Предсказанието на Хокинг за черните дупки е потвърдено!
Изследователите направиха още една крачка напред към пробното доказване на лъчението на Хокинг. Учените от Научния институт Вайцман в Израел оповестиха във Physical Review Letters, че благодарение на оптичен аналог на хоризонта на събития (лабораторен модел на физиката на черната дупка) са основали подтикваното излъчване на Хокинг.
Според Общата доктрина на относителността черните дупки сигурно ще се появят. Щом нещо навлезе оттатък хоризонта на събитията в сърцето на черната дупка, то не може да излезе още веднъж. Гравитационната мощ на черната дупка е толкоз мощна, че даже и най-бързото нещо във Вселената – светлината – не може да избяга от нея.
В Общата доктрина на относителността се твърди, че черните дупки не излъчват електромагнитно излъчване. Но през 1974 година Стивън Хокинг показва доктрина, съгласно която, в случай че се вземе поради квантовата механика, черните дупки излъчват нещо. Това теоретично електромагнитно лъчение, за което приказва той, се назовава излъчване на Хокинг. Лъчението на Хокинг наподобява на лъчение на черно тяло, основано от температурата на черната дупка, която е назад пропорционална на масата ѝ.
Значението на лъчението е, че черните дупки „ се изпаряват “ доста постепенно и непрекъснато. Но съгласно математическите калкулации радиацията е прекомерно слаба и по тази причина не може да се открие от актуалните принадлежности.
Копието, създадено от израелските учени, се пробва да пресъздаде лабораторен аналог на черна дупка. Той може да бъде основан от неща, които създават талази (като талази от флуиди, звукови талази в специфичен контейнер, светлина в оптично влакно и т.н.).
Лъчението на Хокинг е доста по-разпространен феномен, в сравнение с в началото си мислехме. Това може да се случи на всички места, където се основават хоризонти на събитията, било то в астрофизиката или от светлината в оптичните материали, водните талази или ултрастудените атоми – сподели физикът Улх Леонхард пред Physics World.
Те няма да възпроизвеждат гравитационните резултати на черната дупка, само че са разказани със същата матеманика, която разказва черните дупки в Общата доктрина на относителността.
Като източник на светлина учените употребяват инфрачервен лазер, а като материал в системата, която е създадена от Леонхард преди няколко години – фотонно-кристално влакно. Такива системи се употребяват за основаване на аналог на хоризонта на събитията за съответните разстройства. Поглеждайки нещата от позиция на физиката, основаната обстановка няма нищо общо с гравитацията, само че математическите уравнения, които ги разказват, са еквивалентни.
В опитите си учените употребяват нелинейните свойства на взаимоотношението на лазерните импулси и средата. Те изпращат два свръхбързи лазерни импулса, които имат разнообразни дължини на вълните. Единият от тях гаси другия, което води до смяна на коефициента на изкривяване. Крайният резултат е основаването на област, оттатък която сигналите не могат да излязат – тъй наречените аналог на хоризонта на събитията.
След това откривателите употребяват спомагателната светлина в системата, при което се усилва мощността на лъчение с негативна периодичност, т.е. „ негативната “ светлина черпи сила от „ хоризонта на събитията “. Това е симптом за подтиквано излъчване на Хокинг. Крайната цел на сходни проучвания е да се следи непринудено лъчение на Хокинг.
Това не е първият опит за приемане на излъчване на Хокинг в система – аналог на черна дупка. Първата сходна поръчка за наблюдаване се оказа погрешно интерпретирана, защото откривателите ѝ измервали излъчване на Черенков. Неуспешни са и направените опити в система от талази в течност и в Бозе-Айнщайнов кондензат.
