Чешка писателка гостува в Пловдив
Известната чешка писателка Бианка Белова, чийто татко е българин, се завръща още веднъж в България с литературни четения в Пловдив (3 май ) , София (4 май ) и Скопие (6 май). Поводът за това е новият ѝ разказ „ Островът “, който се чака да излезе дни преди литературните четения в изд. „ Изида “ в превод на български език на Деница Проданова. Гостуването на писателката се реализира с поддръжката на Чешкия книжовен център към Моравската библиотека в Бърно.
Авторката ще има литературно четене в Пловдив в границите на програмата на интернационалния книжовен фестивал „ Пловдив чете “ на 3 май от 18 ч. в културен център „ Тракарт “. Творчеството ѝ ще показа проф. Жоржета Чолакова, а събитието е в съдействие с катедрата по славистика на ПУ „ Паисий Хилендарски “.
На 4 май от 18 ч. Бианка Белова ще показа новия си разказ „ Островът “ в Литературния клуб на Столична библиотека. На събитието ще участва именитият български публицист Георги Господинов , който ще води книжовен диалог с авторката. За романа „ Островът “ ще приказва бохемистката доцент Ани Бурова.
Чешката писателка с български корени ще приключи литературното си турне на Балканите в столицата на Северна Македония – Скопие, където на 6 май ще вземе присъединяване в интернационалния книжовен фестивал и панаир на книгата в Скопие „ Саем на книга 2023 “ (4 – 10. 5. 2023). Събитието е в съдействие с македонското изд. „ TRI “, издало романа „ Езеро “ през 2019 година и изд. „ Slavika Libris “, което отпечатва романа „ Мона “.
„ Островът “ е като плетеница от истории – загадъчни, призрачни и изкусителни
Оплакан ден ще е, Господи,
в който на Съд ще върви
грешникът от гробното си ложе.
Сякаш времената на „ Приказки от хиляда и една нощ “ отново са пристигнали – по този начин разбунва въображението новата книга на Бианка Белова. Една от най-успешните чешки писателки през днешния ден, тя се гордее със своя български генезис. Предците ѝ са от Родопите – приказна земя, родила доста митове.
А точно на легендите е отдадена „ Островът “. Любовта на Изар и Нурит е необикновена… Той идва от далечни земи, а тя е непредпазливо държател на вцепенен от беднотия и предубеждения остров.
Но Изар знае по какъв начин да разцъфне шепата земя накрай света… И заразказва своите магични истории. В тях се смесват баснословни съкровища и невероятни геройства. Смъртта дебне на всяка крачка, а най-после не всеки път побеждава положителното.
Бианка Белова стартира да написа романа си „ Островът “ при започване на пандемията, когато постоянно прави паралели с чумния мор. Тя споделя, че с книгата си отдава респект на разказвачеството и историите, изследва в стила на огромния Умберто Еко по какъв начин в културата ни са се формирали усещанията за положително, нравственос, хармония и гибел. Пък и с мигане добавя, че имала огромно предпочитание да напише творба, в която да употребява думичката „ кервансарай “.
В „ Островът “ Белова в действителност съумява да сътвори място, в което историите са по-правдиви от действителността. Тя трансформира сюжетната линия на романа си в нещо като носеща структура, върху която „ закача “ безчет микроистории – някои са познати притчи и митове, други са действителни исторически събития, а не са малко и тези, които се раждат във въображението ѝ. По страниците дефилират вестготи, казаци, викинги, персийски шахове, венециански дожове, приказни същества от средновековните бестиарии и… лайносъбирачи. Вплетените истории последователно се сливат с действителността и идва миг, в който към този момент не знаем кои от тях са фактически претърпени от основния воин – сладкодумния повествовател Изар, и кои са мощно украсени или пък изцяло измислени. Книгата е изтъкана от мистерии, загадки и ориенталска феерия. Паралелите с „ Хиляда и една нощ “ са неизбежни, само че „ Островът “ е в същото време и житейската изповед на набожен християнин, на чиито рамене тежат доста грехове. Нуждата да се откри по-висш честен принцип, макар осъзнаването на личното несъвършенство, е една от централните тематики в книгата.
И въпреки критиците да споделят, че „ Островът “ е радикално друг от познатите към този момент и в България книги на Бианка Белова – „ Езерото “ и „ Мона “, даже родните ѝ фенове ще бъдат пленени от голямото благосъстояние на романа, от необузданата наслада от разказването. Защото, по думите на основния воин, „ нали историите ни защищават от нищетата и грозотата на тоя свят “.
Легенда за двата острова, разказана от Изар на дворяните
Далеч оттатък Атлантида има море, в което се намират два острова, напомнящи за Рая; цялостни са с всевъзможни животни и птици – цветни и пойни, а божествен плодове висят ниско от клоните на дърветата, задоволително е единствено пътьом да протегнеш ръка и да си откъснеш. Горският дивеч отива самичък при хората и им дава да го милват. Единият остров се назовава Женски и жителите му са единствено дами и еднорози. Другият пък е обитаем с мъже. На Женския остров царува пълноправие, предводителката се назовава Талестрис и всяка година се избира нова. Жените са си самодостатъчни, умеят да боравят и с мотика, и с лък. Мъжете би трябвало единствено да им посеят зърното. Веднъж в годината те идват от своя остров, засяват полетата и подаряват и дамите със семето си. Има и един обред, който стартира при пълнолуние, когато новата предводителка Талестрис оковава и изтезава техния предводител; само че след това го пуска, тъй като го обича. Предводителят опложда предводителката, останалите мъже още месец правят прелюбодеяния с останалите дами. Всеки шубрак там се тресе. След това мъжете отплават и взимат всички момчета, които тази година са трансферирали четиринайсет. Първият изпит, на който ги подлагат, е да стигнат до Мъжкия остров с гребане в тесни канута. Така дамите и мъжете живеят в съгласие – всеки на острова си, вовеки веков.
Читатели за „ Островът “
„ През цялото време, до момента в който четях, имат чувството, че сънувам – по невероятен и загадъчен, на моменти губещ смисъла си метод, само че все пак сън, от който не желая да се пробудя. “ (Re@ding_9-wine) „ Прекрасна книга за най-големите и най-малките неща. “ (robbe) „ Книга, в която се преплитат освен историите, само че и героите. Любов и ненавист, решителност, изменничество, горест и вяра. Кой може да каже кое е истина и кое неистина? „ Островът “ не е за всекиго и разбирам защо… За мен е драгоценност, благодаря за прелестните мигове. Изчетох я едновременно, тъй като просто не можех да я оставя настрани. “ (Arkagas) „ Книга и сюжет като драгоценен камък. Неочаквана, изненадваща творба. Приказка за възрастни. “ (ivanaga)
Читателските отзиви са от databazeknih.cz
Авторката ще има литературно четене в Пловдив в границите на програмата на интернационалния книжовен фестивал „ Пловдив чете “ на 3 май от 18 ч. в културен център „ Тракарт “. Творчеството ѝ ще показа проф. Жоржета Чолакова, а събитието е в съдействие с катедрата по славистика на ПУ „ Паисий Хилендарски “.
На 4 май от 18 ч. Бианка Белова ще показа новия си разказ „ Островът “ в Литературния клуб на Столична библиотека. На събитието ще участва именитият български публицист Георги Господинов , който ще води книжовен диалог с авторката. За романа „ Островът “ ще приказва бохемистката доцент Ани Бурова.
Чешката писателка с български корени ще приключи литературното си турне на Балканите в столицата на Северна Македония – Скопие, където на 6 май ще вземе присъединяване в интернационалния книжовен фестивал и панаир на книгата в Скопие „ Саем на книга 2023 “ (4 – 10. 5. 2023). Събитието е в съдействие с македонското изд. „ TRI “, издало романа „ Езеро “ през 2019 година и изд. „ Slavika Libris “, което отпечатва романа „ Мона “.
„ Островът “ е като плетеница от истории – загадъчни, призрачни и изкусителни
Оплакан ден ще е, Господи,
в който на Съд ще върви
грешникът от гробното си ложе.
Сякаш времената на „ Приказки от хиляда и една нощ “ отново са пристигнали – по този начин разбунва въображението новата книга на Бианка Белова. Една от най-успешните чешки писателки през днешния ден, тя се гордее със своя български генезис. Предците ѝ са от Родопите – приказна земя, родила доста митове.
А точно на легендите е отдадена „ Островът “. Любовта на Изар и Нурит е необикновена… Той идва от далечни земи, а тя е непредпазливо държател на вцепенен от беднотия и предубеждения остров.
Но Изар знае по какъв начин да разцъфне шепата земя накрай света… И заразказва своите магични истории. В тях се смесват баснословни съкровища и невероятни геройства. Смъртта дебне на всяка крачка, а най-после не всеки път побеждава положителното.
Бианка Белова стартира да написа романа си „ Островът “ при започване на пандемията, когато постоянно прави паралели с чумния мор. Тя споделя, че с книгата си отдава респект на разказвачеството и историите, изследва в стила на огромния Умберто Еко по какъв начин в културата ни са се формирали усещанията за положително, нравственос, хармония и гибел. Пък и с мигане добавя, че имала огромно предпочитание да напише творба, в която да употребява думичката „ кервансарай “.
В „ Островът “ Белова в действителност съумява да сътвори място, в което историите са по-правдиви от действителността. Тя трансформира сюжетната линия на романа си в нещо като носеща структура, върху която „ закача “ безчет микроистории – някои са познати притчи и митове, други са действителни исторически събития, а не са малко и тези, които се раждат във въображението ѝ. По страниците дефилират вестготи, казаци, викинги, персийски шахове, венециански дожове, приказни същества от средновековните бестиарии и… лайносъбирачи. Вплетените истории последователно се сливат с действителността и идва миг, в който към този момент не знаем кои от тях са фактически претърпени от основния воин – сладкодумния повествовател Изар, и кои са мощно украсени или пък изцяло измислени. Книгата е изтъкана от мистерии, загадки и ориенталска феерия. Паралелите с „ Хиляда и една нощ “ са неизбежни, само че „ Островът “ е в същото време и житейската изповед на набожен християнин, на чиито рамене тежат доста грехове. Нуждата да се откри по-висш честен принцип, макар осъзнаването на личното несъвършенство, е една от централните тематики в книгата.
И въпреки критиците да споделят, че „ Островът “ е радикално друг от познатите към този момент и в България книги на Бианка Белова – „ Езерото “ и „ Мона “, даже родните ѝ фенове ще бъдат пленени от голямото благосъстояние на романа, от необузданата наслада от разказването. Защото, по думите на основния воин, „ нали историите ни защищават от нищетата и грозотата на тоя свят “.
Легенда за двата острова, разказана от Изар на дворяните
Далеч оттатък Атлантида има море, в което се намират два острова, напомнящи за Рая; цялостни са с всевъзможни животни и птици – цветни и пойни, а божествен плодове висят ниско от клоните на дърветата, задоволително е единствено пътьом да протегнеш ръка и да си откъснеш. Горският дивеч отива самичък при хората и им дава да го милват. Единият остров се назовава Женски и жителите му са единствено дами и еднорози. Другият пък е обитаем с мъже. На Женския остров царува пълноправие, предводителката се назовава Талестрис и всяка година се избира нова. Жените са си самодостатъчни, умеят да боравят и с мотика, и с лък. Мъжете би трябвало единствено да им посеят зърното. Веднъж в годината те идват от своя остров, засяват полетата и подаряват и дамите със семето си. Има и един обред, който стартира при пълнолуние, когато новата предводителка Талестрис оковава и изтезава техния предводител; само че след това го пуска, тъй като го обича. Предводителят опложда предводителката, останалите мъже още месец правят прелюбодеяния с останалите дами. Всеки шубрак там се тресе. След това мъжете отплават и взимат всички момчета, които тази година са трансферирали четиринайсет. Първият изпит, на който ги подлагат, е да стигнат до Мъжкия остров с гребане в тесни канута. Така дамите и мъжете живеят в съгласие – всеки на острова си, вовеки веков.
Читатели за „ Островът “
„ През цялото време, до момента в който четях, имат чувството, че сънувам – по невероятен и загадъчен, на моменти губещ смисъла си метод, само че все пак сън, от който не желая да се пробудя. “ (Re@ding_9-wine) „ Прекрасна книга за най-големите и най-малките неща. “ (robbe) „ Книга, в която се преплитат освен историите, само че и героите. Любов и ненавист, решителност, изменничество, горест и вяра. Кой може да каже кое е истина и кое неистина? „ Островът “ не е за всекиго и разбирам защо… За мен е драгоценност, благодаря за прелестните мигове. Изчетох я едновременно, тъй като просто не можех да я оставя настрани. “ (Arkagas) „ Книга и сюжет като драгоценен камък. Неочаквана, изненадваща творба. Приказка за възрастни. “ (ivanaga)
Читателските отзиви са от databazeknih.cz
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ