Лекуване на зависимости със зависимости – историята на морфина
Извлечен от опиума, само че надалеч по-надежден и мощен, морфинът трансформира фармакологията и метода, по който се облекчава болежка.
Самият опиат се получава от мака, Papaver somniferum, и се употребява, откогато ранните цивилизации за първи път го култивират от различен вид мак – Papaver somniferum. Една шумерска плочка на възраст 6000 години ни споделя, че известният опиат даже се появи в гръцката класика „ Одисея “, където се употребява за облекчение на признаците на меланхолия. Всички египтяни, гърци и римляни се радваха на растението досега, в който фараоните не го слагат в гробниците си. До 8 век използването на опиат се е популяризирала до Индия, Китай и Арабия, като последната в последна сметка развива и търговията с веществото.
Фридрих Сертюрнер, 1783-1841
Като чирак на аптекар в Падерборн, Германия, младият Фридрих Сертюрнер вижда по какъв начин разочаровани лекари се оплакват от непредсказуемостта на опиума на шефа му, който не може да направи доста повече от това да помоли доставчиците си за по-качествени партиди. Така осъзнава, че казусът в никакъв случай няма да се махне, до момента в който дозите не бъдат стандартизирани и по тази причина прави опити да изолира дейната съставна част в опиума, от която по-късно могат да се създадат надеждни дози.
Работейки вечер със остарялото съоръжение на фармацевта, Фридрих най-после съумява да получи вещество, което има тип на жълто-бял кристал. Полученото вещество се оказва алкалоид – първият създаден от растителен източник. След като организира опити с животни (включително и няколко кучета, които умират) и поправя дозите, Фридрих кръщава новото си лекарство на гръцкия господ на съня Морфей.
Разбира се, поради неналичието на сполучливи проби върху хора и неприятния способ, който употребява, с цел да го добие, първоначално откритието на Фридрих не е добре признато от здравната общественост. Обезверен, той остави работата настрани за няколко години, до момента в който един ден, с цел да се оправи със зъбобол, взима дребна доза морфин. След хубава сънливост, той взема решение, че в действителност откритието му е безвредно за използване върху хора. Но с цел да се увери въпреки всичко в сигурността му, той го тества върху локални деца…
За благополучие тестванията му потвърждават, че морфинът е относително безвреден и благонадежден и по този начин стартира да се следи интерес от здравната общественост, в това число от френския доктор Франсоа Мажанди. През 1818 година Мажанди разгласява труд за болкоуспокояващите и стимулиращи съня качества на морфина, а от средата на 1820 година фармацевтичните компании, в това число и тази на Хайнрих Емануел Мърк, стартират произвеждане на стандартизирани дози от лекарството.
Освен че се продава като обезболяващо, в началото морфинът се показва и като лекарство без пристрастяване, само че което лекува пристрастяване към алкохол и опиат. От 1853 година пък той се ползва посредством новооткритата тогава хиподермална игла непосредствено в кръвоносната система, което покачва потентността му.
Система за влизане на морфин
Лечението, става известно обаче, е по-лошо от самата болест. След тежката му корист в Американската революция (1861-1865 г.) хората стартират да осъзнават, че морфина е даже по-пристрастяващ от опиума. (Една от позитивните страни на това е, че до момента в който търси лек за морфиновата си взаимозависимост, добита по време на Гражданската война, доктор Джон Пембъртън изобретява Кока-Кола.)
…
Въпреки че морфинът е на ниска цена, хората в по-бедните страни постоянно нямат достъп до него. Според оценка от 2005 година на Международния съвет за надзор на опиатите, шест страни (Австралия, Канада, Франция, Германия, Обединеното кралство и САЩ) употребяват 79% от морфина в света. По-бедните страни, които са 80% от международното население, употребяват едвам към 6% от морфина в международен мащаб. Някои страни на процедура нямат никакъв импорт на морфин, а в други той рядко се предлага даже за облекчение на мощна болежка, до момента в който човек умира.
Експертите по болкоуспокояващи отдават дефицита на морфина на страха от евентуално пристрастяване и корист. Въпреки че морфинът е очевидно пристрастяващ, западните лекари считат, че си коства да се употребява и по-късно да се пациентът отбие от веществото, когато лекуването завърши.
