Живот в баланс – поставяйте ясни граници и правете това,

Живот в баланс – поставяйте ясни граници и правете това, което сърцето ви споделя

Психотерапевтът Стивън Джоузеф, създател на бестселъра „ Автентичност. Как да бъдете себе си ”, смята, че най-важното, което би трябвало да извършите за себе си е да живеете живот в баланс.

Трудно е да различите личния си интуиция от настройки, наложени извън, само че единствено по този начин можете да се развивате хармонично, да изграждате здрави взаимоотношения, да достигате професионални висоти и да се чувствате като пълноценна персона, а не набор от функционалности.

20 мъдри мисли на Джоузеф за здравословното самочувствие и достоверност

1. Бъдете себе си и не крийте възприятията си, тъй като тези, които ви съдят, не значат нищо за вас, а тези, които значат нещо за вас, няма да ви съдят.

2. Времето ви е лимитирано, тъй че не го хабете да живеете нечий различен живот. Не попадайте в клопката на догмата – т.е. не започвайте да живеете съгласно инструкциите на другите. Не позволявайте шумът на непознатото мнение да заглуши вътрешния ви глас. И най-важното – не се опасявайте да следвате апела на сърцето и интуицията си. В края на краищата те към този момент знаят какви в действителност желаете да станете. Всичко останало е второстепенно.

3. Понякога да не изказвате своите мисли и усеща е най-мъдрото решение. Въпреки това, с цел да останете правилни на себе си ден след ден, раболепието не е най-хубавата тактичност. Много по-добре е да разберете какви убеждения, полезности и мотивация имате и да почитате останалите.

4. За да станете уверени, би трябвало да приемете истината за себе си, даже и да е неприятна. Автентичният човек е почтен със себе си. Той непрекъснато следи себе си, търси къде и в какво не е правилен на себе си и се пробва да огледа на обстановката от различен ъгъл. С други думи, достоверността изисква неприкритост и дарба за действителна оценка на протичащото се.

5. Решението е постоянно в нас. Други няма да могат да ни кажат какви заключения да създадем или по кой път да вървим. Ние самите би трябвало да разберем това. Трябва да се научим да слушаме себе си и да не разрешаваме гласовете на другите да заглушават гласа на интуицията ни.

6. Ние се предпазваме от похвали, които не подхождат на визиите ни за себе си. Случвало ли ви се е в миналото да ви бъде изработен комплимент, само че сте се смутили, сменили сте тематиката или сте обърнали всичко на смешка? Ако е по този начин, тогава вашата реакция евентуално алармира за проблеми с персоналната стойност. Хората, които мислят зле за себе си, постоянно отхвърлят истинността на комплиментите, които получават. Изглежда, че пазят отрицателната визия за себе си, която са развили за себе си.

7. Любопитен абсурд: незабавно щом приемете себе си подобен, какъвто сте, стартирате да се променяте.

8. Да носите отговорност за своите дейности не значи да отчитате нелепостта си, а да вършиме заключения от случилото се, да си поставяте нови, по-ясни цели и да се вслушвате по-внимателно в интуицията си.

9. Признаците, че употребявате мощните си страни, са следните: чувствате се „ същински “, научавате нови неща; употребявате наново съществуващите си умения; коства ви се, че постъпвате извънредно правилно; усещате прилив на сила; вие сте изпълнени с възторг и вдъхновение.

10. Колкото повече благоприятни условия имаме, с цел да бъдем себе си, толкоз по-щастливи ставаме. И колкото сме по-щастливи, толкоз по-активно оказваме помощ на околните си да се подобрят. Но, в случай че капацитетът ни не бъде осъществен и заради това недоволството от себе си нараства в нас, безсилието се ускорява, ние живеем и действаме във щета на света. Не всички психически проблеми могат да бъдат сведени до липса на достоверност, само че множеството от тях.

11. Често, когато се сблъскваме с сложни обстановки като свада с сътрудници или напрежение на работна среща, се опитваме по някакъв метод да ги заобикаляме и избираме просто да не мислим за тях.

Връщаме се вкъщи от работа, включваме тв приемника и си наливаме чаша вино, или отиваме във фитнеса, или хващаме PlayStationа, с цел да се освободим от отрицателните страсти. Каквото и да вършим, сигурно не жадуваме за нови конфликти с сътрудниците и не желаеме да вървим на идната среща. Но в действителност тъкмо това ни е належащо, с цел да опознаем по-добре себе си.

12. Да усетиш, че нещо не е наред е половината борба, доста по-трудно е да промениш живота си. За да свалите маската пред себе си, се нуждаете от смелост; с цел да приемем това, което научаваме за себе си, се нуждаем от смирение; и с цел да се подхващат дейности, е нужна дисциплинираност.

13. Самочувствието е заложено в детството и се развива, до момента в който човек пораства, т.е. е неустойчив. При съществуване на мотивация можем да се променим много коренно. Въпреки това, за множеството хора това не е въпрос на секунди, а нескончаем развой, който може да продължи седмици, месеци или даже години. Пълното самопознание лишава цялостен живот. Дори в случай че към този момент се познаваме сносно, няма ограничаване за съвършенството.

14. Умението да се слуша е доста значимо за тези, които желаят да изградят здрави връзки с другите. Често слушаме хората с мисълта, че би трябвало да трансформират мнението си и да им покажем обстановката от нашата страна.

Спорим, молим, се скараме, хвалим, изнудваме, наскърбяваме – вършим всичко, с цел да може събеседникът да види обстановката през нашите очи. Правим това, тъй като самочувствието ни е ниско. Самоувереният човек не се стреми да промени никого.

15. Докато не опознаете личните си граници и не се придържате към тях, сте обречени да изпадате в сложни обстановки. Нека другите схванат, че в случай че не зачитат вашите граници, те също не почитат и вас.

Помислете и определете кое е задоволително за вас – както на работа, по този начин и вкъщи.

16. Малко от нас са в положение да оценят себе си обективно. Ние се крием по всевъзможен метод от истината, тъй като тя може да бъде доста, доста горчива. Понякога, умерената самозаблуда оказва помощ, само че в случай че непрекъснато използваме защитни механизми, имаме съществени психически проблеми, което е ясно очевидно за другари и сътрудници, само че не и за самите нас.

17. Хуморът е един от типовете отбрана, който може да се назова зрял. Превръщането на неприемливи импулси и мисли в добродушни, безгрижни истории или смешки оказва помощ на хората да не се пречупят.

18. Прехвърлянето на виновността върху другите е сигурен метод да спасите самочувствието си от удари. Повечето от нас по едно или друго време упрекват другите за личните си неуспехи, само че след няколко часа или дни те разбираме какво в действителност се е случило. Самочувствието ни може да пострада, само че е потребно прекарване. Опознаваме себе си по-добре, придобиваме по-реалистично мнение за себе си – и става по-лесно да си взаимодействаме със света.

19. Задачата ви е да определите вашите полезности и условия и да разберете, че те са в основата на самоунизацията – тогава ще започнете да контролирате вътрешните разговори със себе си и по различен метод ще се позиционирате, когато поддържате връзка с другите.

20. Кажете си: „ Никога няма да върша това, което сърцето ми не ми споделя. “ Няма да отивам на никакви събития, няма да се обаждам или пиша на никого, няма да спонсорирам нищо или да вземам участие в нещо, в случай че даже една клетка от тялото ми е срещу. Ще направя всичко, с цел да пребивавам живот в баланс и да остана правилен на себе си. ”

Вижте още: Поверие за алоето – има мощна положителна сила

Живот в баланс – най-важното, което би трябвало да извършите за себе си и околните си.