Сред викингите един народ е бил много по-агресивен от останалите
Викингите са известни с жестокостите си из непознатите земи – само че в този момент нови проучвания демонстрират, че жаждата за кръв не са били норма в цяла Скандинавия. Сравнявайки равнищата на принуждение, за които свидетелстват скелетите от епохата на викингите в Норвегия и Дания, създателите на проучването откриват, че междуличностните набези са били доста по-чести в северното кралство, до момента в който датчаните нормално са оставяли използването на мощ на управляващите.
Сред датските скелети единствено 7% демонстрират признаци на гибел вследствие на физическа контузия, като съвсем всички те са били обезглавени по време на „ публични “ изтезания. За разлика от тях, 1/3 от норвежките скелети демонстрират заздравели пострадвания – което демонстрира присъединяване в насилствени конфликти, които не са довели до гибел – до момента в който 37% демонстрират следи от смъртоносни контузии.
И до момента в който по-голямата част от датските убийства наподобява са били позволени от страната, създателите на проучването разказват норвежките като „ убийства от напълно друг темперамент “, като всички жертви са били „ нападнати с остриета и/или заострени оръжия “. Изненадващо е, че потреблението на принуждение не наподобява да е било непокътнато единствено за норвежците, а и за норвежките, което подсказва равнище на тъждество сред половете във връзка с обществения статус.
„ Сходствата в етиологията на контузиите сред норвежките дами и мъжете може да са показателни за това, че дамите са били действителна опасност за убийците си – към тях е било подхождано толкоз брутално, колкото към всеки различен зложелател – и по този метод да приказват за тяхното въздействие на политическата и обществената сцена “, пишат създателите.
За да получат по-добра визия за смисъла на насилието във всяко от двете общества, откривателите проучват разпространяването на мечове и други оръжия в гробовете от епохата на викингите: като цяло те са били доста по-разпространени в Норвегия, с един меч на 33 квадратни километра в района Рогаланд в югозападната част на страната.
В същото време в Дания е открит един викингски меч на 547 квадратни километра територия. Следователно, за разлика от Норвегия, наподобява, че датските викинги „ не са били тежко въоръжени “, което демонстрира, че опитът им в всекидневието евентуално е бил „ релативно спокоен “.
Обяснение за тези разлики може да се откри на руническите камъни от двата района, като античните надписи в Дания подсказват за по-разслоено общество от тези в Норвегия. В същото време в страната се намират доста повече замъци от епохата на викингите, в сравнение с в Норвегия, което приказва за по-голяма концентрация на властта.
Най-голямата централизация на тези датски монументи датира от втората половина на X в., когато страната е ръководена от именития Харалд Блутут. „ По този метод ръководството на Харалд се откроява като извънредно във връзка с самия размер на разкопавания на земята, което е индикация, че той е бил в положение да ръководи невиждани до момента количества запаси “, пишат откривателите.
При ръководството на подобен всесилен крал хората явно са били по-склонни да разрешават на управляващите да позволяват разногласия и да контролират потреблението на принуждение против нарушителите. За разлика от тях Норвегия наподобява е била по-скоро „ Див запад “, в който обособените хора са вземали нещата в свои ръце.
Въз основа на тези наблюдения създателите означават, че „ Дания явно е била цивилизовано пространство в степен, изненадваща за времето си. Норвегия, в противен случай, е показвала доста високи равнища на принуждение, а страхът от насилието е явен в степента, в която хората са се въоръжавали “.
„ Резултатите от тези модели допускат, че става дума за разнообразни общества в двете страни “, споделя в изказването си създателят на проучването Дейвид Джейкъбсън. „ Това е много поразително, защото известното догатката до този миг бе, че в обществено отношение викингска Скандинавия е била значително едно само хомогенно пространство. “
