Молох – богът, за когото се изгаряха деца
Жертвоприношението на деца е явен, очеизваден смут, само че това не постоянно е било по този начин. В антични времена то се прави с вярата за по-голяма плодовитост както на народа, по този начин и за земята. Но един фетиш се откроява блестящо от останалите във връзка с този обред – култът към Молох, ханаанският господ на жертвоприношението на деца.
Молох
Религията на ханаанците като цяло е била комбинация от антични семитски вероизповедания. Практикувана от хората от региона на Левант най-малко от ранната бронзова ера, култът към Молох към момента е деен през първите няколко века след Христа.
Този текст датира от Средновековието, само че препратки към Молох се появяват и в преводите на старогръцки език на по-стари юдейски текстове. Разграничението датира от интервала на Втория храм (между 516 година прочие н. е. и 70 година прочие н. е.), преди Вторият храм на Йерусалим да бъде опустошен от римляните.
Антропоморфизираната фигура на бик на божеството нормално се изобразява в равинските юдейски текстове като бронзова скулптура, вътрешно нагрявана от огън. Именно в тази структура свещениците или родителите слагали децата да ги изгорят в жертва.
Баал Хамон
Древногръцки и римските създатели пишат приказки за тази процедура като най-ранните са истории за жертване на децата на Баал Хамон в Картаген – основният господ, който дава отговор за времето и плодородието.
В Библията децата са принасяни в жертва в Геена – околност отвън Ерусалим, непокътната особено за тази цел – за задоволство на Молох. Макар сигурно да е добре документирани в религиозните текстове, историческата и археологическата общественост към момента се колебае за идентичността на Молох и какъв брой тъкмо деен е бил култът към него.
Средновековният френски равин Шломо Ицхаки, прочут и като Раши, написва просторен коментар към Талмуда през 12 век. Неговият разбор на Книгата на Еремия 7:31 рисува ярка картина на тайнствата на поклонението на Молох, както е съгласно еврейските текстове:
Археологическите разкопки през 20-те години на предишния век откриват доказателства за изгарянето на деца в района, а откривателите откриват и буквите MLK, вписани върху голям брой артефакти.
Междувременно жертвоприношенията в Картаген наподобява са задоволително постоянно, че даже е направена свещена горичка и храм, отдаден на поклонението към Баал Хамон, който се асоциира с Молох.
Въпреки че библейският разкази разказват подиуми, в които децата „ минавани през огъня “ към Молох в Геена, ритуално място за жертвоприношение в античния юдаизъм, еврейските пророци групово осъждат практиката – те допускат, че такива жертви може да са направени от някакъв фетиш, само че са наказани и изхвърлени от ортодоксалната религия с анатема.
Учените към момента разискват дали картагенската процедура за жертвоприношения на деца не се разграничава от култа на Молох. Като цяло те са на мнение, че Картаген жертва деца единствено когато това е безусловно належащо – като изключително неприятна суша – до момента в който култът към Молох е доста по-редовен в жертвопринушенията.
Някои историци даже настояват, че тези религиозни общности въобще не са жертвали деца, а „ прекосяването през огъня “ е по-скоро лиричен, преносен израз – постоянно срещан в религиозните текстове – който най-вероятно се е отнасят до някаква част от обредните, която може и да в била мъчителна, само че не и смъртоносна. Като да вземем за пример израза „ да се роди още веднъж “ не би трябвало да се приема безусловно, че излиза отново от утробата на майка си за повторно – нещо, което самият Исус прецизира.
Учените съпоставят тези древен препратки с гръцки и латински разкази, в които се приказва за жертвоприношения, в които се изгарят деца в картагенския град Пуник. Плутарх, да вземем за пример, написа за изгаряне на деца в чест на Ваал Хамон, въпреки че простъпка тези жертви се посвещават на римските богове Хронос и Сатурн. Усложняващи обстановката условия са, че има аргументи да се счита, че тези изказвания са мощно пресилени от римляните, с цел да изкарат картагенците по-жестоки и по-примитивни в сравнение с са – въпреки всичко те са били горчивите врагове на Рим.
Шедьовърът на британския стихотворец Джон Милтън от 1667 година, „ Изгубеният парадайс “, разказва Молох като един от основните воини на Сатаната и един от най-великите паднали ангели, с които дяволът разполага. Той се изрича в Народното събрание на Ада, където се застъпва за незабавна война против Бога и по-късно е уважаван на Земята като езически господ.
Романът на Гюстав Флобер от 1862 година за Картаген, „ Salammbô “ („ Саламбо “, именуван също „ Пред стените на Картаген “) изобразява процеса на жертвоприношение на деца, което картагенците следват, в поетични детайлности:
