Пет неща, които трябва да знаем за Желязната завеса
„ Желязната завеса “ в началото е идеологически термин, който се трансформира във физическо разделяне сред комунистическа Източна Европа от Запад след края на Втората международна война, написа Агенция Франс Прес. Ето и пет неща, които би трябвало да знаете:
Името
Терминът „ желязна завеса “ се разпространява откакто е употребен за пръв път от някогашния английски министър председател Уинстън Чърчил в знакова тирада в колежа „ Уестминстър “ в американския град Фултън през март 1946 година.
„ От Шчечин на Балтийско море до Триест на адриатическото крайбрежие – желязната завеса се е спуснала над континента “, афишира Чърчил, който по това време е водач на опозиционната Консервативна партия.
Коментарът му се счита за първия намек за Студената война, която опълчва Съветския съюз и Запада над четири десетилетия.
Терминът обаче е фиктивен много по-рано. Руският публицист Василий Розанов написа в своята книга „ Апокалипсисът на нашето време “ от 1918 година: „ желязната завеса беше спусната, скърцаща и пукаща, в края на съветската история “, цитира БГНЕС.
Физическа преграда
Идеологическото разделяне сред следената от Съветския съюз Източна Европа и Запада последователно се трансформира във физическа граница, разпростряла се на хиляди километри.
За да спрат бягството на жителите си на Запад, доминираните от Съюз на съветските социалистически републики източни страни, стартират да издигат разнообразни форми на бариери – от бодлива тел, канавки и бетонни стени.
Разделителните граници са следени чрез сирени, наблюдателни кули, минни полета и въоръжена защита от бойци. Социалистическа Унгария издига първата права от стената през 1949 година – изграждайки 260-километрова ограда от бодлива тел по границата си с Австрия.
Берлинската стена
Берлинската стена е най-известното проявяване на Желязната завеса и се трансформира в нейн знак. През 1952 година Източна Германия, която е руски сателит-държава, построява буфер с широчина от 10 метра, употребявайки бодлива тел, по цялата си граница със Западна Германия.
Гражданите въпреки всичко можели да минават сред разделения Берлин, като към 3 милиона души напущат източната част за интервала 1952-1961 година. За да се спре всеобщото преселение Източна Германия стартира построяването на бетонна стена през 1961 година.
Берлинската стена – композиция от тел и заздравен бетон, се простира на 155 километра и е мощно охранявана.
Опити за бягство
На източноевропейските жители било позволено да посещават Запада единствено при строги условия, а тези, които се опитат да преминат без позволение, били предизвестени, че го вършат на личен риск.
Около 600-700 души умират при опит да избягат от Източна Германия, най-малко 136 намират гибелта си при Берлинската стена, демонстрират историческите данни.
Около 5000 души обаче сполучливо минават, като постоянно използваха новаторски средства.
Мъж употребява кабел, изстрелян с лък и стрела от покрива на постройка до жилището на родственик от другата страна на стената
Други бягат преплувайки берлинската река Шпрее, през тунели или с балони с парещ въздух.
Падането на Желязната завеса
През май 1989 година Унгария взема решение да отвори границата си с Австрия, което се трансформира и в първия пробив в Желязната завеса. На 19 август над 600 източногерманци, пристигнали на отмора в Унгария, се възползват от отварянето на един контролните пунктове на австрийската граница по отношение на провеждан общоевропейски пикник, с цел да избягат на Запад - първото сходно всеобщо бягство от 1961 година
Комунистическите режими в Източна Европа падат един след различен, без да се намеси Съветският съюз, ръководен тогава от Михаил Горбачов. Безпрецедентни демонстрации раздрусват Източна Германия.
На 9 ноември почитан началник на Източна Германия е заловен натясно с въпрос по кое време ще влязат в действие нови правила, предвиждащи свободно придвижване за източно немските жители. " Доколкото зная, незабавно ", измърморва той пред публицистите. Отговор, който отприщва вълна от хиляди поданици на Източен Берлин към контролните пунктове - защитата, объркана, най-сетне подвига бариерите.
Обзети от еуфория, берлинчани честват цяла нощ, възседнали стената, след това сграбчват кирки и стартират да я разрушават. През идващите две години се разпада и Съветският съюз.
Името
Терминът „ желязна завеса “ се разпространява откакто е употребен за пръв път от някогашния английски министър председател Уинстън Чърчил в знакова тирада в колежа „ Уестминстър “ в американския град Фултън през март 1946 година.
„ От Шчечин на Балтийско море до Триест на адриатическото крайбрежие – желязната завеса се е спуснала над континента “, афишира Чърчил, който по това време е водач на опозиционната Консервативна партия.
Коментарът му се счита за първия намек за Студената война, която опълчва Съветския съюз и Запада над четири десетилетия.
Терминът обаче е фиктивен много по-рано. Руският публицист Василий Розанов написа в своята книга „ Апокалипсисът на нашето време “ от 1918 година: „ желязната завеса беше спусната, скърцаща и пукаща, в края на съветската история “, цитира БГНЕС.
Физическа преграда
Идеологическото разделяне сред следената от Съветския съюз Източна Европа и Запада последователно се трансформира във физическа граница, разпростряла се на хиляди километри.
За да спрат бягството на жителите си на Запад, доминираните от Съюз на съветските социалистически републики източни страни, стартират да издигат разнообразни форми на бариери – от бодлива тел, канавки и бетонни стени.
Разделителните граници са следени чрез сирени, наблюдателни кули, минни полета и въоръжена защита от бойци. Социалистическа Унгария издига първата права от стената през 1949 година – изграждайки 260-километрова ограда от бодлива тел по границата си с Австрия.
Берлинската стена
Берлинската стена е най-известното проявяване на Желязната завеса и се трансформира в нейн знак. През 1952 година Източна Германия, която е руски сателит-държава, построява буфер с широчина от 10 метра, употребявайки бодлива тел, по цялата си граница със Западна Германия.
Гражданите въпреки всичко можели да минават сред разделения Берлин, като към 3 милиона души напущат източната част за интервала 1952-1961 година. За да се спре всеобщото преселение Източна Германия стартира построяването на бетонна стена през 1961 година.
Берлинската стена – композиция от тел и заздравен бетон, се простира на 155 километра и е мощно охранявана.
Опити за бягство
На източноевропейските жители било позволено да посещават Запада единствено при строги условия, а тези, които се опитат да преминат без позволение, били предизвестени, че го вършат на личен риск.
Около 600-700 души умират при опит да избягат от Източна Германия, най-малко 136 намират гибелта си при Берлинската стена, демонстрират историческите данни.
Около 5000 души обаче сполучливо минават, като постоянно използваха новаторски средства.
Мъж употребява кабел, изстрелян с лък и стрела от покрива на постройка до жилището на родственик от другата страна на стената
Други бягат преплувайки берлинската река Шпрее, през тунели или с балони с парещ въздух.
Падането на Желязната завеса
През май 1989 година Унгария взема решение да отвори границата си с Австрия, което се трансформира и в първия пробив в Желязната завеса. На 19 август над 600 източногерманци, пристигнали на отмора в Унгария, се възползват от отварянето на един контролните пунктове на австрийската граница по отношение на провеждан общоевропейски пикник, с цел да избягат на Запад - първото сходно всеобщо бягство от 1961 година
Комунистическите режими в Източна Европа падат един след различен, без да се намеси Съветският съюз, ръководен тогава от Михаил Горбачов. Безпрецедентни демонстрации раздрусват Източна Германия.
На 9 ноември почитан началник на Източна Германия е заловен натясно с въпрос по кое време ще влязат в действие нови правила, предвиждащи свободно придвижване за източно немските жители. " Доколкото зная, незабавно ", измърморва той пред публицистите. Отговор, който отприщва вълна от хиляди поданици на Източен Берлин към контролните пунктове - защитата, объркана, най-сетне подвига бариерите.
Обзети от еуфория, берлинчани честват цяла нощ, възседнали стената, след това сграбчват кирки и стартират да я разрушават. През идващите две години се разпада и Съветският съюз.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ