Как да не зависим от одобрението на другите
Желанието да бъдем одобрявани добре от близките е един от естествените ни желания в живота. Нуждата от утвърждение е директно обвързвана с потребността от поддръжка и отбрана.
В живота си всеки човек минава през три съществени кръга на потребността да бъде подкрепян и одобряван и те построяват равновесието сред това да бъдем такива, каквито сме, и да се съобразяваме с мнението на другите. Ако равновесието се наруши, индивидът страда.
Постигането на здравословен баланс в връзките със заобикалящия свят е съществена задача на всеки субект. От това зависи в доста огромна степен по какъв начин индивидът се усеща със себе си и с другите.
Успехът от решаването на тази сложна житейска задача дефинира до каква степен индивидът се осмелява да следва личните си фантазии или избира да сбъдва непознатите. Доколко си разрешава да бъде подобен, какъвто е, и дали приема и другите такива, каквито са. Доколко има вяра в себе си или повече разчита на непознатата преценка.
Първи кръг - Родителите
Първият главен кръг, където се построяват тези позиции, е родителският. За децата родителят е безспорен престиж. Той е център на мъничкия им свят и потребността от утвърждение от този абсолют в живота е голяма. Всяко дете желае да бъде обичано, харесвано и одобрявано от родителите си. То бързо се ориентират кое държание му носи нужната му поддръжка и се стреми към това, което ще му донесе позитивни дивиденти.
Втори кръг - Приятелите
Вторият кръг е приятелският. В процеса на израстване индивидът попада измежду хора на неговата възраст с по-близко прочувствено положение, общи ползи и желания. Нуждата от разбирането и утвърждението на този кръг измества фамилията и става отправната точка на отношението, което имаме към себе си.
Трети кръг - Партньорът
Третият значим миг е утвърждението на колегата в живота. Ако реализираме баланс в връзките с него, ще се радваме на по-добра лична изява и ще разрешаваме такава и на другия човек.
Тези алегорично избрани кръгове в живота на всеки демонстрират, че по пътя си човек търси непрестанно утвърждение от средата, в която се движи. Понякога то е толкоз надценено, че става нездравословно, трансформира се според, която обезличава, смачква, потъпква личните достолепия и качества.
За да се избегне такава опция, би трябвало добре да се очертаят границите, които са здравословни и отвън които не трябва да се излиза. За да не се нарушава салдото и да не се излезе отвън разрешеното, би трябвало да се осъзнаят някои елементарни истини:
1. Не можем да харесваме всички и не може всички да ни харесват. Няма съвършени хора и не е нужно да има. Имаме право на своите недостатъци и би трябвало да ги позволим на другите;
2. Понякога търсим утвърждение от външния свят, тъй като сами не утвърждаваме себе си. Това е неверно. Колкото и положителни мнения да идват извън, те не могат да заменят личната преценка. Човек може да бъде благополучен единствено когато самичък се харесва;
3. Одобрението е нужно, с цел да сътвори възприятие на сигурност, отбрана от самотност и отменяне. Там, където търсим утвърждение най-вече, сме най-уязвими. Това са сензитивните ни, заболели места. Там са най-големите страхове и неустановеност. Трябва постоянно да помним, че са и най-големите благоприятни условия да се развиваме и потвърждаваме.
