Симулация ли е животът?
Животът е симулация, а ние, хората, живеем с илюзията, че сами движим света. Всъщност “конците ” се дърпат от наши предшественици, които посредством супер мощен компютър ръководят симулацията, която ние назоваваме “съществуване ”. Тази концепция е измежду най-популярните опити да се даде отговор на хилядолетните въпроси: Кои сме ние? Защо сме тук? Каква е нашата задача?...
През 2003 Ник Бостром, професор по философия от Оксфордския университет, разгласява труд, в който твърди, че едно от следните три изказвания е правилно:
1. Много евентуално е човечеството да изчезне преди да успее да доближи постчовешки стадий.
2. Много малко постчовешки цивилизации се интересуват от това да ръководят високопрецизни симулации.
3. Много е евентуално да живеем в симулация.
Твърденията на Бостром, които той назовава “твърдение за симулацията ”, се базира на концепцията за компютър толкоз мощен, че да разреша на постчовешка цивилизация да ръководи своите “наследници ” като в симулация. Бостром също по този начин отбелязва, че е по-вероятно ние да сме измежду ръководените мозъци, в сравнение с ние да сме ръководещите. Идеята за върховен изкуствен интелект (AI), който ни ръководи е и една от аргументите да процъфтява бизнесът с частни бункери и средства за оцеляване в постапокалиптичен свят.
Снимка: by Lawrence Berkeley National Laboratory (wikimedi Може ли изказванията на Ник Бостром да бъдат научно доказани или те вечно ще останат догадка? През 2012 физици от Вашингтонския университет (ВУ) преглеждат опцията хипотезата на Бостром да бъде тествана. Заключението е, че тестването на сходна догадка е допустимо, само че не и в близкото бъдеще.
Човечеството е надалеч от компютърното развиване нужно, с цел да се сътвори модел, които да симулира Вселената по метод, който би удостоверил или отхвърлил концепцията на Бостром. Мартин Савидж, професор по физика във ВУ споделя: “За момента суперкомпютри, които употребяват техника наречена решетъчно-квантова хромодинамика и започвайки от основоположните физични закони, които ръководят Вселената, могат да симулират единствено доста дребна част от Вселената, до размер 1 стотрилионна от метъра - малко повече от ядрото на атома. ” Макар компютърните технологии да се развиват стремглаво, наподобява ще би трябвало много да изчакаме преди физиците да могат да потвърдят или отрекат “твърдението за симулацията ” на Ник Бостром.
Снимка: by Web Summit (www.flickr.com) Освен, че е измежду най-успешните дами покер играчи в света, британката Лив Боере е и човек на науката. Завършила астрофизика с почести в Манчестърския университет, Боере поема по професионалния път на играта с карти без да загърбва своето друго занятие. През 2016 Лив споделя в своя блог поддръжката си за хипотезата, че живеем в симулация ръководена от свръхмощен компютър. Повод за нейния пост е излизането на играта No Man’s Sky.
No Man’s Sky е упорит план на дребен екип програмисти. Вдъхновена от творчествата на Айзък Азимов, Артър Кларк и Робърт Хайнлен, в No Man’s Sky играчът би трябвало да оцелее във Вселена, която се състои от 18 квинтилиона планети със лична атмосфера, флора и фауна. Именно основаването на толкоз доста небесни тела провокира възторг измежду гейминг промишлеността, показвайки опциите на модерните компютри. За да доближат до сходна численост виртуални обекти основателите на играта употребяват математически модели като параметризиран детерминиран логаритъм.
По мотив No Man’s Sky Лив Боере написа: “Не мога да помисля за по-силно доказателство, което да поддържа теорията на симулацията - теорията, че нашата Вселена е симулация, която се извършва от необикновено мощен компютър ”. Боере добавя, че щом сходни достижения са вероятни толкоз скоро след изобретяването на компютъра, то други цивилизации най-вероятно имат в пъти по-мощни компютри. Лив също по този начин има вяра, че в случай че е допустимо да има безчет симулирани действителност то е малко евентуално нашата да е първоизточникът.
Снимка: by Marcin Wichary (flickr.com) Няма по какъв начин да не споменем и Матрицата - трилогията, която даде нов подтик на специфичните резултати в киното и чийто сюжет също се върти към концепцията за човечество, което е ръководено от висша софтуерна мощ. В случая с Матрицата обаче “ръководителят ” не е постчовешка цивилизация а AI, който съумява да подчини на волята си своите основатели - хората.
За момента AI не е кадърен да прави кой знае какъв брой комплицирани функционалности. Въпреки това значително учени и просветени в областта на компютърните науки предизвестяват, че безотговорното насърчаване на сходна технология не изключва действителен сюжет като в този Матрицата или Терминатор. Дори починалият Стивън Хокинг бе на мнение, че AI е сфера, с която доста би трябвало да се внимава, с цел да се избегне основаването на неконтролируем AI, който да поеме “юздите ” над нашия живот. Хокинг също по този начин бе последовател на концепцията за съществуването на безчет вселени - догадка, която сходно на тази за “симулацията ” мъчно би могла да бъде тествана със сегашните технологии.
Има голям брой хипотези по отношение на нашите генезис и битие. Повечето от тях не биха могли да “еволюират ” в теории, защото за момента няма компютър задоволително мощен, че да направи нужните калкулации. От друга страна, една от тези хипотези - тази за “симулацията ”, допуска, че съществува компютър толкоз мощен, че да ръководи нещо толкоз сложно като човешкия живот. За жал или не обаче колкото и да ни се желае да узнаем дали “симулацията ” е истина или не, съгласно учените сме много надалеч от приемането на сходен отговор. Може и да не сме подготвени да го получим.
