Посрещаме тленните останки на цар Фердинанд, създателя на европейска България
Тленните остатъци на цар Фердинанд ще бъдат посрещнати в България на следващия ден, 29 май.
Траурната гала стартира в 15:30 ч. в царския замък „ Врана “, тя е отворена за жители, оповестиха от Фонд " Цар Борис и Царица Иоанна ".
Първият цар от Третото българско царство лежи непогребан от 1948 година в криптата на църквата " Св. Августин " в баварския град Кобург. Там цар Фердинанд е положен във краткотраен саркофаг пред гробницата на родителите му - принц Август Сакскобургски и Готски и принцеса Клементина Орлеанска, се показва в известието.
На 29 май тленните остатъци на цар Фердинанд ще бъдат пренесени от град Кобург в София с боен аероплан. Ковчегът ще бъде свален тържествено и положен в катафалка, която ще отпътува към двореца „ Врана “.
Траурната върволица ще стартира от основния вход на парка на двореца и ще доближи до двореца „ Врана “. Там ще бъде посрещната от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, дружно със Западно и Средноевропейския митрополит Антоний, формален делегат на Светия синод, и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.
Траурната гала ще се организира пред централния вход на „ Врана “, след което ковчегът ще бъде подложен в централното предверие, където ще се състои малко сбогуване в фамилен кръг. След това вратите на двореца ще са отворени за жителите, искащи да отдадат последна респект пред ковчега на починалия цар Фердинанд.
Цар Фердинанд ще бъде положен в българската земя съвсем 75 години след неговата кончина.
Цар Фердинанд I и България
Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 година в столицата на Австрийската империя Виена. Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век ръководи няколко монархии в Европа – Англия, Белгия, Португалия и от 1887 година България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е щерка на последния френски крал Луи-Филип. Тя предизвиква упоритостта му да заеме българския трон и влага милиони златни франкове за модернизацията на България.
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкоз аристократично родословие, който по едно и също време е директен правоприемник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произлиза и от един от най-древните немски родове – Витините.
Бъдещият български държател е добре просветен, прави проучвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и написа на 5.
През 1887 година княз Фердинанд застава отпред на България. Това е един доста сложен интервал, в който съветската агитация против него е доста мощна, а западните сили не желаят да влизат в спор с Русия. Кризи, спорове, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма по какъв начин да не рефлектира върху младия княз. Признанието от Русия идва едвам в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната религия, а за негов кръстник е определен съветският император Николай II.
Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите персони в най-новата ни история. В документите от онази ера се признават доста негови скъпи качества като добър посланик, извънредно еластичен и ловък политик. И в това време човек с мъчителни упоритости – надменност, високо самочувствие стигащо от време на време до надутост.
Но цар Фердинанд I е на първо място реформатор, той има предпочитание да издигне България в Европа освен с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той насърчава Българска академия на науките, основава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, насърчава художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.
Страната ни изживява икономически напредък, строят се железници, заводи, пристанища, публични здания.
Това е равносметката от четвърт век ръководство, който се отбелязва през 1912 година, когато избухва Първата балканска война и България с дребни спирания води война за националното си обединяване до края на 1918 година, когато претърпява проваляне в Първата международна война.
Авантюрата от 1913 година и последвалото проваляне в Голямата война ще зачеркнат всичките му достижения. И за един дълъг интервал от време монархът ще бъде отговорен за всички беди на България.
Дългоочакваното завръщане
Директорът на Института за исторически проучвания към Българската академия на науките (БАН) проф. Даниел Вачков акцентира пред БГНЕС, че връщането на тленните остатъци на цар Фердинанд I е един честен въпрос и отношение към историята, което най-сетне е изчистено от конюнктурни страсти. „ Както при множеството български владетели и държавни глави, по този начин и при цар Фердинанд I има и впечатляващи триумфи, и провали. Но когато ти позволиш на един човек, който е оставил личното си име в твоята история, да бъде заровен на мястото, където е предходна по-голямата част от живота му, това е един значим честен жест. Това е знак, че българското общество помъдрява, че се отнася с повече уравновесено отношение към историята си. Това е едно доста положително решение “, сподели той.
Неговият сътрудник Николай Поппетров напомни, че цар Фердинанд I е бил български държател в продължение на 31 години, бил е реформатор, представител на една елитна династия и е с огромни заслуги към българската страна. „ Тогава за какво неговите кости да не бъдат върнати в България? Тук са заровени неговите две съпруги – княгиня Мария-Луиза в Пловдив и кралица Елеонора в Боянска черква, както и сърцето на неговия наследник цар Борис III. Това е един логически акт, още повече, че цар Фердинанд I беше подложен в една краткотрайна гробница в Кобург, което значи, че неговите тленни остатъци би трябвало да бъдат препогребани някъде “, съобщи пред БГНЕС историкът. Според него изборът на място, където да бъде заровен българският монарх, а точно параклис в двореца „ Врана “ е може би „ най-неутралното решение “.
„ Възстановява се някаква историческа причинност “, счита Николай Поппетров, за който битките в нашето общество кой къде ще бъде заровен или препогребан са „ странни “.
Дълго време над цар Фердинанд I тегнеха обвиняванията, че е „ немски сътрудник “ и главен провинен за крушението на националния блян, което пречеше на неговото завръщане.
Проф. Вачков означи, че цар Фердинанд I както в своите триумфи, по този начин и в своите неуспехи, не е единственият фактор, който е бил виновен за тях. „ За този впечатляващ интервал на рационализация принос има както владетелят, по този начин и неговите министър-председатели, като Стамболов, Стоилов и други Същото се отнася и за последствията от войните. Те не са резултат само и единствено от решенията на монарха “, акцентира историкът.
За Николай Поппетров цар Фердинанд I е на първо място европеец, който желае България да просперира и да има съвременна стопанска система и инфраструктура обвързвана с Централна Европа.
Той акцентира, че в процеса на рационализация личността на владетеля, изключително в България, изпъква. „ Позитивите, които има би трябвало да се разпрострат и върху българското общество. Лесно е да извадим царя и да кажем, той е отговорен единствено за неприятните неща, тъй като беше чужденец, не ни разбираше, а ние имахме други задания и нрав. Трябва да сме наясно, че в доста връзки цар Фердинанд I е бил подложен на едно недоумение, на едно отрицателно отношение, в това число на шантаж от политическите сили по основни въпроси, в това число и националния “, съобщи Поппетров.
Сега когато тленните остатъци на цар Фердинанд I се завърнат, може би е време да се премисли неговата ера, да се видят плюсовете и минусите, по този начин както беше направено в Австрия с епохата на Франц-Йосиф.
Според Николай Поппетров всяка ера има своите цветове. „ В доста отношение в епохата на цар Фердинанд има доста позитиви в културата, изкуството, дипломацията, основава се мощна войска спечелила блестящи победи, следи се стопански напредък. Задачата на историка е да оцени и светлините, и сенките на историята. Може би това е предизвикването при завръщането на цар Фердинанд I “, счита той.
За проф. Вачков когато се сложат на везните позитивните и негативните неща, явно през тези 31 години, в които цар Фердинанд I ръководи България, по-силно са показани позитивните. /БГНЕС
Траурната гала стартира в 15:30 ч. в царския замък „ Врана “, тя е отворена за жители, оповестиха от Фонд " Цар Борис и Царица Иоанна ".
Първият цар от Третото българско царство лежи непогребан от 1948 година в криптата на църквата " Св. Августин " в баварския град Кобург. Там цар Фердинанд е положен във краткотраен саркофаг пред гробницата на родителите му - принц Август Сакскобургски и Готски и принцеса Клементина Орлеанска, се показва в известието.
На 29 май тленните остатъци на цар Фердинанд ще бъдат пренесени от град Кобург в София с боен аероплан. Ковчегът ще бъде свален тържествено и положен в катафалка, която ще отпътува към двореца „ Врана “.
Траурната върволица ще стартира от основния вход на парка на двореца и ще доближи до двореца „ Врана “. Там ще бъде посрещната от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, дружно със Западно и Средноевропейския митрополит Антоний, формален делегат на Светия синод, и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.
Траурната гала ще се организира пред централния вход на „ Врана “, след което ковчегът ще бъде подложен в централното предверие, където ще се състои малко сбогуване в фамилен кръг. След това вратите на двореца ще са отворени за жителите, искащи да отдадат последна респект пред ковчега на починалия цар Фердинанд.
Цар Фердинанд ще бъде положен в българската земя съвсем 75 години след неговата кончина.
Цар Фердинанд I и България
Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 година в столицата на Австрийската империя Виена. Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век ръководи няколко монархии в Европа – Англия, Белгия, Португалия и от 1887 година България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е щерка на последния френски крал Луи-Филип. Тя предизвиква упоритостта му да заеме българския трон и влага милиони златни франкове за модернизацията на България.
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкоз аристократично родословие, който по едно и също време е директен правоприемник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произлиза и от един от най-древните немски родове – Витините.
Бъдещият български държател е добре просветен, прави проучвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и написа на 5.
През 1887 година княз Фердинанд застава отпред на България. Това е един доста сложен интервал, в който съветската агитация против него е доста мощна, а западните сили не желаят да влизат в спор с Русия. Кризи, спорове, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма по какъв начин да не рефлектира върху младия княз. Признанието от Русия идва едвам в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната религия, а за негов кръстник е определен съветският император Николай II.
Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите персони в най-новата ни история. В документите от онази ера се признават доста негови скъпи качества като добър посланик, извънредно еластичен и ловък политик. И в това време човек с мъчителни упоритости – надменност, високо самочувствие стигащо от време на време до надутост.
Но цар Фердинанд I е на първо място реформатор, той има предпочитание да издигне България в Европа освен с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той насърчава Българска академия на науките, основава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, насърчава художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.
Страната ни изживява икономически напредък, строят се железници, заводи, пристанища, публични здания.
Това е равносметката от четвърт век ръководство, който се отбелязва през 1912 година, когато избухва Първата балканска война и България с дребни спирания води война за националното си обединяване до края на 1918 година, когато претърпява проваляне в Първата международна война.
Авантюрата от 1913 година и последвалото проваляне в Голямата война ще зачеркнат всичките му достижения. И за един дълъг интервал от време монархът ще бъде отговорен за всички беди на България.
Дългоочакваното завръщане
Директорът на Института за исторически проучвания към Българската академия на науките (БАН) проф. Даниел Вачков акцентира пред БГНЕС, че връщането на тленните остатъци на цар Фердинанд I е един честен въпрос и отношение към историята, което най-сетне е изчистено от конюнктурни страсти. „ Както при множеството български владетели и държавни глави, по този начин и при цар Фердинанд I има и впечатляващи триумфи, и провали. Но когато ти позволиш на един човек, който е оставил личното си име в твоята история, да бъде заровен на мястото, където е предходна по-голямата част от живота му, това е един значим честен жест. Това е знак, че българското общество помъдрява, че се отнася с повече уравновесено отношение към историята си. Това е едно доста положително решение “, сподели той.
Неговият сътрудник Николай Поппетров напомни, че цар Фердинанд I е бил български държател в продължение на 31 години, бил е реформатор, представител на една елитна династия и е с огромни заслуги към българската страна. „ Тогава за какво неговите кости да не бъдат върнати в България? Тук са заровени неговите две съпруги – княгиня Мария-Луиза в Пловдив и кралица Елеонора в Боянска черква, както и сърцето на неговия наследник цар Борис III. Това е един логически акт, още повече, че цар Фердинанд I беше подложен в една краткотрайна гробница в Кобург, което значи, че неговите тленни остатъци би трябвало да бъдат препогребани някъде “, съобщи пред БГНЕС историкът. Според него изборът на място, където да бъде заровен българският монарх, а точно параклис в двореца „ Врана “ е може би „ най-неутралното решение “.
„ Възстановява се някаква историческа причинност “, счита Николай Поппетров, за който битките в нашето общество кой къде ще бъде заровен или препогребан са „ странни “.
Дълго време над цар Фердинанд I тегнеха обвиняванията, че е „ немски сътрудник “ и главен провинен за крушението на националния блян, което пречеше на неговото завръщане.
Проф. Вачков означи, че цар Фердинанд I както в своите триумфи, по този начин и в своите неуспехи, не е единственият фактор, който е бил виновен за тях. „ За този впечатляващ интервал на рационализация принос има както владетелят, по този начин и неговите министър-председатели, като Стамболов, Стоилов и други Същото се отнася и за последствията от войните. Те не са резултат само и единствено от решенията на монарха “, акцентира историкът.
За Николай Поппетров цар Фердинанд I е на първо място европеец, който желае България да просперира и да има съвременна стопанска система и инфраструктура обвързвана с Централна Европа.
Той акцентира, че в процеса на рационализация личността на владетеля, изключително в България, изпъква. „ Позитивите, които има би трябвало да се разпрострат и върху българското общество. Лесно е да извадим царя и да кажем, той е отговорен единствено за неприятните неща, тъй като беше чужденец, не ни разбираше, а ние имахме други задания и нрав. Трябва да сме наясно, че в доста връзки цар Фердинанд I е бил подложен на едно недоумение, на едно отрицателно отношение, в това число на шантаж от политическите сили по основни въпроси, в това число и националния “, съобщи Поппетров.
Сега когато тленните остатъци на цар Фердинанд I се завърнат, може би е време да се премисли неговата ера, да се видят плюсовете и минусите, по този начин както беше направено в Австрия с епохата на Франц-Йосиф.
Според Николай Поппетров всяка ера има своите цветове. „ В доста отношение в епохата на цар Фердинанд има доста позитиви в културата, изкуството, дипломацията, основава се мощна войска спечелила блестящи победи, следи се стопански напредък. Задачата на историка е да оцени и светлините, и сенките на историята. Може би това е предизвикването при завръщането на цар Фердинанд I “, счита той.
За проф. Вачков когато се сложат на везните позитивните и негативните неща, явно през тези 31 години, в които цар Фердинанд I ръководи България, по-силно са показани позитивните. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ