Живеем в общество, което се самоунищожава, което върви към собствения

Живеем в общество, което се самоунищожава, което върви към личния си край. Единственото значимо нещо за множеството хора през днешния ден е да са готини и богати, нищо повече, разяснява режисьорът Александър Морфов в изявление пред латвийско издание преди премиерата на представлението „ Тържеството “ по претекстове от пиесата на Томас Винтерберг в Театър „ Даилес “ в Рига. Целият текст на изявлението е оповестен на Morfov.com.
Да, това е началото на края. Не желая да съм неприятен оракул, само че е по този начин, предизвестява режисьорът и разяснява: Някои споделят, че това е просто краят на една ера, а не на човечеството изобщо, че идва нов свят, само че аз съм песимист. Защото съм тук и в този момент и виждам по какъв начин цялата тази сила се трансформира в нещо ужасяващо.

Според Морфов, в случай че погледнем по-мащабно, може да се каже доста. Всички знаем – има секрети, които се прикриват, въпреки и да са обществени секрети, за връзките сред корпорациите и мафията. Те обаче в никакъв случай не признават тези връзки, тъй като цялата общественост ще разбере за това.

Носителят на над 20 интернационалните театрални награди има вяра, че през днешния ден се разиграва една ужасяваща игра сред обществото и ръководещия хайлайф – всеки знае, че се случва нещо чудовищно, само че евентуално по инерция продължаваме да живеем, както до момента. Странно е, хората постоянно сами се успокояват, като си споделят – е, можеше да бъде и по-зле. Затова и не престават да избират все същите кретени, идиоти, нарушители даже.

За страдание, това е месомелачка – никой не се е отървал жив и здрав, тъй като машината ги е смляла до гнила купчина. Онези, които се престрашават да приказват истината, или са унищожавани, или сами си предизвикват това, като се затварят в личната си черупка. Имам доста почтени другари, които влязоха в политиката, само че бързо напуснаха тази среда и повече не си демонстрираха носа. Защото този развой ги е унижил, даже унищожил.

Режисьорът е уверен, че в случай че човек носи един куп вътрешни дефекти, той ще ги прояви, попадайки в общество с болен морал или изобщо без морал. А моралът се изпарява, щом един стартира да се има за по-голям от различен, щом е възможно да използваш „ по-нисшия” от теб, да го манипулираш, да го „ насилваш” по най-различен метод, освен това безнаказано.

Ако някой прави това и осъзнае, че няма никакви последствия, у него се появяват най-разнообразни стремежи и ламтежи. Това е началото на диктатурата, на фашизма. Това е моментът, в който отпадат всички забрани, които са поддържали обществото в продължение на хилядолетия, за които ни напомня даже и християнството, принуждавало индивида да се бои и да се подчинява на Божиите заповеди.

Модерната народна власт разрешава и толерира всичко, не осъжда нищо, каквото и да било, споделя театралният режисьор и прибавя, че не знае къде е истината, само че признава, че опълчването сред модерната народна власт и исляма, а в този момент и конфликтът сред двете, се основава на морал. Днешното западно общество напълно е изгубило морала си, разменило го е за облага и неограничени свободи - всичко е разрешено, няма никакви етични или човешки граници.

Човекът е несъвършено творение, несъмнено. Има главно предписание – човешките старания постоянно следват най-малкото противодействие. Човекът избира оня път, който е най-бърз, елементарен и преференциален. В нашето общество това се смята за обикновено, а не трябва.

Хората са не запомнили качества като почтеност, почитание и други сходни, в този момент те се смятат за „ кухи”, въпреки и нашите предшественици да са ги намирали за значими.

Нещо дребно и тривиално би могло да срине цялата тази голяма система на печалбарството, показва Морфов. Какво да вземем за пример би станало, в случай че всички банкомати откажат? Откъде вземаш пари? Колко носи човек в портфейла си спрямо това, което има в банката? Какво следва, в случай че се срине банковата система?

За няколко дни хората ще стартират да се избиват по улиците, тъй като, с цел да опази и отбрани личния си живот и живота на околните си, човек се трансформира в звяр. Само си представете една апокалиптична сцена, в която цялата тази голяма и красива система със всичките си вградени технологии бъде хвърлена във въздуха от някой случай или от хакерска офанзива, или от каквото и да било. Много хора ще стартират да се учат от нулата – по какъв начин се пали огън, по какъв начин се намира храна. Обаче градският човек разбиране няма по какъв начин да оцелее без техника, без ток...

Историята, несъмнено, ни е научила на това – краят на една цивилизация стартира, когато тя е в подем.

В подобен миг се появява новият човек, с ново мислене, с нови разбирания. Твърди се, че има вяра в новите генерации, индиго поколението, което ще поведе човечеството по пътя към неговото оцеляване. В това има известна логичност, защото всичко през днешния ден като че ли се е запътило към пропаст.

Според Морфов никой не може да каже какво следва. Повечето хора не се замислят над това. Сутрин отиват на работа, вечерите прекарват пред тв приемника, уикендите се забавляват. Трябва ли да се замисляме над това? Трябва. Ако не осъзнава какво се случва, човек трансформира живота си в непозната измислена и програмирана функционалност, вместо самичък да взема решение и самичък да го живее. Хората би трябвало да знаят какво и по какъв начин се случва, с цел да могат сами да вземат решения и да не са подвластни от нечия воля, с други думи – податливи и лесни за операция. Кои „ функции” са нужни на човек?

Да получава заплата, децата му да са здрави, да има занимателни излъчвания по малкия екран и всичко това ден след ден го вкарва в месомелачката. Резултатът е един човек, който се е трансформирал във функционалност. Хляб на масата, покрив над главата, сериали, децата на учебно заведение... Какво повече му би трябвало? Нищо.

Повече от ясно е, че това е неистина, че е операция, която ни трансформира в маса. Стадо овце.

Корпорациите, които ръководят света, имат една цел – всички страни, всички нации, всички народи да се трансфорат в стада, с цел да се ръководят по-лесно.

Разбира се, има към момента вяра, щом можем да се занимаваме с такива фантазми като театъра. Той ни дава опция да напомним на хората, че би трябвало да мислят и че не са длъжни постоянно да имат вяра на всичко и да одобряват всичко, което им се предлага. Не всяка истина е чиста монета, има и доста неистини измежду монетите. Театърът, несъмнено, не може да промени човек или да го трансформира във боец на истината, само че може да го накара да се замисли, декларира Морфов.

Докато човек може да разсъждава, към момента има вяра за смяна. Хората са длъжни да задават въпроси и, когато не могат да намерят рационален, логичен и честен отговор, да се опълчват или, най-малкото, да показват мнението си.

Когато човек се престраши да изрича мнението си, той намира съидейници, сплотява се с тях и става по-отговорен към личната си орис. Така не разрешава да го трансфорат в овца от стадото.

Дори освен това – това в действителност е последното, което ни е останало – да съхраним достолепието си.

Какво значение има дали си българин, руснак, немец? Важното е какво оставяш след себе си, хората те преценяват и съдят по това. Когато се справяш добре, хората не се интересуват от твоята народност, само че в случай че сбъркаш, те го оправдават с твоя генезис. Не бих желал да повеждам след себе си своите предшественици, показва Александър Морфов и прибавя: Предпочитам да съм самостоятелен и свободен, без положителното или неприятното, което националността би могла да прибави. Човек е важен с това, което е.