Известна е репликата на Бойко Борисов, че той е завършил

" Известна е репликата на Бойко Борисов, че той е приключил два университета: Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. Очевидно при втория университет е минал с тройка „ по благосклонност ”. Личи му обаче, че в университет „ Тодор Живков ” е полагал изключителни усилия. ", написа в разбор за Дойче веле Евгени Дайнов. Ето какво гласи още той: 
" В момента повтаря, едно към едно, това, което Тодор Живков правеше в последните месеци на своето ръководство, като в същото време се пробва да включи тематики, разработвани от държавните управления на Българска комунистическа партия след Живков.
В края на 1980-те години националното надигане стартира с екологична тематика: настояването на русенци за чист въздух. В последните години на Борисовото ръководство, екологичните тематики също произвеждаха най-устойчивите митинги и негодувания. Тогава, по времето на Българска комунистическа партия, ръководещите от време на време се солидаризираха с негодуванията и обещаваха да оправят нещата с природата (лъжеха, схваща се); същото правеше до неотдавна и Борисов.
В края и на двата интервала съответстваха необяснимо (от позиция на логиката) пребиването на протестиращи и голям „ зелен ” митинг, бързо препълнен в политически. На 3 ноември 1989 това се случи сега, в който събралото се голям брой мина от „ Искаме чиста природа! ” към „ Демокрация! ” и „ Свобода! ”. На 25 юни 2020 година това се случи, когато зеленото шествие в София най-накрая извика „ Бойко вън! ”, откакто (както и своите предшественици) години наред отхвърляше да прави това, надявайки се властта да прогледне.
По някое време Живков беше решил да подкупва тези групи от популацията, които биха му помогнали да се задържи на власт: служители, полиция, войска. Парите бяха изхарчени, само че предстоящата помощ не се получи. Борисов също подкупи служителите, полицията и пенсионерите; даде обещание да подкупи всички останали. Не знам за служителите и полицаите; само че знам, че пенсионерите – изключително в дребните обитаеми места – са кръвно афектирани от раздадените им 50 лв.. ", написа Дайнов. 
" В последните си дни Тодор Живков се опита да оглави митингите против себе си. Останаха именити неговите реплики: „ Всеки ден, всеки час, навсекъде има матрял (за протести) ”; „ Да бех триесе години по-млад, днеска и аз щех да съм на улицата ”. С неумелото си подмазване на „ младите ”, тия дни Борисов се опита да направи същото.
Христо Иванов: Борисов продължава да работи за статуквото
" На България не ѝ би трябвало нова Конституция, а съответни неща да се трансформират в актуалната. Протестът желае оставка и отговорност на Гешев....
За разлика от Българска комунистическа партия, тогава подложена на неправдоподобен външен напън и от Изток, и от Запад, през днешния ден ГЕРБ се радва на поддръжката или най-малко на снизходителното неуважение от страна на Запада; от Изток признаци за напън също няма. Липсата на напън изяснява за какво Бойко Борисов е към момента на власт - за разлика от Живков, свален тъкмо една седмица след огромния екологичен митинг. Така на Борисов бе обезпечен равномерен преход - от това да бъде Тодор Живков към това, да се трансформира в Андрей Луканов.
В момента, макар голямата разлика в интелектуалните нива, Борисов влиза в ролята на Луканов. А последният си беше сложил за задача да откри метод да инкорпорира протестиращите към „ реформиращата се ” Българска комунистическа партия (станала Българска социалистическа партия през април 1990 г.), или да ги раздели и обезсили. Инкорпорирането беше неговата цел по време на Кръглата маса от началото на 1990 година. Поради непрестанния напън на улицата, това не му се получи.
Получи му се, обаче, да подлъже отсрещната страна да падне в два клопката: първият – бързи избори; вторият – тези избори да са за Велико национално заседание. Първият капан разчиташе на това, че тогавашната съпротива не беше подготвена за избори. Вторият – на това, че разнородният Съюз на демократичните сили, съдържащ партии от извънредно ляво (Нова СДП) до извънредно дясно (наследниците на Легионите) ще потъне в кавги по другите членове и алинеи на новата Конституция и ще се разпадне.
Така и стана. Веднъж приели концепцията за Велико народно събрание, отхвърлена във всички други страни от „ соцлагера ” (там незабавно схванаха, че това е капан), българските демократи се изпокараха между тях. В края на Велико народно събрание, Съюз на демократичните сили се разпадна на три елементи, които се явиха на изборите поотделно. А в това време, отново за разлика от всички останали „ соц ” страни, в България Българска социалистическа партия безапелационно завоюва юнските избори, изхарчвайки за задачата последните пари в страната. Ако се бяха провели през ноември, социалистите щяха да ги изгубят гръмотевично, защото пари в страната към този момент нямаше ", споделя още социологът.