Опитът на Сирия да произведе ядрено оръжие
Израелските Военновъздушни сили са известни с някои забавни походи в района, както и невидими изяви. Именно те ще се постараят да спрат Саддам Хюсеин да употребява своя нуклеарен реактор за проучвателен цели. През последната година се твърди, че незнайни Военновъздушни сили са съумели да ударят летище на Сирия и товарни самолети, ориентирани към Русия. Това обаче не е доказано от никого и участва единствено като слух.
Интересен факт е, че това не е единствената разходка на Израел до Сирия, освен това с бойни самолети. На 6 септември, 2007 година израелските изтребители взривяват една мистериозна апаратура покрай река Ефрат. Ударът има доста дребна реакция от Дамаск. Кибер-атаките и опитите на Сирия да активизира своята войска, остават заглушени от дипломацията и никой не обръща изключително внимание на тупането им в гърдите.
Нито едно друго арабско държавно управление не разяснява офанзивата, даже Израел не признава, че е летял до тази точка и има нещо общо.
Унищожаването на незнайната постройка не е определяно като акт на експанзия. По това време ще открием, че разузнаването показва редица проблеми и всички идват от Ирак, само че в това време никой не може да се концентрира върху другите проблеми. Мосад изиграва една особена роля, само че какво тъкмо можеше да се случи, в случай че тази офанзива не се беше случила?
Трудно е да се удостовери доколко е било развиването на Сирия в създаването на нуклеарно оръжие, само че напъните не могат да бъдат пренебрегнати. Най-вероятно в никакъв случай няма да бъде ясна и цялостната легенда по отношение на ползите на Сирия за добиването на нуклеарно гориво и основаването на оръжие за всеобщо поразяване, това ще продължи да е една секретна история, която няма да получи никакво място в легендите, само че знаем, че „ топлите “ усеща сред Сирия и Израел ще останат заледени вечно.
Сирия ще отхвърля до края на света, че в миналото е разполага с апаратура, работеща по нуклеарна стратегия, само че Международната Атомно-енергийна организация ще удостовери, че по фотосите, предоставени от спътници, това наподобява на нуклеарен реактор. Има доста въпроси по тематиката: каква тъкмо е била програмата, какъв брой напред са били сирийците и кои са били благодетелите, които са доставили нужните атрибути. Сигурно е, че не са били тъкмо толкоз близо, колкото Северна Корея и Иран, само че най-вероятно техническата помощ е била предоставена от тях, като Северна Корея е помогнала с построяването покрай Ефрат.
Дамаск би трябвало да премине през серия от механически тествания, с цел да може да доближи до някакво по-специално развиване. Сирийската стопанска система не може да си разреши такива вложения или даже да поддържа другите индустриални техники, изключително откакто не приказваме за Топлоелектрическа централа, а за атомен реактор.
Сирия има доста по-висок Брутният вътрешен продукт от Северна Корея, само че постоянно е подвластна от своите запаси и постоянно не може да се оправи с техническите проблеми, които пораждат в процеса. Сирия няма и големия петролен запас, който носеше самостоятелност на Иран и Ирак, с цел да финансират програмата си.
Това излиза наяве, откакто ударът е сполучлив и Асад няма по какъв начин да заплати нужната стойност, с цел да се радва на нуклеарно оръжие. Не съумяват да влагат даже средствата, с цел да построят или да поддържат въпросните заводи и лаборатории.
Когато една страна се снабди с нуклеарно оръжие, не е мъчно да видим, че незабавно ще притегли вниманието на съседите си. Сирия е в убийствена непосредственост до Израел, затова Мосад и компания ще наблюдават зорко всяко неверно придвижване. Трудно е да си помислим, че сходен опит ще остане неусетен. Една такава стратегия ще бъде постоянно уязвима в най-различни точки.
Никой няма по какъв начин да удостовери, че Сирия в миналото ще добие нуклеарни мощности и ще успее да изкове своята златна карта за самоограничение от нахлуване, само че даже и това да е по този начин, Израел няма желание да залага на шанса. Преди да се приказва за мощ и самостоятелност, идва Арабската пролет, а след нея и Сирийската революция. Режимът на Асад ще би трябвало да заплати много скъпо, с цел да резервира даже фантазията за произвеждане на атомна бомба.
Не е ясно дали в случай че войната не беше повлияла като фактор, Сирия щеше да успее да реализира проектите си. Войната се разви с много опасности и вяра на анти-режима да получи помощ от Европа и Съединени американски щати. Помощта е риторична и не съумява да наклони въобще везните. По пресмятане на разузнаването ще открием, че до 2011 година няма да има никакъв триумф. От друга страна е ясно, че Асад щеше да завоюва доста позиции и да употребява точно тази опасност.
Възможно е да се сътвори плутоний, създаването на някакви технологии и тренирането на бъдещите инженери, които да довършат започнатото. Подобна изненада ще накара всички да се замислят за наличието на Сирия в атомната карта, изключително с режима на Асад.
Още по-притеснителен фактор е, че в случай че имаше някакво знамение и нуклеарният материал беше стигнал до ръцете на Ислямска страна, възможностите да се озове на всички места другаде или да се стигне до една нова злополука, въобще не е дребен. Точно тази терористична група ще управлява въпросната точка. Най-вероятно интензивният реактор щеше да се пази много по-сериозно, само че до това не се стигна. Повече от ясно е, че организацията нямаше да стартира създаването на нуклеарно оръжие. Най-вероятно Сирия сама щеше да постави край.
Израел или някоя невидима другарска страна на Израел, съумява да прелети и да постави завършек на всички опити. Програмата е един обезверен опит да е съществена стъпка за основаването на атомна стратегия, само че завършва толкоз безславно, колкото и в самото начало. Няма информация по отношение на употребяваните ракети и точки.
