Жените не са като мъжете, те могат да обичат всяка форма
Жените не са като мъжете, те могат да обичат всяка форма.
По-малко са склонни към омерзение.
Привличането при тях стартира от вътрешното и когато същността на един мъж ги трогне, формата става вторична и даже, по този начин е при мен, формата ти може да бъде израз на твоята вътрешна хубост.
За мъжете е по-тежко. Те се боят.
Красотата толкоз ги успокоява, че неналичието на вътрешна същина не ги отблъсква.
Любовта евентуално е най-сериозната от всички илюзии, болест, която ни сграбчва от вътрешната страна, само че не можем да се лишим от нея.
Светът ни е толкоз безсрамен, че и най-дребният ентусиазъм към естетика, най-дребният идеализъм се одобряват за доверчивост.
Хората вършат всичко, с цел да не помнят своето страдалчество.
Аз пък съм се настанил в моето като в обстойно имение, в което всяко помещение си има свое предопределение, собствен жанр, свои особености.
Издигам тъгата си в фетиш, на който върша жертвоприношения всеки ден, без да се усещам откъснат от света, в друг ъгъл от действителността, над която се нося като лястовичка.
Ако знаех всичко за теб, а ти всичко за мен, щяхме да се заобикаляме като двама негодници.
АНТОНИ КАЗАС РОС „ Енигма “
фотоси: www.pexels.com
