Наскоро откритата планета Гоблин може да помогне да открием тайнствената Планета Х
Източник: Newfound Dwarf Planet ‘The Goblin’ May Lead to Mysterious Planet Nine
Учените се приближа още повече до откриването на тайнствената Планета Х, известна и като Деветата планета. Помощта пристигна от информацията за неотдавна открития галактически обект 2015 TG387, намиращ се в покрайнините на Слънчевата система, надалеч отвън орбитата на Плутон. Орбитата на този обект има всички особености, като и на другите небесни тела. Изкривяванията на орбитите на галактическите тела очевидно се дължат на гравитацията на някакъв доста огромен галактически обект, може би хипотетичната Планета Х.
„Тези отдалечени комически обекти наподобяват на трохички самун, водещи до Планетата Х“ – сподели ръководителят на това проучване Скот Шепърд от института Карнеги във Вашингтон. „Колкото повече от тях успеем да открием, толкоз по-добре ще можем да разберем външната Слънчева система, както и да открием въпросната планета, която съгласно нас, образува техните орбити. Това ще бъде изобретение, което ще промени нашите разбирания за еволюцията на Слънчевата система„.
2015 TG387 е доста особена измежду тези галактически трохички самун, тъй като е открита при относително равномерното проучване небето над северното и южното полукълба, а не при търсене на забавни галактически обекти, които да бъдат класифицирани в другите каталози.
Планетата джудже 2015 TG387 има два компаньона, също планети джуджета с сходни свойства. Това са 2012 VP113, която Шепърд и неговия сътрудник Чадуик Трухильо откриха през 2014 година след особено проучване на небето, и 90377 Седна.
Шепърд и неговите сътрудници за пръв път виждат 2015 TG387 през месец октомври 2015 година, употребявайки 8-метровия телескоп Subaru, ситуиран на вулканичния връх Маунтин Кеа в Хаваи. Учените нарекоха небесното тяло „Гоблин“ (The Goblin) поради датата на неговото разкриване и буквите TG в неговия показател. Екипът е имал потребност от още три години с цел да сформира орбитата на Гоблин. Това става посредством наблюдения в огромната чилийска обсерватория и телескопа Discovery Channel в Аризона.
2015 TG387 се върти към Слънцето по извънредно издължена елиптична орбита. Той се доближава до Земята на минимално разстояние 65 астрономични единици (разстоянието от Земята до Слънцето). Гоблин прави едно завъртане по своята орбита към Слънцето за към 40 000 земни години.
Само две други галактически тела имат по-отдалечен перихелий (2012 VP113 и 90377 Седна) и единствено един (2014 FE72) е с по-голямо разстояние на афелия. За съпоставяне, Плутон в никакъв случай не се доближава по-близо от 29,7 а.е. и в никакъв случай не се отдалечава от 49,3 а.е.
Шепърд и неговите сътрудници са пресметнали, че обектът 2015 TG387 е с диаметър 300 километра и неговата форма с огромна възможност е сферична. Ето за какво може да бъде систематизиран като планета джудже.
Орбитата на Гоблин доста наподобява на орбитите на другите отдалечени галактически тела. Най-вече по това, че най-външните елементи на техните елиптични орбити са групирани в една и съща част на небето, което идеално съответствува с концепцията, че това се дължи на гравитационното влияние на Планетата Х.
Съществуването на Планетата Х за пръв път бе препоръчано през 2014 година от Шепърд и Трухильо с цел да обяснят прекомерно странните орбити на 2012 VP113, Седна и другите трансуранови галактически тела. Първоначалните калкулации демонстрират, че тайнствената Девета планета би трябвало да е 10 пъти по-масивна от Земята, а нейната орбита да минава приблизително на 600 а.е. от Слънцето.
В новото проучване екипът на Шепърд е направил в детайли компютърно моделиране, с цел да може да ревизира по какъв метод гравитационният буксир на Планетата Х въздейства на орбитата на Гоблин. Моделът сподели доста подобие с другите отдалечени планети джуджета, както и че орбитата на TG387 2015 остава постоянна за доста дълъг интервал от време, съпоставим с възрастта на Слънчевата система.
„Този резултат е забавен най-вече с това, че Планетата Х очевидно въздейства на 2015 TG387 по същия метод, както въздейства и на другите доста отдалечени обекти на Слънчевата система“ – добавя Трухильо. „Симулацията не потвърждава, че в нашата Слънчева система има още една солидна планета, само че това е следващото доказателство, че там има нещо голямо„.
Шепърд съобщи, че възможностите за съществуването на Планетата Х са към 85%. Ученият не се учудва, че астрономите още не са я разкрили. „До там, където мислим, че се намира тази планета, има стотици астрономични единици до Слънцето. И даже да има нещо по-голямо от Нептун, то ще е мрачно и не може да бъде видяно от нашите телескопи“ – сподели Шепърд. Така да вземем за пример, Гоблин бе открит на разстояние към 80 а.е. от Слънцето.
„Все още не сме изучили Небето дотам, че да намерим толкоз мрачен обект. Във външната част на Слънчевата система елементарно може да се скрие нещо доста голямо„.
Учените се приближа още повече до откриването на тайнствената Планета Х, известна и като Деветата планета. Помощта пристигна от информацията за неотдавна открития галактически обект 2015 TG387, намиращ се в покрайнините на Слънчевата система, надалеч отвън орбитата на Плутон. Орбитата на този обект има всички особености, като и на другите небесни тела. Изкривяванията на орбитите на галактическите тела очевидно се дължат на гравитацията на някакъв доста огромен галактически обект, може би хипотетичната Планета Х.
„Тези отдалечени комически обекти наподобяват на трохички самун, водещи до Планетата Х“ – сподели ръководителят на това проучване Скот Шепърд от института Карнеги във Вашингтон. „Колкото повече от тях успеем да открием, толкоз по-добре ще можем да разберем външната Слънчева система, както и да открием въпросната планета, която съгласно нас, образува техните орбити. Това ще бъде изобретение, което ще промени нашите разбирания за еволюцията на Слънчевата система„.
2015 TG387 е доста особена измежду тези галактически трохички самун, тъй като е открита при относително равномерното проучване небето над северното и южното полукълба, а не при търсене на забавни галактически обекти, които да бъдат класифицирани в другите каталози.
Планетата джудже 2015 TG387 има два компаньона, също планети джуджета с сходни свойства. Това са 2012 VP113, която Шепърд и неговия сътрудник Чадуик Трухильо откриха през 2014 година след особено проучване на небето, и 90377 Седна.
Шепърд и неговите сътрудници за пръв път виждат 2015 TG387 през месец октомври 2015 година, употребявайки 8-метровия телескоп Subaru, ситуиран на вулканичния връх Маунтин Кеа в Хаваи. Учените нарекоха небесното тяло „Гоблин“ (The Goblin) поради датата на неговото разкриване и буквите TG в неговия показател. Екипът е имал потребност от още три години с цел да сформира орбитата на Гоблин. Това става посредством наблюдения в огромната чилийска обсерватория и телескопа Discovery Channel в Аризона.
2015 TG387 се върти към Слънцето по извънредно издължена елиптична орбита. Той се доближава до Земята на минимално разстояние 65 астрономични единици (разстоянието от Земята до Слънцето). Гоблин прави едно завъртане по своята орбита към Слънцето за към 40 000 земни години.
Само две други галактически тела имат по-отдалечен перихелий (2012 VP113 и 90377 Седна) и единствено един (2014 FE72) е с по-голямо разстояние на афелия. За съпоставяне, Плутон в никакъв случай не се доближава по-близо от 29,7 а.е. и в никакъв случай не се отдалечава от 49,3 а.е.
Шепърд и неговите сътрудници са пресметнали, че обектът 2015 TG387 е с диаметър 300 километра и неговата форма с огромна възможност е сферична. Ето за какво може да бъде систематизиран като планета джудже.
Орбитата на Гоблин доста наподобява на орбитите на другите отдалечени галактически тела. Най-вече по това, че най-външните елементи на техните елиптични орбити са групирани в една и съща част на небето, което идеално съответствува с концепцията, че това се дължи на гравитационното влияние на Планетата Х.
Съществуването на Планетата Х за пръв път бе препоръчано през 2014 година от Шепърд и Трухильо с цел да обяснят прекомерно странните орбити на 2012 VP113, Седна и другите трансуранови галактически тела. Първоначалните калкулации демонстрират, че тайнствената Девета планета би трябвало да е 10 пъти по-масивна от Земята, а нейната орбита да минава приблизително на 600 а.е. от Слънцето.
В новото проучване екипът на Шепърд е направил в детайли компютърно моделиране, с цел да може да ревизира по какъв метод гравитационният буксир на Планетата Х въздейства на орбитата на Гоблин. Моделът сподели доста подобие с другите отдалечени планети джуджета, както и че орбитата на TG387 2015 остава постоянна за доста дълъг интервал от време, съпоставим с възрастта на Слънчевата система.
„Този резултат е забавен най-вече с това, че Планетата Х очевидно въздейства на 2015 TG387 по същия метод, както въздейства и на другите доста отдалечени обекти на Слънчевата система“ – добавя Трухильо. „Симулацията не потвърждава, че в нашата Слънчева система има още една солидна планета, само че това е следващото доказателство, че там има нещо голямо„.
Шепърд съобщи, че възможностите за съществуването на Планетата Х са към 85%. Ученият не се учудва, че астрономите още не са я разкрили. „До там, където мислим, че се намира тази планета, има стотици астрономични единици до Слънцето. И даже да има нещо по-голямо от Нептун, то ще е мрачно и не може да бъде видяно от нашите телескопи“ – сподели Шепърд. Така да вземем за пример, Гоблин бе открит на разстояние към 80 а.е. от Слънцето.
„Все още не сме изучили Небето дотам, че да намерим толкоз мрачен обект. Във външната част на Слънчевата система елементарно може да се скрие нещо доста голямо„.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ