Роден експерт с мрачна прогноза за конфликта в Нагорни Карабах
Изгледите за угнетяване на спора в Нагорни Карабах към момента не са положителни. Това сподели за БНР политологът Димитър Бечев, старши помощник в Атлантическия съвет и учител в университета в Северна Каролина.
Дванадесет дни Илхам Алиев, президентът на Азербайджан, повтаряше, че офанзивата няма да спре, до момента в който арменците не правят отстъпка от всички територии на страната му.
Тази реторика, бомбардировките на Степанакерт, Ганджа, десетките хиляди бежанци и ежедневните сводки на арменските загуби в жива мощ говореха за това, че този път Баку е избрал пътя на тоталната война с всички произлизащи от нея филантропични, демографски и стопански затруднения.
Но на тринадесетия ден, откакто войските му завзеха няколко селища към Джабраил и Физули, само че надалеч преди да са отвоювали всички оспорвани земи, азербайджанският президент се съгласи на договаряния или, както ги назова, „ финален късмет “ за Армения да се отдръпна с мир.
Това демонстрира, че, както и при така наречен Четиридневна война от 2016 година, задачите на азербайджанската атака са били лимитирани, уточни Димитър Бечев:
„ Нагорни Карабах се състои от две елементи – някогашния самостоятелен регион, който разгласи самостоятелност от Азербайджан при разпада на Съветския съюз, другата включва седемте региона, които не бяха част от този регион и където болшинството беше азерско, те бяха завоювани от арменците.
Всякакви придобивки в тези региони могат да бъдат подавани от Алиев на обществото на Азербайджан като победа, без да се минават всевъзможни червени линии, които би обрисувал Кремъл “.
При цялата си риторичност, предизвестието на Алиев, че дава „ финален късмет “ на мира, би трябвало да се приема съществено .
Също както и изказването на Ибрахим Калън, представителя на президента Реджеп Ердоган, че всяко помирение ще трае малко, в случай че арменците не се отдръпват от всички територии, завзети през 1994-та.
Тонът от Анкара се промени значително от времето, когато изтъкваше нуждата за дипломатическо решение на разногласието:
„ Това изказване на Калън звучи по различен метод в подтекста на обстановката на терен и потвърденото наличие на турски сили. Вероятността за нова ескалация не трябва да се изключва “.
Не бива да се изключва и рискът от спомагателна интернационализация на спора в Южен Кавказ . Тук Бечев е на едно мнение с други наблюдаващи:
„ Виждаме по какъв начин Турция заимства от съветската тактичност на вмешателство. Разполага свои сили, само че това не е постоянната турска войска, а милиции, свързани с нея, разчитайки на прокси сили.
Така хем максимизира политическите дивиденти от присъединяване си, въпреки това не носи отговорност за ескалацията “.
При тази политика от турска страна Русия играе непривичната роля на стабилизатор в непривично за последните години съдействие със Запада в лицето на Франция и Съединените щати. Но турският удар я завари неподготвена.
„ Русия беше сложена в внимателно състояние, тъй като се оказа, че в действителност не е чак толкоз влиятелна… Сега се оказа, че Азербайджан е кадърен да пренебрегва сигналите от Москва “.
Ако оръжията в действителност замлъкнат задълго през днешния ден, както разгласи Сергей Лавров, Русия „ ще избави достойнството си “ . Но, както написа в взаимното изказване на тримата външни министри от тази нощ, „ съответните параметри на режима за преустановяване на огъня ще бъдат съгласувани в допълнение “.
„ Провал в съгласуването ще е тежък удар за Москва “, сочи Димитър Бечев:
„ Все отново Москва е поръчител за спазването на примирието от 1994 година. Тя има опция да поддържа тесни контакти с Ереван – съдружник в организацията по контракта за групова защита, и с Азербайджан, непосредствен политически и стопански сътрудник на Русия.
Ако се окаже, че тези дадености не ѝ оказват помощ да бъде брокер на съглашението, това би донесло съществено проваляне върху престижа на Русия в цялото постсъветско пространство “.
Поражението към момента може да се трансформира в победа от съветска позиция . Това зависи от уреждането на въпроса за мироопазващите сили, въпрос, който виси към този момент четвърт век.
Късно през вчерашния ден пред „ Скай Нюз “ Илхам Алиев даде вяра, че разногласието най-малко по този детайл от преодоляването на спора ще бъде решен.
Но преди този момент би трябвало да бъде решен основният за Баку въпрос – „ освобождението на завладените земи и връщането на азербайджанците там “.
Едва по-късно двете страни на спора би трябвало да изберат кои да бъдат миротворците. Важно е и какво ще каже за това и Армения:
„ Дълги години арменското управление се противопоставяше на настояването на Русия да има водеща роля, защото те в този момент са по-уязвими, прекомерно евентуално е, в случай че Русия сложи още веднъж тематиката на масата, това да е цената за мира.
Въпреки че Русия е изгубила от началото на тази ескалация, в случай че изиграе картите си добре, може да получи нещо от цялата обстановка с установяването на военно наличие и по този метод придобиване на някакъв политически коз по отношение на Азербайджан и Армения “.
Мироопазващата задача е „ належащо, само че не задоволително изискване “ за определяне на мир, отбелязва Димитър Бечев.
В идеалния случай решението на този ребус би било оръжейно ембарго срещу Азербайджан и срещу Армения , само че това надали ще се случи.
„ Нито Турция, нито Русия имат подобен интерес, а и останалите – Израел. Едва ли това е на дневен ред “.
Ролята на Турция в най-новата фаза на спора в Южен Кавказ буди опасения .
През последните 4 години външната политика на Ердоган докара до борба на Турция с всичките ѝ съседи - с Гърция и с Кипър за морските граници, със Сирия и с Ирак поради турските военни интервенции в тези страни, а в този момент и с Армения.
Но на Балканите Турция работи дружно със, не против НАТО и Европейски Съюз. И съгласно Бечев зловредна интервенция във вътрешните каузи на балканските страни не следва да се чака.
Дванадесет дни Илхам Алиев, президентът на Азербайджан, повтаряше, че офанзивата няма да спре, до момента в който арменците не правят отстъпка от всички територии на страната му.
Тази реторика, бомбардировките на Степанакерт, Ганджа, десетките хиляди бежанци и ежедневните сводки на арменските загуби в жива мощ говореха за това, че този път Баку е избрал пътя на тоталната война с всички произлизащи от нея филантропични, демографски и стопански затруднения.
Но на тринадесетия ден, откакто войските му завзеха няколко селища към Джабраил и Физули, само че надалеч преди да са отвоювали всички оспорвани земи, азербайджанският президент се съгласи на договаряния или, както ги назова, „ финален късмет “ за Армения да се отдръпна с мир.
Това демонстрира, че, както и при така наречен Четиридневна война от 2016 година, задачите на азербайджанската атака са били лимитирани, уточни Димитър Бечев:
„ Нагорни Карабах се състои от две елементи – някогашния самостоятелен регион, който разгласи самостоятелност от Азербайджан при разпада на Съветския съюз, другата включва седемте региона, които не бяха част от този регион и където болшинството беше азерско, те бяха завоювани от арменците.
Всякакви придобивки в тези региони могат да бъдат подавани от Алиев на обществото на Азербайджан като победа, без да се минават всевъзможни червени линии, които би обрисувал Кремъл “.
При цялата си риторичност, предизвестието на Алиев, че дава „ финален късмет “ на мира, би трябвало да се приема съществено .
Също както и изказването на Ибрахим Калън, представителя на президента Реджеп Ердоган, че всяко помирение ще трае малко, в случай че арменците не се отдръпват от всички територии, завзети през 1994-та.
Тонът от Анкара се промени значително от времето, когато изтъкваше нуждата за дипломатическо решение на разногласието:
„ Това изказване на Калън звучи по различен метод в подтекста на обстановката на терен и потвърденото наличие на турски сили. Вероятността за нова ескалация не трябва да се изключва “.
Не бива да се изключва и рискът от спомагателна интернационализация на спора в Южен Кавказ . Тук Бечев е на едно мнение с други наблюдаващи:
„ Виждаме по какъв начин Турция заимства от съветската тактичност на вмешателство. Разполага свои сили, само че това не е постоянната турска войска, а милиции, свързани с нея, разчитайки на прокси сили.
Така хем максимизира политическите дивиденти от присъединяване си, въпреки това не носи отговорност за ескалацията “.
При тази политика от турска страна Русия играе непривичната роля на стабилизатор в непривично за последните години съдействие със Запада в лицето на Франция и Съединените щати. Но турският удар я завари неподготвена.
„ Русия беше сложена в внимателно състояние, тъй като се оказа, че в действителност не е чак толкоз влиятелна… Сега се оказа, че Азербайджан е кадърен да пренебрегва сигналите от Москва “.
Ако оръжията в действителност замлъкнат задълго през днешния ден, както разгласи Сергей Лавров, Русия „ ще избави достойнството си “ . Но, както написа в взаимното изказване на тримата външни министри от тази нощ, „ съответните параметри на режима за преустановяване на огъня ще бъдат съгласувани в допълнение “.
„ Провал в съгласуването ще е тежък удар за Москва “, сочи Димитър Бечев:
„ Все отново Москва е поръчител за спазването на примирието от 1994 година. Тя има опция да поддържа тесни контакти с Ереван – съдружник в организацията по контракта за групова защита, и с Азербайджан, непосредствен политически и стопански сътрудник на Русия.
Ако се окаже, че тези дадености не ѝ оказват помощ да бъде брокер на съглашението, това би донесло съществено проваляне върху престижа на Русия в цялото постсъветско пространство “.
Поражението към момента може да се трансформира в победа от съветска позиция . Това зависи от уреждането на въпроса за мироопазващите сили, въпрос, който виси към този момент четвърт век.
Късно през вчерашния ден пред „ Скай Нюз “ Илхам Алиев даде вяра, че разногласието най-малко по този детайл от преодоляването на спора ще бъде решен.
Но преди този момент би трябвало да бъде решен основният за Баку въпрос – „ освобождението на завладените земи и връщането на азербайджанците там “.
Едва по-късно двете страни на спора би трябвало да изберат кои да бъдат миротворците. Важно е и какво ще каже за това и Армения:
„ Дълги години арменското управление се противопоставяше на настояването на Русия да има водеща роля, защото те в този момент са по-уязвими, прекомерно евентуално е, в случай че Русия сложи още веднъж тематиката на масата, това да е цената за мира.
Въпреки че Русия е изгубила от началото на тази ескалация, в случай че изиграе картите си добре, може да получи нещо от цялата обстановка с установяването на военно наличие и по този метод придобиване на някакъв политически коз по отношение на Азербайджан и Армения “.
Мироопазващата задача е „ належащо, само че не задоволително изискване “ за определяне на мир, отбелязва Димитър Бечев.
В идеалния случай решението на този ребус би било оръжейно ембарго срещу Азербайджан и срещу Армения , само че това надали ще се случи.
„ Нито Турция, нито Русия имат подобен интерес, а и останалите – Израел. Едва ли това е на дневен ред “.
Ролята на Турция в най-новата фаза на спора в Южен Кавказ буди опасения .
През последните 4 години външната политика на Ердоган докара до борба на Турция с всичките ѝ съседи - с Гърция и с Кипър за морските граници, със Сирия и с Ирак поради турските военни интервенции в тези страни, а в този момент и с Армения.
Но на Балканите Турция работи дружно със, не против НАТО и Европейски Съюз. И съгласно Бечев зловредна интервенция във вътрешните каузи на балканските страни не следва да се чака.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ