Мозъкът се радва на приятели
Изследователи са открили, че човешкия мозък реагира доста по-бързо на информация, обвързвана с наши близки и другари, в сравнение с известия, свързани с непознати.
Учените стигнали до този извод, като изучили области на мозъка, които вземат участие в обработката на обществената информация. Резултатите демонстрират, че при хората обществените съюзи надвишават общите ползи.
В работата, ръководена от лекар Ранди Бакнър от Харвардския университет, учените изследвали интензивността на медиалната префронталната зона на кората на полукълбата на мозъка.
Предишни проучвания са открили, че тази зона по някакъв метод е обвързвана със обществените взаимоотношения сред хората. Учените предположили, че тази област на мозъка може да реагира на информация, отнасяща се за някого, който познаваме, или с който имаме общи ползи.
Доброволците, взели участие в опита, разказали всичко за усетите и навиците на роднините и приятелите си. След това на всеки били задавани въпроси въз основата на тези данни. Една част от въпросите се отнасяла до непознати за доброволците хора, които обаче имали същите възгледи като тях.
По време на тестванията била направена енцефалограма, която записала интензивността на изучаваната зона на мозъка. Резултатите от проучването посочили, че оптималната интензивност в тази област имало тогава, когато доброволецът слушал нещо за роднините и приятелите си, а минимална интензивност имало, когато ставало дума за непознати.
При диалози за хора, които били бегли познати на доброволците, тази област също се задействала, а при споменаването на непознати, които имали същите възгледи като доброволците, мозъчната зона оставала пасивна.
Според създателите на изследването за хората по-голямо значение има роднинството и даже наскоро откритото запознанство, в сравнение с общите възгледи върху живота, споделени с непознати.
Според учените непосредствен до нашия обществен живот имат шимпанзетата, павианите и някои типове макаци. Всеки от тях се бори за място в йерархията си.
Шимпанзетата и павианите постоянно одобряват в групата си чужденци, стига държанието им да не опонира на откритото в групата. За тях собствен е този, който се държи по същия метод като тях.
При хората всичко това е назад. Роднината или познатият постоянно се разпознава от мозъка като собствен, без значение от държанието му, което може радикално да се разграничава от това на съответния човек.
И назад, човек, който не е прочут, се възприема като непознат от мозъка, без значение дали се държи по същия метод, както и останалите членове в групата.
Подобна обществена логика на психиката е присъща за маймуните, които живеят на неголеми фамилни групи, да вземем за пример горилите, орангутаните и гибоните. Тези маймуни са недоверчиви към чужденците, все едно те са безусловно разнообразни от тях същества, по тази причина пък демонстрират голямо самообладание към всяко нещо, което вършат роднините им.
Не е ясно дали тази психическа взаимозависимост е наследена от прадедите ни или се е получила в по-късно историческо време. Медиалната префронтална зона на мозъчната кора е доста антична конструкция, която извършва същите функционалности и при хората, и при човекоподобните маймуни.
Според учените най-вероятно преди време предците на индивида са живеели на дребни фамилни групи, когато към момента са живеели в горите и са водили дървесен метод на живот.
Когато предците на индивида са излезли в саваната, те трябвало да се обединят на по-големи групи, с цел да си намират по-лесно храна. Но логиката на психиката на индивида не се трансформирала – той към момента преценявал роднините си като свои-чужди по този начин, както го е правил представителят на фамилния клан примати, обитаващи гората.
Затова тези, които считат, че в актуалния свят фамилните връзки към този момент губят смисъла си, могат да бъдат спокойни. Въпреки всички достижения на техниката, науката и културата, актуалният човек вътрешно продължава да счита роднините и приятелите си за доста по-ценни от професионалното си занятие и от кариерата.
