнено. Но всички желаеха едно и също нещо от мен.
С моите данни можех да блесна на състезанията за хубост. Но изпуснах всичко. Чаках принца на белия кон, само че същинският живот не е като приказка.
Всичките ми другари се ожениха и сътвориха фамилии. Като цяло имаме разнообразни ползи, няма защо да си приказваме. И като чувам безконечните им недоволства за съпрузите и децата им, се омръзвам. А девойките от офиса са простовати. Можеш да отидеш единствено на кафе с тях.
Не ми се прави нищо. Гледам моите връстници и се чудя къде сбърках. Няма да се омъжа, няма да имам и деца. Да, и не ми би трябвало! Не виждам смисъл в нищо.
И макар че към момента пребивавам с майка си, се усещам доста самотна. Мама се пробва да ми вдъхне кураж, казвайки, че към момента съм млада и животът на една жена стартира едвам след 40 годишна възраст. Но аз нямам доверие в това. Разбирам, че не ме чака благополучен живот.
Напоследък майка ми споделя, че би трябвало да потърся помощ от експерт. И това го споделя жена, която постоянно е била скептична към психолозите. Аз обаче ги считам и за шарлатани. Не знам по какъв начин да изляза от тази дупка?
Има хора, които не са удовлетворени от нищо в живота. Но в това време не подхващат никакви дейности, с цел да трансформират нещата. Просто чакат нещо да се промени един ден. Именно към тази категория дами принадлежи героинята на днешната история.
Вижте още: Съпругът ми живее с майка си
Какво мислите за тази история?
