САЩ дърпат Европа в антикитайски съюз
Известният немски политолог Хенрик Мюлер написа в деловото списание Manager-magazin, че Съединени американски щати упорстват европейците да сдържат по-активно за Китай, който се трансформира в сериозна опасност за " груповия Запад " и се държи все по-агресивно.
Америка притиска своите съдружници да се причислят към антикитайския фронт, само че Европа на процедура не е в положение да отговори на китайското предизвикателство. На първо място, това се отнася до Германия, която е принудена да демонстрира въздържаност, защото е стопански най-силно привързана към Китай в Европа. В тази връзка немското управление е изправено пред алтернативата кое е по-важно: китайските пари или „ западната взаимност “.
В международната политика, напомня Мюлер, настават тектонични промени. Докато Пекин построява своята комерсиална империя „ Пояс и път “, отпуска пари на разрастващите се страни и реализира високотехнологична самостоятелност, администрацията на Джо Байдън се пробва да построи антикитайски фронт, като ангажира азиатско-тихоокеанските страни и Индия.
Особено рискова обстановка се развива към Тайван. Британският седмичник The Economist назова Тайван „ най-опасното място на земята “. Досега, споделят наблюдаващи, страхът от американски ответни ограничения е пречил на Пекин да завземе острова, само че салдото на силите от ден на ден се трансформира в интерес на Китай. Ситуацията в Хонконг също става гореща, където китайското управление на процедура е потъпкало всички задължения, поети след напускането на Англия. Около Китай има доста „ горещи точки “, без значение дали приказваме за Тайван, самостоятелна област Синдзян Уйгур, Хонконг или Южнокитайско море.
Как Европа може да отговори на „ новата настъпателност “ на Пекин? Във военно отношение Европейският съюз е слаб, написа Хенрик Мюлер, а стопански е все по-зависим от Китай. Това се отнася на първо място за Германия, за която китайският пазар е еднакъв по значение на американския. През 2020 година размерът на двустранната търговия сред Германия и Китай доближи 212,6 милиарда евро. Германските компании изнасят за " Поднебесната империя " не по-малко, в сравнение с за Съединени американски щати. Така че 36% от оборота на автомобилния колос Daimler-Benz пада върху Китай - повече от която и да е друга страна, концернът Volkswagen създава 42% от колите в Далечния изток. Общо германците са вложили 84 милиарда евро в Китай. Засега това е една десета от немските вложения в Европа, само че делът на Китай непрестанно нараства.
Според Bundesbank, немските компании са основали общо към 2300 дъщерни сдружения в Китай.
Подобни тесни стопански връзки изясняват зависимостта на Европа и Германия от Китай. Затова те се опасяват да ядосат Пекин и не желаят да го провокират намерено. Докато Съединени американски щати упорстват за консолидиран западен метод към Китай, Европейският съюз, управляван от Германия и с персонално присъединяване на немския канцлер Ангела Меркел, подписа капиталово съглашение с Китай в края на 2020 година, което Вашингтон не хареса изключително. Според редица западни медии това съглашение е „ изменничество “ във връзка с трансатлантическите сътрудници на Европейския съюз - Съединени американски щати и Англия, защото дава на Пекин едностранни преимущества в търговията.
![Над 50 % от германците считат, че Съединени американски щати има негативно въздействие върху международната народна власт]( "Над 50 % от германците считат, че Съединени американски щати има негативно въздействие върху международната народна власт")
Над 50 % от германците считат, че Съединени американски щати има негативно въздействие върху международната народна власт
Според проучване на „ Индекса на разбиране на демокрацията “ (Democracy Perception Index, DPI), извършено от института за...
Вашингтон обаче настойчиво „ прокарва “ антикитайската линия. Преди няколко седмици Съединени американски щати и най-близките им съдружници (Европейският съюз, Канада и Обединеното кралство) постановиха взаимни наказания против Китай с оглед нарушаването на правата на уйгурския народ. В отговор Пекин наложи контрасанкции, които затвориха влизането в Китай за редица европейски депутати.
Заплахата от стопански наказания от КНР е напълно действителна над Европа. Вече има образци за китайски блиц-отговор: когато Австралия зае по-строга позиция във връзка с правата на индивида в Китай, Пекин наложи необятен набор от наказания против нея, в това число търговски ограничавания, и също по този начин предложи на китайците да не посещават страната. Официалните и неофициални наказания на Китай единствено на предходната година костват на Австралия 48 милиарда $.
В Европа се опасяват да не попаднат сред воденичните камъни на американо-китайската борба и към този момент бият паника. Според немския мозъчен концерн Wissenschaft und Politik „ има заплаха ескалиращото стратегическо съревнование сред Съединени американски щати и Китай да се трансформира в систематичен световен спор “. В резултат на това ще се реализира „ деглобализация “ и светът ще бъде разграничен на две системи, които ще бъдат доминирани надлежно от Съединени американски щати и Китай. В този случай Европа ще се окаже в мъчно състояние. Според европейските наблюдаващи, Европейски Съюз прекомерно дълго изхождаше от комфортната причина, че политиката на Китай с отворени порти и икономическото развиване в последна сметка ще доведат до политическа и обществена либерализация.
Обаче се случи противоположното: Китай забогатя, само че от ден на ден не беше свободен. Тази наклонност беше изключително явна при сегашния китайски водач Си Дзинпин. Китай се трансформира в предизвикателство за Запада, както в икономическо, по този начин и в геостратегическо отношение. В Европа обаче беше придадено малко значение на този поврат в китайската политика. " Събуждането " стартира прекомерно късно, едвам през 2019 година Европейската комисия и Федералният съюз на немската промишленост BDI разгласиха документи, в които описваха Китай като стратегически съперник, който не се придържа към западните правила, полезности и интернационалните контракти, до момента в който непрекъснато преследвайки личните си национални ползи.
В актуалния свят, в който освен обменът на физически артикули, само че на първо място осведомителните потоци и технологиите играят значима роля, държанието на Китай става недопустимо за Запада. Хенрик Мюлер обаче декларира, че Европа и Германия са толкоз слаби, че не могат да се опълчват на световните упоритости на Пекин.
![Съединени американски щати към този момент не желаят разговор с КНДР за нуклеарното разоръжаване]( "Съединени американски щати към този момент не желаят разговор с КНДР за нуклеарното разоръжаване")
Съединени американски щати към този момент не желаят разговор с КНДР за нуклеарното разоръжаване
Съединени американски щати създадоха нов метод към КНДР, отказвайки се от концепциите за „ стратегическо самообладание “ и огромна договорка с Пхенян, към коит...
Германските анализатори считат, че Европа и Германия би трябвало да разработят обща политика по отношение на Китай, с цел да предотвратят неизбежните стратегически опасности. Сегашната обстановка обаче е такава, че европейците не са в положение да формулират своите ползи в китайска посока, камо ли да ги защитят.
Предпоставката за развиването на обща позиция на Европейски Съюз, съгласно немския политолог, би трябвало да бъде укрепването на вътрешното единение на Европейския съюз. В Съединени американски щати администрацията на Байдън се пробва да преодолее сложното завещание на Доналд Тръмп плюс коронавирусната зараза и ползва обществени и инфраструктурни промени. Само тогава американците ще могат да стартират борба против „ международната суперсила “ Китай, както и непредсказуемата Русия на Владимир Путин.
Европа към момента е надалеч от " антикитайските " цели на Америка, заключава Хенрик Мюлер. Предприемат се обаче първите стъпки, измежду които е последователното подсилване на военнополитическото съдействие с Америка. Преди неотдавнашното посещаване на държавния секретар на Съединени американски щати Блинкен в Европа, Европейски Съюз публично разгласи налагането на " синхронизирани със Съединени американски щати " наказания за пътешестване и активи на няколко китайски чиновници. Както означават наблюдаващите, това са първите наказания на Европейски Съюз против Китай от 1989 година, когато бяха потушени студентските демонстрации на площад Тянанмън. Съединените щати не имат намерение да се спрат на това и сформират необятна антикитайска коалиция, в която също имат намерение да включат Индия и редица страни от Азиатско-Тихоокеанския район.
Следващите резултати не закъсняха. Наскоро, под натиска на Съединени американски щати, Европейският съюз спря капиталовото съглашение с Китай, за което Германия настояваше от съвсем седем години.
Превод: Ганчо Каменарски
Америка притиска своите съдружници да се причислят към антикитайския фронт, само че Европа на процедура не е в положение да отговори на китайското предизвикателство. На първо място, това се отнася до Германия, която е принудена да демонстрира въздържаност, защото е стопански най-силно привързана към Китай в Европа. В тази връзка немското управление е изправено пред алтернативата кое е по-важно: китайските пари или „ западната взаимност “.
В международната политика, напомня Мюлер, настават тектонични промени. Докато Пекин построява своята комерсиална империя „ Пояс и път “, отпуска пари на разрастващите се страни и реализира високотехнологична самостоятелност, администрацията на Джо Байдън се пробва да построи антикитайски фронт, като ангажира азиатско-тихоокеанските страни и Индия.
Особено рискова обстановка се развива към Тайван. Британският седмичник The Economist назова Тайван „ най-опасното място на земята “. Досега, споделят наблюдаващи, страхът от американски ответни ограничения е пречил на Пекин да завземе острова, само че салдото на силите от ден на ден се трансформира в интерес на Китай. Ситуацията в Хонконг също става гореща, където китайското управление на процедура е потъпкало всички задължения, поети след напускането на Англия. Около Китай има доста „ горещи точки “, без значение дали приказваме за Тайван, самостоятелна област Синдзян Уйгур, Хонконг или Южнокитайско море.
Как Европа може да отговори на „ новата настъпателност “ на Пекин? Във военно отношение Европейският съюз е слаб, написа Хенрик Мюлер, а стопански е все по-зависим от Китай. Това се отнася на първо място за Германия, за която китайският пазар е еднакъв по значение на американския. През 2020 година размерът на двустранната търговия сред Германия и Китай доближи 212,6 милиарда евро. Германските компании изнасят за " Поднебесната империя " не по-малко, в сравнение с за Съединени американски щати. Така че 36% от оборота на автомобилния колос Daimler-Benz пада върху Китай - повече от която и да е друга страна, концернът Volkswagen създава 42% от колите в Далечния изток. Общо германците са вложили 84 милиарда евро в Китай. Засега това е една десета от немските вложения в Европа, само че делът на Китай непрестанно нараства.
Според Bundesbank, немските компании са основали общо към 2300 дъщерни сдружения в Китай.
Подобни тесни стопански връзки изясняват зависимостта на Европа и Германия от Китай. Затова те се опасяват да ядосат Пекин и не желаят да го провокират намерено. Докато Съединени американски щати упорстват за консолидиран западен метод към Китай, Европейският съюз, управляван от Германия и с персонално присъединяване на немския канцлер Ангела Меркел, подписа капиталово съглашение с Китай в края на 2020 година, което Вашингтон не хареса изключително. Според редица западни медии това съглашение е „ изменничество “ във връзка с трансатлантическите сътрудници на Европейския съюз - Съединени американски щати и Англия, защото дава на Пекин едностранни преимущества в търговията.
Според проучване на „ Индекса на разбиране на демокрацията “ (Democracy Perception Index, DPI), извършено от института за...
Вашингтон обаче настойчиво „ прокарва “ антикитайската линия. Преди няколко седмици Съединени американски щати и най-близките им съдружници (Европейският съюз, Канада и Обединеното кралство) постановиха взаимни наказания против Китай с оглед нарушаването на правата на уйгурския народ. В отговор Пекин наложи контрасанкции, които затвориха влизането в Китай за редица европейски депутати.
Заплахата от стопански наказания от КНР е напълно действителна над Европа. Вече има образци за китайски блиц-отговор: когато Австралия зае по-строга позиция във връзка с правата на индивида в Китай, Пекин наложи необятен набор от наказания против нея, в това число търговски ограничавания, и също по този начин предложи на китайците да не посещават страната. Официалните и неофициални наказания на Китай единствено на предходната година костват на Австралия 48 милиарда $.
В Европа се опасяват да не попаднат сред воденичните камъни на американо-китайската борба и към този момент бият паника. Според немския мозъчен концерн Wissenschaft und Politik „ има заплаха ескалиращото стратегическо съревнование сред Съединени американски щати и Китай да се трансформира в систематичен световен спор “. В резултат на това ще се реализира „ деглобализация “ и светът ще бъде разграничен на две системи, които ще бъдат доминирани надлежно от Съединени американски щати и Китай. В този случай Европа ще се окаже в мъчно състояние. Според европейските наблюдаващи, Европейски Съюз прекомерно дълго изхождаше от комфортната причина, че политиката на Китай с отворени порти и икономическото развиване в последна сметка ще доведат до политическа и обществена либерализация.
Обаче се случи противоположното: Китай забогатя, само че от ден на ден не беше свободен. Тази наклонност беше изключително явна при сегашния китайски водач Си Дзинпин. Китай се трансформира в предизвикателство за Запада, както в икономическо, по този начин и в геостратегическо отношение. В Европа обаче беше придадено малко значение на този поврат в китайската политика. " Събуждането " стартира прекомерно късно, едвам през 2019 година Европейската комисия и Федералният съюз на немската промишленост BDI разгласиха документи, в които описваха Китай като стратегически съперник, който не се придържа към западните правила, полезности и интернационалните контракти, до момента в който непрекъснато преследвайки личните си национални ползи.
В актуалния свят, в който освен обменът на физически артикули, само че на първо място осведомителните потоци и технологиите играят значима роля, държанието на Китай става недопустимо за Запада. Хенрик Мюлер обаче декларира, че Европа и Германия са толкоз слаби, че не могат да се опълчват на световните упоритости на Пекин.
Съединени американски щати създадоха нов метод към КНДР, отказвайки се от концепциите за „ стратегическо самообладание “ и огромна договорка с Пхенян, към коит...
Германските анализатори считат, че Европа и Германия би трябвало да разработят обща политика по отношение на Китай, с цел да предотвратят неизбежните стратегически опасности. Сегашната обстановка обаче е такава, че европейците не са в положение да формулират своите ползи в китайска посока, камо ли да ги защитят.
Предпоставката за развиването на обща позиция на Европейски Съюз, съгласно немския политолог, би трябвало да бъде укрепването на вътрешното единение на Европейския съюз. В Съединени американски щати администрацията на Байдън се пробва да преодолее сложното завещание на Доналд Тръмп плюс коронавирусната зараза и ползва обществени и инфраструктурни промени. Само тогава американците ще могат да стартират борба против „ международната суперсила “ Китай, както и непредсказуемата Русия на Владимир Путин.
Европа към момента е надалеч от " антикитайските " цели на Америка, заключава Хенрик Мюлер. Предприемат се обаче първите стъпки, измежду които е последователното подсилване на военнополитическото съдействие с Америка. Преди неотдавнашното посещаване на държавния секретар на Съединени американски щати Блинкен в Европа, Европейски Съюз публично разгласи налагането на " синхронизирани със Съединени американски щати " наказания за пътешестване и активи на няколко китайски чиновници. Както означават наблюдаващите, това са първите наказания на Европейски Съюз против Китай от 1989 година, когато бяха потушени студентските демонстрации на площад Тянанмън. Съединените щати не имат намерение да се спрат на това и сформират необятна антикитайска коалиция, в която също имат намерение да включат Индия и редица страни от Азиатско-Тихоокеанския район.
Следващите резултати не закъсняха. Наскоро, под натиска на Съединени американски щати, Европейският съюз спря капиталовото съглашение с Китай, за което Германия настояваше от съвсем седем години.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ