Иван Костов поиска отмяна на плоския данък
Изключително остра рецензия против в този момент действщия плосък налог насочи Иван Костов. Това стана на провелата се през днешния ден научна конференция на тематика „ Десет години плосък налог в България ”, проведена от КНСБ.
Речта на някогашния министър председател и финансов министър беше записана от левия уебсайт " Барикада ", където можете да чуете и звуковия файл с изявлението на Костов.
Препечатваме я със единодушието на сътрудниците, а изпод е и коментарът на финансовия министър Владислав Горанов върху повдигнатите от Костов проблеми.
Иван Костов:
Основната цел на фискалната система е събиране на доходи, с цел да могат обществените институции да изпълнят предоставените им по закон, нужни и потребни за обществото и за неговото развиване функционалности и да разплащат направените с тази цел общи разноски. Следващата по приоритет е поддържането на макроикономическата непоклатимост, което значи, че тя става по-важна в сериозни моменти. Третата по приоритет е увеличение на общото богатство, посредством понижаване на неравенството, бедността и предоставяне на късмет на всеки.
Преди либертарианската данъчна промяна от 2003-2008 година – тук няма да тичам от политически дефиниции – и преди въвеждането на плоските директни налози от 10% и намаляването на социално-осигурителните вноски с 44% съгласно отчета на Национален осигурителен институт, бе осъществена и друга данъчна промяна преди 2000 година При нея първо данъкът върху приходите на физическите лица се облагаше с петстепенна прогресивна канара от 20% до 38% с необлагаем най-малко. Данъците, удържани при източника – дивиденти, ликвидационен дял и впрочем – бяха 15%, а след 2008 година – 5%. Корпоративният налог се облагаше с двустепенна канара от 23.5 до 28% без необлагаем най-малко. Средната социално-осигурителна вноска беше 37.4%, при 32.7% за трета категория. След това беше понижена до 22.5% за родените преди 01.01 1960 година и 16.5% на родените по-късно. Здравноосигурителната вноска беше 6%, нараснала след това на 8%.
Либертарианската промяна – това е доста значимо да се каже, като се приказва за неравенството – освободи роднините по права линия от данъчно облагане на наследствата и даренията, вкара необлагаем най-малко за тези по съребрена линия и снижи всички данъчни скали на локалните налози и такси върху даренията и наследствата.
Няколко предварителни бележки за сравненията сред сегашната и предходната данъчна промяна. Първо, явно до 2001 година, бе водена напълно друга фискална политика от днешната. Наричам я „ данъчен код на страната ”, тъй като разкрива по най-откровен метод върху кого ръководещите политици стоварват тежестта за издръжката на страната и кого облекчават от тази прехрана.
Второ – даже това да не се осъзнава от ръководещите, като натоварват директно жителите и компаниите със задължението да внасят доходи в страната, те ги ангажират с контрола и рецензиите върху нея – дали извършва функционалностите си, дали изразходва рационално и дейно всеки техен лев. Преките налози са непосредствената съпричастност на жителите и компаниите в осъществяването на държавните функционалности.
Правилото е: колкото по-малко вземат участие жителите и компаниите, толкоз повече не се интересуват от качеството на личната си страна, тъй като могат да ги компенсират със личните си налози. Един водач на предприемаческа организация сподели „ както си плащаме за сигурността, по този начин ще си плащаме и за образованието ”. Тоест – можем да посрещнем всички съществени функционалности на страната сами. Един тип не им е нужна страната, когато не са ангажирани с нейната прехрана.
Трето. Добре е да се знае, че динамичността на данъчните и осигурителните доходи демонстрира, че приходите от облагане на приходите на физическите лица са най-стабилни и най-слабо се въздействат от икономическата обстановка. За разлика от тях приходите от косвените налози, и преди всичко на тези от корпоративния налог, мощно се въздействат от икономическия цикъл и спадат доста по време на криза. Тоест, те са по-несигурни.
Четвъртата ми записка е, съгласно една от най-разпространените теории за данъчното облагане, при равнище от 20% на налозите от Брутният вътрешен продукт, темпът на действителния стопански напредък следва да бъде към 5% годишно. У нас нивото на данъчната тежест е такова още от първата данъчна промяна през 2001 година Говорим единствено за приходите от налози, а не за приходите изобщо или за приходите от налози и осигурителни вноски. Тези доходи са 29% дружно с осигурителните вноски – и остават такива от самото начало.
Оставям настрани данъчно-осигурителните вноски, тъй като те имат предопределение да ръководят рисковете за осигуряващите се лица – от болест, от пенсиониране, от безработица, краткотрайна неработоспособност и впрочем. Те се събират единствено от приходите на заетите и отиват единствено за техните потребности. Затова е неправилно да бъдат третирани като налози, както вършат някои сътрудници, които ни убеждават, че до май или до юни ние работим за страната, което е чисто подправяне на дефинициите във фискалния бранш.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Речта на някогашния министър председател и финансов министър беше записана от левия уебсайт " Барикада ", където можете да чуете и звуковия файл с изявлението на Костов.
Препечатваме я със единодушието на сътрудниците, а изпод е и коментарът на финансовия министър Владислав Горанов върху повдигнатите от Костов проблеми.
Иван Костов:
Основната цел на фискалната система е събиране на доходи, с цел да могат обществените институции да изпълнят предоставените им по закон, нужни и потребни за обществото и за неговото развиване функционалности и да разплащат направените с тази цел общи разноски. Следващата по приоритет е поддържането на макроикономическата непоклатимост, което значи, че тя става по-важна в сериозни моменти. Третата по приоритет е увеличение на общото богатство, посредством понижаване на неравенството, бедността и предоставяне на късмет на всеки.
Преди либертарианската данъчна промяна от 2003-2008 година – тук няма да тичам от политически дефиниции – и преди въвеждането на плоските директни налози от 10% и намаляването на социално-осигурителните вноски с 44% съгласно отчета на Национален осигурителен институт, бе осъществена и друга данъчна промяна преди 2000 година При нея първо данъкът върху приходите на физическите лица се облагаше с петстепенна прогресивна канара от 20% до 38% с необлагаем най-малко. Данъците, удържани при източника – дивиденти, ликвидационен дял и впрочем – бяха 15%, а след 2008 година – 5%. Корпоративният налог се облагаше с двустепенна канара от 23.5 до 28% без необлагаем най-малко. Средната социално-осигурителна вноска беше 37.4%, при 32.7% за трета категория. След това беше понижена до 22.5% за родените преди 01.01 1960 година и 16.5% на родените по-късно. Здравноосигурителната вноска беше 6%, нараснала след това на 8%.
Либертарианската промяна – това е доста значимо да се каже, като се приказва за неравенството – освободи роднините по права линия от данъчно облагане на наследствата и даренията, вкара необлагаем най-малко за тези по съребрена линия и снижи всички данъчни скали на локалните налози и такси върху даренията и наследствата.
Няколко предварителни бележки за сравненията сред сегашната и предходната данъчна промяна. Първо, явно до 2001 година, бе водена напълно друга фискална политика от днешната. Наричам я „ данъчен код на страната ”, тъй като разкрива по най-откровен метод върху кого ръководещите политици стоварват тежестта за издръжката на страната и кого облекчават от тази прехрана.
Второ – даже това да не се осъзнава от ръководещите, като натоварват директно жителите и компаниите със задължението да внасят доходи в страната, те ги ангажират с контрола и рецензиите върху нея – дали извършва функционалностите си, дали изразходва рационално и дейно всеки техен лев. Преките налози са непосредствената съпричастност на жителите и компаниите в осъществяването на държавните функционалности.
Правилото е: колкото по-малко вземат участие жителите и компаниите, толкоз повече не се интересуват от качеството на личната си страна, тъй като могат да ги компенсират със личните си налози. Един водач на предприемаческа организация сподели „ както си плащаме за сигурността, по този начин ще си плащаме и за образованието ”. Тоест – можем да посрещнем всички съществени функционалности на страната сами. Един тип не им е нужна страната, когато не са ангажирани с нейната прехрана.
Трето. Добре е да се знае, че динамичността на данъчните и осигурителните доходи демонстрира, че приходите от облагане на приходите на физическите лица са най-стабилни и най-слабо се въздействат от икономическата обстановка. За разлика от тях приходите от косвените налози, и преди всичко на тези от корпоративния налог, мощно се въздействат от икономическия цикъл и спадат доста по време на криза. Тоест, те са по-несигурни.
Четвъртата ми записка е, съгласно една от най-разпространените теории за данъчното облагане, при равнище от 20% на налозите от Брутният вътрешен продукт, темпът на действителния стопански напредък следва да бъде към 5% годишно. У нас нивото на данъчната тежест е такова още от първата данъчна промяна през 2001 година Говорим единствено за приходите от налози, а не за приходите изобщо или за приходите от налози и осигурителни вноски. Тези доходи са 29% дружно с осигурителните вноски – и остават такива от самото начало.
Оставям настрани данъчно-осигурителните вноски, тъй като те имат предопределение да ръководят рисковете за осигуряващите се лица – от болест, от пенсиониране, от безработица, краткотрайна неработоспособност и впрочем. Те се събират единствено от приходите на заетите и отиват единствено за техните потребности. Затова е неправилно да бъдат третирани като налози, както вършат някои сътрудници, които ни убеждават, че до май или до юни ние работим за страната, което е чисто подправяне на дефинициите във фискалния бранш.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ