Източник: БНР, Програма „Христо Ботев“Къде са синдикатите? - този въпрос

Източник: БНР, Програма „ Христо Ботев “

Къде са синдикатите? - този въпрос постоянно може да се чуе по време на митинги или при нарушение на трудови права.

" Всъщност хората в България не са напълно наясно какво са синдикатите и по-скоро би трябвало да отговорим на този въпрос. Защото профсъюз е това, което си основал на работното си място в диалог с сътрудниците си за извоюване на по-добри условия на труд. И би трябвало да го сториш ти, тъй като няма кой различен да го направи за теб " – сподели в „ Нашият ден “ Ваня Григорова, стопански консултант на КТ " Подкрепа " и ръководител на „ Солидарна България “.

Миньорите да вземем за пример от време на време питат: " Къде са синдикатите и за какво не ни изкарват? " Отговарям: А вие говеда ли сте, че чакате някои да ви изкара?

Хората чакат да има едно деяние, което да ги изведе, без да е нужно тяхното волеизявление.

Това ненапълно е обусловено и от обстоятелството, че у нас и в Източна Европа липсват механизми, които да защищават сриването на синдикална активност под напорана пазарните механизми.

Синдикатът по определение е демократична организация, никой не може да те накара да участваш и да предприемаш дейности, което не се схваща в това число от синдикални членове.

Много време мина преди на сегашните митинги да се появят обществени и чисто синдикални претенции.

Никой от забележимите водачи на митинга не адресира такива послания. Лесно е да се каже, в този момент желаеме оставка, а какво ще стане след това, не ме интересува. Но когато не те интересува какво ще стане след това, получаваш нещо друго от това, което си желал и си мислел, че ще постигнеш.

Ако не успеем да убедим хората да се борят на работното си място, застрашени са освен трудовите им права, нерядко и физическата им цялост. Много хора започнаха да търсят опция да провеждат профсъюз на работното си място.

В България тече развой, при който работодатели, възползвайки се от коронакризата, освобождават чиновници, с цел да наемат нови на по-ниски заплата.

И тук идва съветът: Не напускайте работното си място, борете се за него! Ако в този момент напуснете в този момент, ще бъдете наети на по-ниска заплата.

Друг значим въпрос е къде е служащият? Как би могъл да влияе върху решенията на държавното управление, които лимитират правата му. Отговорът е Никак.

И тук идва разликата с страни като Франция или Гърция да вземем за пример, с които се съпоставяме и в които служащи провеждат национални стачки. Това е заложено в тамошното законодателство като опция, до момента в който у нас такава изцяло липсва.

Единственият орган за влияние е Тристранният съвет, по този начин нар. Тристранка, от която не зависи нищо - няма действителен механизъм за влияние.

На този декор би трябвало да се чака усилване на интензивността, само че парадоксално когато призовем към митинг - прекомерно малко хора се отзовават и не идват да пазят ползите си. Казват " Отивайте вие, нали ви заплащам членски импорт ", само че синдикатът не създава хора, не създава протестиращи, и в случай че не отидеш ти, никой няма да отиде да пази правата ти. "