Коментар | Майбаси и пазара
" Изоставих пазарните правила, с цел да спася пазарната стопанска система ". През 2008 година - в разгара на международната финансова рецесия, тези думи на американския президент Джордж У. Буш провокираха много съществено покачване на вежди, само че те са показателни за едно от най-трудните извършения в политиката през последните години - салдото сред държавна интервенция в стопанската система и свободни пазарни връзки . През последните години той мощно се накланя в неправилната посока. Ограничаването на пазара в разнообразни браншове е инструмент, който от ден на ден държавни управления употребяват за разнообразни цели и защото светът е все по-свързан, това провокира все по-голяма лавина от държавни намеси. Насърчаване на вложенията, превъзмогване на коронавирус рецесията, зелена договорка, типичен дотации - всичко това изкривява пазара на доста места. Някъде за известно време тази политика може и да рационална, в случай че е направена добре. Задължително обаче държавната интервенция в стопанската система в някакъв миг води до проблеми. Три текста единствено в този брой на седмичния " Капитал " го демонстрират:
е типичен образец за рецесия в извънредно мощно подвластен от страната бранш, какъвто е производството на пшеница и слънчоглед. През годините българските производители първо започнаха да получават дотации, с тях финансираха мощното уедряване на този бранш, защото помощите се дават на декар - колкото повече, толкоз повече. После започнаха да получават дотации и посредством данъчни облекчения, като ги освободиха от данък върху горивата. Сега те, ненапълно предстоящо, желаят страната да се намеси и като ограничи конкуренцията им, като забрани вноса на по-евтиното украинско зърно. През седмицата несъгласието сред тях стигна доста високи равнища и започнаха да валят обвинявания към тях за това, че със дотациите си купуват скъпи коли, самолети и прочие разкош. Фокусирането върху " майбасите " обаче единствено заслепява да се види същинският проблем и той не е в земеделските производители. Печалбите, които те заявяват, не са направени с нарушение на разпоредбите. Правилата обаче явно са проблем. Или другояче казано, казусът са политиците, които след влизането на България в Европейски Съюз са управлявали земеделската политика - главно Движение за права и свободи. Сегашното държавно управление получава в тази рецесия необичаен късмет да реформира бранша, като върне в него повече пазар, отвори го за повече бизнесмени, увеличи качеството на българските храни, а оттова и здравето на хората. (Вижте всичко по тематиката за напрежението сред зърнопроизводителите и властта в текстовете, и ) Пазарът на асансьори в България естествено е доста по-малък от зърнения, само че там също може да се види ясно . Този бранш се задушава от голяма държавна регулация, която главно се оправдава като грижа за сигурността на хората. До края на тази година всички български асансьори би трябвало да са оборудвани със специфични " щитове ", които да пазят, ако асансьорът заседне сред етажите (1), хората в него съумеят да си отворят вратата изпод (2), тръгнат да излизат и се подхлъзнат (3). Реално това е нещо като налог " асансьор ", който жилищните здания би трябвало да платят под претекст, че има теоретична заплаха някой да нарани себе си, като вземе безразсъдно решение. Дори и за асансьорните компании това наподобява добре единствено първоначално - към този момент има най-малко един случай, в който Във фармацевтичния бранш държавната интервенция има повече учредения, в сравнение с другаде, само че когато относително постоянно стартира да има дефицити на разнообразни медикаменти в аптеките, това значи, че салдото с пазарните връзки е доста съществено нарушен . Грешката в тази ситуация е класическа за всяка държавна стопанска система - с цел да се държат цените ниски, вместо да се сътвори конкуренция, се поставя таван. Съответно фармацевтичните компании губят интерес да вземат участие на този пазар и
Свързани публикации За зърното и плявата: Театърът на Борисов и Пеевски и тихият протест в ПП-ДБ 20 септември 2023, 18:00
е типичен образец за рецесия в извънредно мощно подвластен от страната бранш, какъвто е производството на пшеница и слънчоглед. През годините българските производители първо започнаха да получават дотации, с тях финансираха мощното уедряване на този бранш, защото помощите се дават на декар - колкото повече, толкоз повече. После започнаха да получават дотации и посредством данъчни облекчения, като ги освободиха от данък върху горивата. Сега те, ненапълно предстоящо, желаят страната да се намеси и като ограничи конкуренцията им, като забрани вноса на по-евтиното украинско зърно. През седмицата несъгласието сред тях стигна доста високи равнища и започнаха да валят обвинявания към тях за това, че със дотациите си купуват скъпи коли, самолети и прочие разкош. Фокусирането върху " майбасите " обаче единствено заслепява да се види същинският проблем и той не е в земеделските производители. Печалбите, които те заявяват, не са направени с нарушение на разпоредбите. Правилата обаче явно са проблем. Или другояче казано, казусът са политиците, които след влизането на България в Европейски Съюз са управлявали земеделската политика - главно Движение за права и свободи. Сегашното държавно управление получава в тази рецесия необичаен късмет да реформира бранша, като върне в него повече пазар, отвори го за повече бизнесмени, увеличи качеството на българските храни, а оттова и здравето на хората. (Вижте всичко по тематиката за напрежението сред зърнопроизводителите и властта в текстовете, и ) Пазарът на асансьори в България естествено е доста по-малък от зърнения, само че там също може да се види ясно . Този бранш се задушава от голяма държавна регулация, която главно се оправдава като грижа за сигурността на хората. До края на тази година всички български асансьори би трябвало да са оборудвани със специфични " щитове ", които да пазят, ако асансьорът заседне сред етажите (1), хората в него съумеят да си отворят вратата изпод (2), тръгнат да излизат и се подхлъзнат (3). Реално това е нещо като налог " асансьор ", който жилищните здания би трябвало да платят под претекст, че има теоретична заплаха някой да нарани себе си, като вземе безразсъдно решение. Дори и за асансьорните компании това наподобява добре единствено първоначално - към този момент има най-малко един случай, в който Във фармацевтичния бранш държавната интервенция има повече учредения, в сравнение с другаде, само че когато относително постоянно стартира да има дефицити на разнообразни медикаменти в аптеките, това значи, че салдото с пазарните връзки е доста съществено нарушен . Грешката в тази ситуация е класическа за всяка държавна стопанска система - с цел да се държат цените ниски, вместо да се сътвори конкуренция, се поставя таван. Съответно фармацевтичните компании губят интерес да вземат участие на този пазар и
Свързани публикации За зърното и плявата: Театърът на Борисов и Пеевски и тихият протест в ПП-ДБ 20 септември 2023, 18:00
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ