Стъкло на Марс повдигна въпроса за живот на планетата
Изпратеният да учи Марс комически уред Марс Риконъсънс Орбитър откри парче стъкло в кратер на повърхността на Марс. Машината бе изпратена на Червената планета от американската галактическа организация НАСА през 2006 година.
Първите хипотези, появили се след откритието на невероятната находка, са, че стъклото се е образувало от отделилата се топлота след конфликта на астероиди с марсианската повърхнина. Предполага се, че в самото стъкло, в случай че в миналото бъде донесено на Земята за проучване, могат да бъдат открити дребни частици от времето на конфликта.
Откриването на марсианското стъкло възбуди и друга дълго водена полемика, а точно за живота на Марс. Находката е открита в 650-километровата котловина, в която има хидротермални пукнатини. Смята се, че те биха могли да поддържат живот под повърхността.
Отделно от това при започване на годината марсоходът на НАСА Кюриосити съумя да открие първото доказателство за течна вода на Марс. Учените от целия свят дефинираха това като стъпка от епохално значение при търсенето на минал живот на Червената планета.
От дълго време преди откритието на Кюриосити науката смяташе, че заради ниското атмосферно налягане на Марс водата на Червената планета има единствено две положение – твърдо и газообразно.
Колкото повече научаваме, толкоз по-интригуваща става Червената планета като евентуален дом за първичен живот в античното минало, а може би и в сегашното, споделя Дженифър Стърн от Центъра за галактически полети Годдард на НАСА.
С последните открития на Марс Риконъсънс Орбитър и Кюриосити от ден на ден ни убеждават, че на античния Марс е имало форма на азота, която може да е била употребена от микроорганизми за създаване на основни молекули като аминокиселините.
Това поддържа концепцията, че околната среда е съдържала съставки, нужни за съществуването на живот, споделя още тя.
