Наследствена власт на избори и без монархия
Изборна година – а тази година болшинството от човечеството фактически гласоподава – развенчава един от главните демократични легенди. Всички го знаят: „ народна власт има единствено там, където има директни и общи избори, тъй като това води до промяна на ръководещите и пречи на образуването на наследствени елити “. Този мит е от европейски генезис и процъфтява след основаването на Съединени американски щати и Френската гражданска война, само че най-хубавият му час идва след Втората международна война, когато за няколко десетилетия броят на самостоятелните страни се усилва няколко пъти. И по този начин, какво е ситуацията през днешния ден с наследството на властта? Не в монархиите, каквито са 29 от 200 страни по света, а в страните, които избират водачите си?
Вчера министърът на защитата Субианто завоюва изборите в Индонезия - през есента той ще смени двумандатния президент Джоко Видодо. В Индонезия няма трети мандат, само че генералът ще има сина на оттеглящия се президент Гибран за вицепрезидент. След пет или 10 години той ще може да се кандидатира за президент, тъй че може да се появи династия Видодо. И няма да е неповторимо за Индонезия - в противен случай, ще е напълно разумно. Защото новият президент Субианто е шурей на някогашния президент Сухарто, който ръководи страната съвсем една трета от века, до 1998 година А дъщерята на предшественика на Сухарто Сукарно - създателя на самостоятелна Индонезия - Мегавати беше президент на страната преди двадесет години. Тоест една династия сменя друга - и това е третата по западните стандарти народна власт в света (след Индия и САЩ)? Ще кажете ли, че това е мюсюлманска специфичност?
Но по-късно погледнете страната, прилежаща на Индонезия - не, не безспорната монархия Бруней или конституционното кралство Малайзия, а най-прозападният (като законодателство и имидж) Сингапур. Там от оповестяването на независимостта през 1959 година всичко се взема решение от династията Ли: първо Ли Куан Ю е министър-председател в продължение на 30 години, по-късно я държеше за ръка като старши министър, а преди двадесет години неговият наследник Ли Сиен Лонг стана министър-председател. Наскоро обаче той даде обещание да трансферира поста си на собствен правоприемник (не роднина), само че той въпреки всичко ще следи процесите.
А ето и друга страна от района – Камбоджа. Там сякаш има монархия, само че постът на министър-председател е в ръцете на семейство Хун от четири десетилетия. Бившият болшевик Хун Сен, който върна краля, трансферира властта на сина си Хун Мане преди шест месеца, само че като се има поради, че татко му е единствено на 72 години и също оглавява Кралския съвет, е ясно в чии ръце е същинската власт.
Съседният на Камбоджа Тайланд също е монархия, само че там не е единствено династията на крал Рама. Таксин Шиноухат, някогашният министър-председател, който непринудено се завърна от 15-годишно заточение, с цел да излежи присъдата си, ще бъде освободен от пандиза този уикенд. Той е освободен предварително, защото партията, която в този момент е на власт, се оглавява от щерка му Пхатонгтхат. А по-малката му сестра Инглук беше министър-председател от 2011-2014 година
Омръзна ли ви Югоизточна Азия? В Южна е същото: в Индия до началото на 90-те години (с доста малко прекъсване) ръководи династията Неру-Ганди; в Шри Ланка убитият министър председател Бандаранаике беше сменена първо от брачната половинка си, а по-късно от щерка си. В Пакистан третото потомство на династията Бхуто към този момент претендира за висша власт, а кланът на братята Шариф се надпреварва с нея. В Бангладеш цялата история на независимостта е битка сред фамилиите Рахман, не родственици, а врагове-съименици. Сега страната се ръководи от шейх Хасина Вазед, дъщерята на създателя на страната Муджибур Рахман, а главният му противник е някогашният министър председател Халеда Зия, вдовицата на някогашния президент Зиаур Рахман.
Да, в Южна Азия династиите постоянно заплащат за властта със личната си кръв: двама от тримата Неру-Ганди са убити, Бхуто е екзекутиран и щерка му е убита, и двамата Рахман са разстреляни. Но нито самите династии, нито гласоподавателите трансформират желанията си - към този момент, несъмнено. В Пакистан известността на двете династии е спаднала толкоз доста, че те трябваше да обединят напъните си, с цел да отстранят от власт и пандиза новодошлия Имран Хан, само че това не им оказа помощ да завоюват последните избори. В Индия кланът Неру-Ганди, макар че управлява партията Индийски народен конгрес, беше изтласкан от властта от националистите на Нарендра Моди преди 10 години и няма късмет да се върне на власт на идващите избори.
Но Азия е разнообразна. Има и немюсюлмански и небудистки страни, нали? Разбира се, че има - да вземем за пример Филипините. Сега се ръководят от Фердинанд Маркос-младши. Баща му ръководи през 60-те и 80-те години на предишния век и по-късно е свален. Но Маркос не са първата династия - от началото на шейсетте години представители на фамилиите Макапагал и Акино са два пъти президенти на Филипините.
Дали тъй като са нежни демокрации? Но спортни избори има съвсем на всички места. Ами еталонните азиатски страни - да вземем за пример Япония? Да, там има монархия, само че декоративна - само че в действителност ръководи министър председателят. Фактът, че актуалният началник на кабинета Фумио Кишида е отдалечен родственик на някогашния министър-председател Киичи Миядзава, не е належащо да се загатва, тъй като най-известният и най-дълго управлявал японски министър председател Шиндзо Абе (който беше погубен през преди), има както лични дядовци, по този начин и дядовци на братовчед си по майчина линия като министър-председатели (без да броим татко му, който управлява дълго Министерството на външните работи). Разбира се, това не е КНДР, където династията Ким ръководи съвсем осем десетилетия, само че комунистическа Корея не претендира да бъде изборна народна власт от западен вид.
Да не гледаме Африка - естествено има доста случаи както на директна промяна на татко със наследник (дори и на избори), по този начин и на победа на наследници в почтени избори години след гибелта на бащата-президент. В арабския свят има доста безспорни монархии, само че даже там, където са отстранени, има носталгия по последователност. При това даже при положение, че страната си отпътува дружно с водача - какъвто беше казусът с Либия. След убийството на Кадафи през 2011 година страната е раздрана и затънала в революция и не е в положение да организира общи президентски избори. Но когато те най-сетне се състоят, безапелационният любимец ще бъде Сейф ал-Ислам Кадафи, синът на Муамар.
Необичайна ли е Южна Америка? Все отново президентски династии е имало единствено през XIX век, а и тогава не на всички места, нали? Да, властта там обичайно е съсредоточена измежду няколкостотин елитни фамилии (или районни елити, както в Бразилия), само че даже и в този момент има доста страни с династични и фамилни обичаи. И това не са единствено дребни страни от Централна Америка или Карибите - брачен партньор и брачна половинка (първо Перон, а по-късно Киршнер) управляваха Аржентина, дъщерята на перуанския президент Фухимори нееднократно беше на ръба да завоюва изборите, колумбийците неведнъж поверяваха президентството на семейство Сантос.
Това оставя само Европа — и там нещата в действителност не са същите като в глобалния юг. Е, като се изключи обстоятелството, че в Стария свят има 11 монархии и парите и властта са съсредоточени в ръцете на старите елити, тъй че висшите чиновници могат и даже би трябвало да бъдат определени отвън техния личен кръг. А още по-неуместно е наемни мениджъри да предават властта от потомство на потомство. Въпреки че в Европа има изключения - в Гърция Папандреу и Караманлис постоянно се оказват на премиерското кресло.
Идеята за битка с монархиите в името на напредъка, щастието и освобождението на народите получи оптималната поддръжка на острова, само че самата Англия остава класова монархия, запазвайки освен короната, само че и аристокрацията. В същото време там текат конкурентни избори от доста дълго време и са доста бурни - има министър председатели и не толкоз ярки, само че всеки си знае мястото. Старите пари и старите фамилии дефинират тактиката, а министър председателите ръководят националните упования и разочарования. Има сходен (макар и по-опростен) механизъм в по-големите страни от Британската общественост. В същата Канада обаче представител на семейство Трюдо към този момент е за повторно министър-председател за половин век.
В Съединените щати имаше специфична версия на англосаксонския модел на власт, само че тук той съумя да трансформира обществената власт в наследствено ръководство. По-точно се опита да я обърне: в случай че всичко вървеше по проект, Хилари Клинтън в този момент щеше да е на власт. Или Джеб Буш. Но всичко беше разрушено през 2016 година от нововъзникналия Тръмп - и от този момент американската система за вътрешноелитен асортимент на претенденти за най-голям пост се срина. Тези, които са тласкани напред от течението на времето, не се харесват или даже плашат елита (Тръмп, Сандърс, Ранд Пол), а личните деца и съпруги не могат да се оправят. В този смисъл номинацията на Мишел Обама би била чудесна илюстрация на задънената улица, в която се намира политическата система на Съединени американски щати: когато родната кръв наподобява последният късмет за избавление, за връщане на стабилността, за опазване на реда който подхождаше на естаблишмънта.
Но казусът със Съединени американски щати е, че за разлика от други страни, където роднинските прехвърляния на власт фактически облагодетелстват страната или най-малко елита, Америка твърди, че води останалия свят въз основа на „ ред, учреден на правила “. И едно от главните американски „ правила “ беше показното наказание на шуробаджанащината във властта, т.е. това, на което в този момент разчита „ вашингтонското тресавище “.
Превод: В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед65928Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАлтернативен Поглед74510Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед39382Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед21355Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед110153Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед371742Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед251145Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед226574Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед110153Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед
Вчера министърът на защитата Субианто завоюва изборите в Индонезия - през есента той ще смени двумандатния президент Джоко Видодо. В Индонезия няма трети мандат, само че генералът ще има сина на оттеглящия се президент Гибран за вицепрезидент. След пет или 10 години той ще може да се кандидатира за президент, тъй че може да се появи династия Видодо. И няма да е неповторимо за Индонезия - в противен случай, ще е напълно разумно. Защото новият президент Субианто е шурей на някогашния президент Сухарто, който ръководи страната съвсем една трета от века, до 1998 година А дъщерята на предшественика на Сухарто Сукарно - създателя на самостоятелна Индонезия - Мегавати беше президент на страната преди двадесет години. Тоест една династия сменя друга - и това е третата по западните стандарти народна власт в света (след Индия и САЩ)? Ще кажете ли, че това е мюсюлманска специфичност?
Но по-късно погледнете страната, прилежаща на Индонезия - не, не безспорната монархия Бруней или конституционното кралство Малайзия, а най-прозападният (като законодателство и имидж) Сингапур. Там от оповестяването на независимостта през 1959 година всичко се взема решение от династията Ли: първо Ли Куан Ю е министър-председател в продължение на 30 години, по-късно я държеше за ръка като старши министър, а преди двадесет години неговият наследник Ли Сиен Лонг стана министър-председател. Наскоро обаче той даде обещание да трансферира поста си на собствен правоприемник (не роднина), само че той въпреки всичко ще следи процесите.
А ето и друга страна от района – Камбоджа. Там сякаш има монархия, само че постът на министър-председател е в ръцете на семейство Хун от четири десетилетия. Бившият болшевик Хун Сен, който върна краля, трансферира властта на сина си Хун Мане преди шест месеца, само че като се има поради, че татко му е единствено на 72 години и също оглавява Кралския съвет, е ясно в чии ръце е същинската власт.
Съседният на Камбоджа Тайланд също е монархия, само че там не е единствено династията на крал Рама. Таксин Шиноухат, някогашният министър-председател, който непринудено се завърна от 15-годишно заточение, с цел да излежи присъдата си, ще бъде освободен от пандиза този уикенд. Той е освободен предварително, защото партията, която в този момент е на власт, се оглавява от щерка му Пхатонгтхат. А по-малката му сестра Инглук беше министър-председател от 2011-2014 година
Омръзна ли ви Югоизточна Азия? В Южна е същото: в Индия до началото на 90-те години (с доста малко прекъсване) ръководи династията Неру-Ганди; в Шри Ланка убитият министър председател Бандаранаике беше сменена първо от брачната половинка си, а по-късно от щерка си. В Пакистан третото потомство на династията Бхуто към този момент претендира за висша власт, а кланът на братята Шариф се надпреварва с нея. В Бангладеш цялата история на независимостта е битка сред фамилиите Рахман, не родственици, а врагове-съименици. Сега страната се ръководи от шейх Хасина Вазед, дъщерята на създателя на страната Муджибур Рахман, а главният му противник е някогашният министър председател Халеда Зия, вдовицата на някогашния президент Зиаур Рахман.
Да, в Южна Азия династиите постоянно заплащат за властта със личната си кръв: двама от тримата Неру-Ганди са убити, Бхуто е екзекутиран и щерка му е убита, и двамата Рахман са разстреляни. Но нито самите династии, нито гласоподавателите трансформират желанията си - към този момент, несъмнено. В Пакистан известността на двете династии е спаднала толкоз доста, че те трябваше да обединят напъните си, с цел да отстранят от власт и пандиза новодошлия Имран Хан, само че това не им оказа помощ да завоюват последните избори. В Индия кланът Неру-Ганди, макар че управлява партията Индийски народен конгрес, беше изтласкан от властта от националистите на Нарендра Моди преди 10 години и няма късмет да се върне на власт на идващите избори.
Но Азия е разнообразна. Има и немюсюлмански и небудистки страни, нали? Разбира се, че има - да вземем за пример Филипините. Сега се ръководят от Фердинанд Маркос-младши. Баща му ръководи през 60-те и 80-те години на предишния век и по-късно е свален. Но Маркос не са първата династия - от началото на шейсетте години представители на фамилиите Макапагал и Акино са два пъти президенти на Филипините.
Дали тъй като са нежни демокрации? Но спортни избори има съвсем на всички места. Ами еталонните азиатски страни - да вземем за пример Япония? Да, там има монархия, само че декоративна - само че в действителност ръководи министър председателят. Фактът, че актуалният началник на кабинета Фумио Кишида е отдалечен родственик на някогашния министър-председател Киичи Миядзава, не е належащо да се загатва, тъй като най-известният и най-дълго управлявал японски министър председател Шиндзо Абе (който беше погубен през преди), има както лични дядовци, по този начин и дядовци на братовчед си по майчина линия като министър-председатели (без да броим татко му, който управлява дълго Министерството на външните работи). Разбира се, това не е КНДР, където династията Ким ръководи съвсем осем десетилетия, само че комунистическа Корея не претендира да бъде изборна народна власт от западен вид.
Да не гледаме Африка - естествено има доста случаи както на директна промяна на татко със наследник (дори и на избори), по този начин и на победа на наследници в почтени избори години след гибелта на бащата-президент. В арабския свят има доста безспорни монархии, само че даже там, където са отстранени, има носталгия по последователност. При това даже при положение, че страната си отпътува дружно с водача - какъвто беше казусът с Либия. След убийството на Кадафи през 2011 година страната е раздрана и затънала в революция и не е в положение да организира общи президентски избори. Но когато те най-сетне се състоят, безапелационният любимец ще бъде Сейф ал-Ислам Кадафи, синът на Муамар.
Необичайна ли е Южна Америка? Все отново президентски династии е имало единствено през XIX век, а и тогава не на всички места, нали? Да, властта там обичайно е съсредоточена измежду няколкостотин елитни фамилии (или районни елити, както в Бразилия), само че даже и в този момент има доста страни с династични и фамилни обичаи. И това не са единствено дребни страни от Централна Америка или Карибите - брачен партньор и брачна половинка (първо Перон, а по-късно Киршнер) управляваха Аржентина, дъщерята на перуанския президент Фухимори нееднократно беше на ръба да завоюва изборите, колумбийците неведнъж поверяваха президентството на семейство Сантос.
Това оставя само Европа — и там нещата в действителност не са същите като в глобалния юг. Е, като се изключи обстоятелството, че в Стария свят има 11 монархии и парите и властта са съсредоточени в ръцете на старите елити, тъй че висшите чиновници могат и даже би трябвало да бъдат определени отвън техния личен кръг. А още по-неуместно е наемни мениджъри да предават властта от потомство на потомство. Въпреки че в Европа има изключения - в Гърция Папандреу и Караманлис постоянно се оказват на премиерското кресло.
Идеята за битка с монархиите в името на напредъка, щастието и освобождението на народите получи оптималната поддръжка на острова, само че самата Англия остава класова монархия, запазвайки освен короната, само че и аристокрацията. В същото време там текат конкурентни избори от доста дълго време и са доста бурни - има министър председатели и не толкоз ярки, само че всеки си знае мястото. Старите пари и старите фамилии дефинират тактиката, а министър председателите ръководят националните упования и разочарования. Има сходен (макар и по-опростен) механизъм в по-големите страни от Британската общественост. В същата Канада обаче представител на семейство Трюдо към този момент е за повторно министър-председател за половин век.
В Съединените щати имаше специфична версия на англосаксонския модел на власт, само че тук той съумя да трансформира обществената власт в наследствено ръководство. По-точно се опита да я обърне: в случай че всичко вървеше по проект, Хилари Клинтън в този момент щеше да е на власт. Или Джеб Буш. Но всичко беше разрушено през 2016 година от нововъзникналия Тръмп - и от този момент американската система за вътрешноелитен асортимент на претенденти за най-голям пост се срина. Тези, които са тласкани напред от течението на времето, не се харесват или даже плашат елита (Тръмп, Сандърс, Ранд Пол), а личните деца и съпруги не могат да се оправят. В този смисъл номинацията на Мишел Обама би била чудесна илюстрация на задънената улица, в която се намира политическата система на Съединени американски щати: когато родната кръв наподобява последният късмет за избавление, за връщане на стабилността, за опазване на реда който подхождаше на естаблишмънта.
Но казусът със Съединени американски щати е, че за разлика от други страни, където роднинските прехвърляния на власт фактически облагодетелстват страната или най-малко елита, Америка твърди, че води останалия свят въз основа на „ ред, учреден на правила “. И едно от главните американски „ правила “ беше показното наказание на шуробаджанащината във властта, т.е. това, на което в този момент разчита „ вашингтонското тресавище “.
Превод: В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед65928Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАлтернативен Поглед74510Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед39382Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед21355Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед110153Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед371742Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед251145Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед226574Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед110153Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ