Изследователите на езика са затруднени, защото трябва да догонват промените,

Изследователите на езика са затруднени, тъй като би трябвало да догонват измененията, които стават все по-бързо – споделя професор Андреана Ефтимова – Обикновено те се случват в медийната среда и в полето на политическото говорене. Редно е обаче  всеки език да се развива, той е жив организъм, измененията са хубаво нещо, вършат ни по-гъвкави, усвояваме нови думи, които са свързани с нови феномени.  

От друга страна, изпадаме в едно несъгласие и постоянно обществото показва угриженост, че се използват прекалено много непознати думи. Чуждите думи, които към този момент са непотребни обаче, отпадат сами. Тревогата за езика е непотребна, счита тя. 

Дискусии, свързани с обедняването на езика,  има още от Възраждането. В известни литературни списания са се водили яростни полемики по какъв начин българският език ще изчезне, български книжовници се тюхкат за развалата – само че българският език е жив и до през днешния ден и става все по-удобен.

Проявите на езика на омразата се раждат най-много в обществените мрежи, той е идеологически стимулиран – изяснява професор Ефтимова – Ако се употребят две-три неприемливи думи, е простимо, само че когато непрестанно хората се облъчват с дискриминиращи и обидни изрази би трябвало да има ограничения. 

Чуйте още от диалога за езика с професор Андреана Ефтимова в „ Какво се случва “.

Снимка – uni-sofia.bg

Андреана Ефтимова е професор във Факултета по публицистика и всеобща връзка, СУ „ Св. Климент Охридски ”. Води лекционни курсове по медиен език и стилове на писането, езикови правила и кодификация, стилистика, езикът в интернет, невербална връзка и психолингвистика.