Измерване на времето в древността
Желанието да се синхронизират дейностите ни по отношение на времето се е появило у хората преди към шест хиляди години, когато номадите са почнали да строят цивилизации.
Дотогава те деляли времето дневно и на нощ. Но сега, в който хората са почнали да усещат нуждата да координират дейностите си за осъществяване на публични събития, те сметнали за належащо да вкарат система за премерване на времето.
Някои хора мислят, че се самозаблуждаваме, когато мислим, че измерваме времето. Айнщайн е считал, че разликата сред предишното, сегашното и бъдещето е единствено устойчива заблуда.
През вековете хората са измервали времето по друг метод. В древността хората са основали първия хронометър благодарение на Слънцето.
Смята се, че египтяните са основали хронометри във тип на обелиски през трихилядната година преди новата епоха. Те хвърляли сенки в несъмнено време и по този начин отбелязвали по кое време идва обяд.
Две хиляди години по-късно египтяните създали първия безоблачен часовник. Циферблатът му бил разграничен на 10 елементи. Когато часовникът показвал обяд, трябвало да се реалокира стрелката му на 100 и осемдесет градуса, с цел да се мери следобедното време.
Този часовник не можел да работи при неприятно време. Освен това времето, което показвал, не било тъкмо, тъй като през другите сезони дните са били по-дълги или по-къси.
През тридесетата година от новата епоха над тридесет типа разнообразни часовници са били употребявани в Гърция, Италия и Малайзия. Дори през днешния ден Слънцето е в основата на системата на хронометража. Създали сме часовите пояси на планетата ни, с цел да имитираме въртенето на Земята към Слънцето.
Египтяните са били тези, които са създали първия способ за установяване на времето и през нощта, като са изобретили първия астрономически инструмент меркхет през шестстотната година преди новата епоха. Този инструмент представлявал обтегнат конец с тежест, който наподобява на отвес.
Египетските астрономи употребявали два меркхета, насочени към Полярната звезда, с цел да дефинират небесния меридиан в нощното небе. Времето се отчитало на правилото на секване на този меридиан от звездите.
Звездите се употребявали освен за отбелязване на отминаването на часовете, само че и отминаването на дните. Това премерване на въртенето на Земята се назовава звездно време. Когато избрана мислена точка измежду звездите пресече небесния меридиан, това е звездната среда на деня.
Преди епохи е бил изобретен и пясъчният часовник. Той е изработен от две стъклени колби с стеснен отвор сред тях. Пясъкът попада последователно от горната част в долната. Не постоянно обаче приключването на пясъка значи, че е минал един час. Пясъчният часовник може да бъде изработен по този начин, че да мери какъвто и да е откъслек от времето.
Водният часовник, прочут като клепсидра, бил измежду първите, които нямали потребност от Слънцето и звездите, с цел да работят. Той работел на правилото на измерването на количеството вода, която капе от един резервоар в различен. Клепсидрата била изобретена в Египет, само че бързо се популяризирала в целия свят и била настояща до двадесети век.
Древните гърци и римляни строяли големи водни часовници във тип на кули, а в Китай такива часовници били известни като Лу и постоянно били направени от бронз. Водният часовник обаче не е изключително прецизен.
В Китай бил известен часовник във тип на свещ, която била разграфена на часове. В момента, в който свещта изгаряла до несъмнено място, това отбелязвало изминаването на един час.
