Защо хората вярват на фалшиви новини?
Жаклин Ф. попаднала на подправената вест в " Инстаграм ": протестиращи в Чили били измъчвани и даже бесени от служители на реда в една станция на метрото. Това се твърдяло в обява във вестник, оповестена в " Инстаграм ". През 2019 година чилийците стачкуваха против повишаването на билетчетата за метрото. " Бях изцяло шокирана ", признава дамата.
Първата стъпка е набелязването на зложелател
И в случай че Жаклин Ф. е попаднала инцидентно на тази подправена информация в обществените мрежи, доста други избират да имат вяра на популяризираните тайни теории. " Всичко зависи от настройките ни - имаме вяра на легенди и тайни теории, в случай че авансово сме си построили избрани показа или сме си набелязали врагове, " споделя откривателят на спорове Андреас Цик. Това може да бъде да вземем за пример полицията, държавното управление или пък деятелите в битката против климатичните промени.
Страхът също играе основна роля, добавя доцентът по логика на психиката Андреас Капес от лондонския City University. " Например е допустимо някой, който се опасява от игли, да откаже да се имунизира, ", споделя той. Тогава той целеустремено стартира да търси информации за това, че имунизациите са рискови и че хората не трябва да се ваксинират. Затова е вярно да се питаме освен за какво хората не имат вяра, а и за какво не желаят да имат вяра на науката, счита Капес. Той не намира за приемливо обяснението, че от едната страна стоят образованите хора, а от другата - необразованите.
Конспирациите - средство за преборване на несигурността
Важна роля играе опцията да разграничаваме положителните от неприятните източници на информация, твърди невроложката Франка Парианен. Понякога хората са по-податливи на подправени вести, когато са изгубили надзор над живота си, тъй като до известна степен те им връщат контрола назад. " Светът за тях внезапно още веднъж става понятен. И в случай че вярващите в съзаклятнически теории са усещат несигурни, тогава те се пробват да убеждават и други хора. Защото в случай че още някой различен им повярва, това ги прави още по-уверени, " показва Парианен. В актуалната пандемия фактор се оказва и скуката. Тя способства за това хората да залитат по теории на конспирацията. " Сега те имат повече време да четат сходни уеб сайтове или да наблюдават групи ", споделя експертката. Когато се чувстваш част от някаква група, към този момент не си толкоз уединен, добавя Парианен.
Фалшивите вести не са артикул единствено на логиката на психиката на потребителите, а също и на обществените мрежи, счита старши научният помощник от Оксфордския университет Дженс Мадсън. По думите му, комбинацията от персонално мнение и логаритъм е рискова. Така да вземем за пример едно американско изследване стига до извода, че подправените вести се популяризират в " Туитър " доста по-бързо, в сравнение с същинските. " Дезинформациите съдържат постоянно прочувствен език, който е провокативен и звучи сензационно “, изяснява той. Понякога те са толкоз неуместни и " занимателни ", че се споделят и от хора, които въобще не имат вяра в тях.
Правилната и уважителна връзка е ключът
Хората, които имат вяра на тайни теории, въпреки всичко могат да бъдат разубедени с рационални причини, счита Андреас Капес. Само би трябвало да се избере подобаващият метод. " Ако да вземем за пример им противоречиш, те въобще няма да те слушат ", споделя психологът. По-добре е да се откри една обща основа, нещо, което споделят и двете страни, и тогава да се води полемика с включването на обстоятелства. Защото хората, които имат вяра на такива наличия, би трябвало да намерят нещо, което да им даде опора. Жаклин Ф. е изпитала прочут позор, откакто е схванала, че новината за измъчваните и бесени от полицията стачкуващи в Чили е подправена. След това е станала по-внимателна в инспекцията на това, което чете. " Ако не знам дали нещо е правилно или не, се пробвам да открия колкото се може повече информация по същата тематика. И внимавам да употребявам надеждни източници, а не несериозни уеб сайтове “, споделя тя.
Автор: Катрин Весоловски
Първата стъпка е набелязването на зложелател
И в случай че Жаклин Ф. е попаднала инцидентно на тази подправена информация в обществените мрежи, доста други избират да имат вяра на популяризираните тайни теории. " Всичко зависи от настройките ни - имаме вяра на легенди и тайни теории, в случай че авансово сме си построили избрани показа или сме си набелязали врагове, " споделя откривателят на спорове Андреас Цик. Това може да бъде да вземем за пример полицията, държавното управление или пък деятелите в битката против климатичните промени.
Страхът също играе основна роля, добавя доцентът по логика на психиката Андреас Капес от лондонския City University. " Например е допустимо някой, който се опасява от игли, да откаже да се имунизира, ", споделя той. Тогава той целеустремено стартира да търси информации за това, че имунизациите са рискови и че хората не трябва да се ваксинират. Затова е вярно да се питаме освен за какво хората не имат вяра, а и за какво не желаят да имат вяра на науката, счита Капес. Той не намира за приемливо обяснението, че от едната страна стоят образованите хора, а от другата - необразованите.
Конспирациите - средство за преборване на несигурността
Важна роля играе опцията да разграничаваме положителните от неприятните източници на информация, твърди невроложката Франка Парианен. Понякога хората са по-податливи на подправени вести, когато са изгубили надзор над живота си, тъй като до известна степен те им връщат контрола назад. " Светът за тях внезапно още веднъж става понятен. И в случай че вярващите в съзаклятнически теории са усещат несигурни, тогава те се пробват да убеждават и други хора. Защото в случай че още някой различен им повярва, това ги прави още по-уверени, " показва Парианен. В актуалната пандемия фактор се оказва и скуката. Тя способства за това хората да залитат по теории на конспирацията. " Сега те имат повече време да четат сходни уеб сайтове или да наблюдават групи ", споделя експертката. Когато се чувстваш част от някаква група, към този момент не си толкоз уединен, добавя Парианен.
Фалшивите вести не са артикул единствено на логиката на психиката на потребителите, а също и на обществените мрежи, счита старши научният помощник от Оксфордския университет Дженс Мадсън. По думите му, комбинацията от персонално мнение и логаритъм е рискова. Така да вземем за пример едно американско изследване стига до извода, че подправените вести се популяризират в " Туитър " доста по-бързо, в сравнение с същинските. " Дезинформациите съдържат постоянно прочувствен език, който е провокативен и звучи сензационно “, изяснява той. Понякога те са толкоз неуместни и " занимателни ", че се споделят и от хора, които въобще не имат вяра в тях.
Правилната и уважителна връзка е ключът
Хората, които имат вяра на тайни теории, въпреки всичко могат да бъдат разубедени с рационални причини, счита Андреас Капес. Само би трябвало да се избере подобаващият метод. " Ако да вземем за пример им противоречиш, те въобще няма да те слушат ", споделя психологът. По-добре е да се откри една обща основа, нещо, което споделят и двете страни, и тогава да се води полемика с включването на обстоятелства. Защото хората, които имат вяра на такива наличия, би трябвало да намерят нещо, което да им даде опора. Жаклин Ф. е изпитала прочут позор, откакто е схванала, че новината за измъчваните и бесени от полицията стачкуващи в Чили е подправена. След това е станала по-внимателна в инспекцията на това, което чете. " Ако не знам дали нещо е правилно или не, се пробвам да открия колкото се може повече информация по същата тематика. И внимавам да употребявам надеждни източници, а не несериозни уеб сайтове “, споделя тя.
Автор: Катрин Весоловски
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ