Що е то пясъчна мафия и защо я има
Изгорени, намушкани и прегазени хора - това оставя след себе си пясъчната мафия. Все повече и все по-брутални стават закононарушенията, свързани с добива на пясък. Причината: суровината, без която не можем, е на изгубване.
Той служи за производството на бетон в строителството, на асфалт за пътищата, на стъкло за прозорците ни, на силиций за чиповете в мобилните ни телефони. Пясъкът: най-масово употребяваният материал на планетата, значителен строителен детайл за цялото ни съвременно съществуване. Но пясъкът става все по-дефицитен. Глобалната търговия с пясък е доста по-непрозрачна от покупко-продажбите с други първични материали, а индустрията постоянно нарушава законите и предизвиква екощети.
За потреблението на пясък по света съществуват единствено най-груби калкулации. Доклад на Организация на обединените нации по въпроса от 2019 година се ориентира единствено по данните от циментовата индустрия и стига до закръгленото число 50 милиарда тона годишно.
„ Най-важният проблем се състои в това, че ние не разбираме задоволително добре този материал “, споделя Луиз Галагър, съавторка на отчета. „ Все още знаем прекомерно малко за следствията от добиването на пясък “, прибавя тя.
Парадокс: за какво пясъкът свършва
Засега специалистите са единомислещи единствено по следното: добиването на пясък в огромни количества коства на хората и на планетата непомерно висока цена. Добиването на пясък унищожава местообитания, замърсява реките и подкопава плажовете, които така и така чезнат заради повишението на морското ниво. Освен това то дестабилизира крайбрежията на реките, окислява водата и способства за измирането на рибата, а в засегнатите райони семействата и земеделците разполагат с все по-малко вода за пиянство и напояване. А има и още последици, на които се обръща прекомерно малко вимание, споделя самостоятелната експертка Киран Перейра.
Много от тези последици не се виждат незабавно и с просто око, заради което обстановката става още по-трудна за оценка, прибавя природозащитникът Стивън Едуардс. През 2019 година авторитетното списание „ Нейчър “ разгласява публикация за добиването на пясък в Индия, от която излиза наяве, че то е предизвикало съвсем цялостното изгубване на избран тип крокодили в река Ганг. Сериозно ерозират и елементи от крайбрежията на река Меконг, край които живеят половин милион души.
Пясък има на всички места и точно по тази причина хората рядко се замислят за неговата орис. Недостиг на пясък? Звучи неуместно. Та нали с пясък е покрита една трета от територията на Земята. Въпреки това обаче страни като Саудитска Арабия даже внасят пясък от Канада и Австралия. Прочутият небостъргач „ Бурдж Халифа “ в ОАЕ беше издигнат с пясък, който дойде от другия завършек на света. Причината за този абсурд не е необятно известна: пустинният пясък съвсем не става за строителство, тъй като вятърът в пустинята заглажда песъчинките и по този начин сцеплението им в другите строителни материали е доста по-слабо, в сравнение с сцеплението на ръбестите песъчинки от речните корита, плажовете или морското дъно. А това сцепление е доста значимо за качеството на бетона.
Не е чудно, че най-голямо търсене на пясък се следи в Китай. Само в интервала 2011-2014 Китай създава повече цимент, в сравнение с Съединени американски щати за целия 20 век. На второ място по произвеждане на цимент е втората страна по население - Индия. В Азия и Африка от ден на ден хора се преселват от селата в градовете, където се нуждаят от жилища. Така нараства и търсенето на пясък.
Но пясък би трябвало освен за строителството на здания. През 2011 година в Нидерландия да вземем за пример бяха добити 20 милиона кубически метра пясък от морското дъно, с цел да се укрепят дигите и ерозиращите крайбрежия. Сингапур пък единствено за 50 години съумя да усили територията си с една четвърт, изграждайки изкуствени островчета. Пясъкът за тях беше импортиран от Виетнам, Камбоджа, Индонезия и Малайзия. А пясъкът за приказните палмови острови край Дубай беше изкопан от дъното на Персийския залив.
Най-жестоката пясъчна мафия
На всичко от горната страна добиването на пясък е обвързвано с огромни обществени и чисто човешки вреди. Заради растежа на цената на пясъка към този момент се правят даже убийства. От Мексико до Южна Африка - от от ден на ден страни се оповестява за закононарушения, свързани точно с добиването на пясък. А най-вече насилия към добиването на тази суровина пораждат в Индия - родината на най-жестоката пясъчна мафия в света. Изгорени публицисти, намушкани екоактивисти, прегазени служители на реда - всичко това се написа на сметката на тамошните незаконни банди. Според индийски еколози, единствено през последните две години по отношение на незаконното извличане на пясък гибелта си са намерили 193 души - в следствие от неприятни условия на труд, злополуки и насилия. А детският труд в този бранш е нещо всекидневно.
През февруари в Индия поради подкупи бяха изпратени зад решетките шефът на пясъчния колос „ V.V. Minerals " и един някогашен шеф в Министерството на околната среда. Години наред преди този момент пясъчният „ барон “ поредно отхвърляше всички изказвания, че практикува незаконен рандеман на пясък.
За да бъде решена пясъчната рецесия, експертите оферират да се вкара по-добра регулация на промишлеността, да се вземат по-енергични ограничения против корупцията и да се построи система за международен мониторинг на добиването на пясък. А потреблението на пясък би могло да се снижи с създаването на различни строителни материали, заместващи бетона.
Редица експерти и бизнесмени към този момент изследват и опцията да се употребява пустинният пясък. Но технологията по неговото нагорещяване и култивиране към момента е прекомерно скъпа и към този момент няма практическо приложение.
Той служи за производството на бетон в строителството, на асфалт за пътищата, на стъкло за прозорците ни, на силиций за чиповете в мобилните ни телефони. Пясъкът: най-масово употребяваният материал на планетата, значителен строителен детайл за цялото ни съвременно съществуване. Но пясъкът става все по-дефицитен. Глобалната търговия с пясък е доста по-непрозрачна от покупко-продажбите с други първични материали, а индустрията постоянно нарушава законите и предизвиква екощети.
За потреблението на пясък по света съществуват единствено най-груби калкулации. Доклад на Организация на обединените нации по въпроса от 2019 година се ориентира единствено по данните от циментовата индустрия и стига до закръгленото число 50 милиарда тона годишно.
„ Най-важният проблем се състои в това, че ние не разбираме задоволително добре този материал “, споделя Луиз Галагър, съавторка на отчета. „ Все още знаем прекомерно малко за следствията от добиването на пясък “, прибавя тя.
Парадокс: за какво пясъкът свършва
Засега специалистите са единомислещи единствено по следното: добиването на пясък в огромни количества коства на хората и на планетата непомерно висока цена. Добиването на пясък унищожава местообитания, замърсява реките и подкопава плажовете, които така и така чезнат заради повишението на морското ниво. Освен това то дестабилизира крайбрежията на реките, окислява водата и способства за измирането на рибата, а в засегнатите райони семействата и земеделците разполагат с все по-малко вода за пиянство и напояване. А има и още последици, на които се обръща прекомерно малко вимание, споделя самостоятелната експертка Киран Перейра.
Много от тези последици не се виждат незабавно и с просто око, заради което обстановката става още по-трудна за оценка, прибавя природозащитникът Стивън Едуардс. През 2019 година авторитетното списание „ Нейчър “ разгласява публикация за добиването на пясък в Индия, от която излиза наяве, че то е предизвикало съвсем цялостното изгубване на избран тип крокодили в река Ганг. Сериозно ерозират и елементи от крайбрежията на река Меконг, край които живеят половин милион души.
Пясък има на всички места и точно по тази причина хората рядко се замислят за неговата орис. Недостиг на пясък? Звучи неуместно. Та нали с пясък е покрита една трета от територията на Земята. Въпреки това обаче страни като Саудитска Арабия даже внасят пясък от Канада и Австралия. Прочутият небостъргач „ Бурдж Халифа “ в ОАЕ беше издигнат с пясък, който дойде от другия завършек на света. Причината за този абсурд не е необятно известна: пустинният пясък съвсем не става за строителство, тъй като вятърът в пустинята заглажда песъчинките и по този начин сцеплението им в другите строителни материали е доста по-слабо, в сравнение с сцеплението на ръбестите песъчинки от речните корита, плажовете или морското дъно. А това сцепление е доста значимо за качеството на бетона.
Не е чудно, че най-голямо търсене на пясък се следи в Китай. Само в интервала 2011-2014 Китай създава повече цимент, в сравнение с Съединени американски щати за целия 20 век. На второ място по произвеждане на цимент е втората страна по население - Индия. В Азия и Африка от ден на ден хора се преселват от селата в градовете, където се нуждаят от жилища. Така нараства и търсенето на пясък.
Но пясък би трябвало освен за строителството на здания. През 2011 година в Нидерландия да вземем за пример бяха добити 20 милиона кубически метра пясък от морското дъно, с цел да се укрепят дигите и ерозиращите крайбрежия. Сингапур пък единствено за 50 години съумя да усили територията си с една четвърт, изграждайки изкуствени островчета. Пясъкът за тях беше импортиран от Виетнам, Камбоджа, Индонезия и Малайзия. А пясъкът за приказните палмови острови край Дубай беше изкопан от дъното на Персийския залив.
Най-жестоката пясъчна мафия
На всичко от горната страна добиването на пясък е обвързвано с огромни обществени и чисто човешки вреди. Заради растежа на цената на пясъка към този момент се правят даже убийства. От Мексико до Южна Африка - от от ден на ден страни се оповестява за закононарушения, свързани точно с добиването на пясък. А най-вече насилия към добиването на тази суровина пораждат в Индия - родината на най-жестоката пясъчна мафия в света. Изгорени публицисти, намушкани екоактивисти, прегазени служители на реда - всичко това се написа на сметката на тамошните незаконни банди. Според индийски еколози, единствено през последните две години по отношение на незаконното извличане на пясък гибелта си са намерили 193 души - в следствие от неприятни условия на труд, злополуки и насилия. А детският труд в този бранш е нещо всекидневно.
През февруари в Индия поради подкупи бяха изпратени зад решетките шефът на пясъчния колос „ V.V. Minerals " и един някогашен шеф в Министерството на околната среда. Години наред преди този момент пясъчният „ барон “ поредно отхвърляше всички изказвания, че практикува незаконен рандеман на пясък.
За да бъде решена пясъчната рецесия, експертите оферират да се вкара по-добра регулация на промишлеността, да се вземат по-енергични ограничения против корупцията и да се построи система за международен мониторинг на добиването на пясък. А потреблението на пясък би могло да се снижи с създаването на различни строителни материали, заместващи бетона.
Редица експерти и бизнесмени към този момент изследват и опцията да се употребява пустинният пясък. Но технологията по неговото нагорещяване и култивиране към момента е прекомерно скъпа и към този момент няма практическо приложение.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ